The Flintstones Модерен поглед върху любимото семейство от каменната ера

Вероятно няма да е преувеличено, ако кажа, че Семейство Флинстоун е институция за няколко поколения хлапетии, расли в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век. Един от първите западни анимационни сериали, пробили желязната завеса, Семейство Флинстоун дължи част от огромната си популярност у нас и на страхотния дублаж с участието на Даринка Митова, Мария Никоевска, Васил Бъчваров и Стефан Димитриев. Дори и днес, близо четвърт век след първото му излъчване по родната телевизия, образите на Фред, Барни, Уилма и Бети звучат в главата ми именно с тези гласове. Популярността му в България обаче е нищо в сравнение с култовия статут отвъд океана. Всъщност до излизането на The Simpsons, Семейство Флинстоун е най-успешният анимационен сериал и първият, който си спечелва излъчване в прайм тайма. За съжаление с постепенния залез на Hanna-Barbera и редица неособено успешни опити за възраждане на анимационната поредица, Семейство Флинстоун позагуби от блясъка си и сякаш изчезна от полезрението.

Превъртаме лентата напред към 2015 г. – Warner Media отдавна държи правата на всички продукции на Hanna-Barbera и има под крилото си DC Comics. Продуцирането на нова анимация изглежда твърде скъпо начинание, но една лимитирана комикс поредица, предлагаща модерен поглед върху популярното семейство от каменната епоха, изглежда като добра идея. С нелеката задача се заемат сценаристът Марк Ръсел и художниците Стив Пъг, Рик Леонарди и Скот Хана.

При все огромната популярност и успех на оригиналната анимация, тя си остава рожба на една по-различна епоха и трудно би успяла да привлече вниманието на поколението растящо със социалните мрежи и интернет, ако използва похватите от 60-те години на 20 век. Вместо да се опитва да повтаря анимационния сериал, Марк Ръсел решава да превърне The Flintstones в кратка история на първата цивилизация и критика на всяка цивилизация, появила се впоследствие. Самият автор си признава в предговора към луксозното издание с твърди корици, че това вероятно звучи твърде претенциозно, но пък светът около нас така или иначе е тръгнал към повторен голям взрив, така че времето за тънки намеци отдавна е отминало. В резултат на този подход имаме сериозна промяна в тона и усещането на комикса спрямо анимационния оригинал. Вместо лековатите и на моменти дори глуповати шегички, присъщи на сериала, имаме доста по-мрачен наратив, а хуморът, макар и присъстващ, е с откровено тъмни краски.

Вместо да следва някаква непрекъсната арка, комиксът е изграден на принципа на slice-of-life епизоди. В рамките на 12 броя The Flintstones разглежда въпроси като консуматорското общество, равенството, религията, еднополовите бракове, страхът от различното, войната и пропагандата, опортюнизма и прочие. Разглежда ги директно и без да щади чувствата на читателите. Марк Ръсел използва част от второстепенните образи от анимацията по доста интересен начин, като им придава повече дълбочина и ги променя и превръща във важни инструменти, движещи историята. Например господин Слейт, досадният шеф на Фред, откровено комичен образ в анимацията, в комикса е доста по-неприятен герой, алчен и дребнав, опортюнист, който не се свени да жертва другите в името на печалбата и личната си изгода. Барни пък има интересна предистория, която го издига до първостепенен персонаж, вместо да е просто глуповатият приятел на Фред. На фона на събитията, през които преминават главните герои, имаме и затрогващата история на част от безименните “уреди” и “покъщнина”. Именно приятелството между топката за боулинг (безименен броненосец) и прахосмукачката (лилаво слонче) е сред най-човечните и хващащи за гърлото моменти във всичките 12 броя и прави The Flintstones специално преживяване.

Не е никак лесно да хванеш лековато анимационно филмче и да го превърнеш в модерно четиво със сериозно послание, но Марк Ръсел някак си успява да се справи. Да, резултатът на моменти е тежък и може сериозно да поразклати детските ви спомени от Семейство Флинтстоун, но поне според мен си струва. В крайна сметка, както самият Фред казва в един момент, If civilization is going to amount to anything more than a place to watch TV and get cheap snake meat, it will only be because we’ve learnt to do one thing – to care about people who mean nothing to us.*