ODY-C: Cycle One

Според Matt Fraction, един от двамата създатели на ODY-C, първоначалната му мотивация да напише комикса е било желанието да преразкаже Омировата „Одисея“ на малката си дъщеря – само че като разказ за майка, която всячески се опитва да се завърне у дома при дъщеря си. Фракшън се свързва с художника Christian Ward и двамата се залавят да избистрят концепцията за „най-великия комикс, който Крисчън Уорд някога би могъл да създаде“. Преразказът на древногръцкия епос с преобърнати полове бързо се усложнява неимоверно. Освен че историята вече се развива в космоса и обхваща огромно количество звездни системи, самата идея за завъртане на бинарната двойка мъжко-женско бива претворена в нещо далеч по-сложно и интересно.

Във вселената на ODY-C мъжете не просто не са в ролята на герои, те дори не са в позицията на лишените от агенция жени в почти изцяло доминираните от мъже „Илиада“ и „Одисея“; в този свят майката-баща на боговете Зевс е избила всички мъже, в следствие на което е останал единствено женският пол. Но вместо това да опрости правилата на вселенската игра и да спести на Гръмовержеца/Гръмовержката притесненията за трона ѝ, всъщност ги е направило по-сложни и трудно поддаващи се на контрол. Защото в този свят титанката Прометей, наместо да открадне божествения огън и да го даде на хората, създава трети пол – себекс, способен да бъде заплоден от женска яйцеклетка. Мъжете не са изцяло изчезнали – сред боговете и техните деца те все още се срещат, макар и по-рядко отколкото в класическите митове, а съществуват и части на галактиката, в които те съществуват скрити. И тъй като боговете никога не спират да се месят в световните дела, а хората като цяло не им отстъпват много-много, нещата стават още по-сложни, когато по стечение на обстоятелствата бива създаден Той (в оригинал – He; името е и референция към  Helen of Troy/Хубавата Елена), единственият човек мъж в познатия ахейски космос, най-красивото същество, заради което именно пламва Троянската война.

ODY-C разказва три истории за завръщане, развиващи се след края на войната: на Одисия, вълчевещица и кралица на Итикаа, на Ене, господарка на Той, и на Гамем, съпруга на Местра. Зад тези имена стоят аналози на Омировите герои: Одисей, Менелай, Елена, Агамемнон, Клитемнестра. Комиксовият преразказ-адаптация запазва голяма част от елементите на тези класически истории (освен „Илиада“, „Одисея“ и „Орестея“, е вдъхновен директно и от „Хиляда и една нощи“), но ги усуква и преплита по нови начини, далеч по-съзвучни с медията, жанра и пренаредените полови роли. Първоначалната цел да бъдат изследвани именно женски герои в роли, които традиционно са им били отказвани в класическите наративи, все така заема централно място, но междувременно комиксът се е превърнал в нещо много по-странно: скършване на бинарността, тотално пренареждане на половите компоненти и разполагането им в минимум двуизмерен спектър, в контраст с класическата линейност. Жените са майки и домакини, но и капитани, воини, кралици, пълководци; те са хитри, прелъстителни, еротични, но и грубовати, мощни, понякога брутални. Боговете са мъже, жени, жени-мъже, жени с бради, жени без бради, безполови. Себекс са себекс, а Той е някакъв садистично обърнат фокус, събрал в себе си всички клишета за еротизирания обект на жената-робиня.

Cycle One, който събира първата половина от все още недовършената сага, се състои от 12 броя. Първите пет проследяват пътешествията на Одисия и на нейния екипаж на борда на едноименния кораб с божествен произход, ODY-C. Неволите на итикаанците ги отвеждат в психеделичния свят на лотусоядците, сблъскват ги с кръвожадния циклоп, дъщеря на Посейдон, запокитват ги на изкуствен свят, създаден с едничката цел да задоволява единствен мъж (също дете на Посейдон). Тази част от комикса е доста по-екшън ориентирана и акцентира върху героинята Одисия, която е по равни части надарена с мъжки и женски качества, а мотивацията ѝ да се завърне в кралството е значително по-дълбока и конфликтна от тази, която бихме очаквали да бъде прикачена към един „женски Одисей“.

Основата обаче си остава приключенският елемент, който е предаден по невероятен визуален начин. ODY-C съвсем умишлено черпи от традициите на европейския комикс от 70-те години на миналия век, от странни и бурлескови произведения като Barbarella, Heavy Metal, комиксите на гениалния шашавеляк Ходоровски, от Салвадор Дали. Всичко варира от умерено психеделично до пълно разтапяне на реалността; контурите почти винаги са заоблени и еротично-намекващи, подобни повече на коралови рифове или градини от орхидеи, отколкото на разграфен на стандартните правоъгълници комикс; цветовете се стичат по листата хартия като кръв и други телесни течности; космическите кораби са оформени като женски полови органи, вместо като ракети. Има много, много секс, при това силно графичен.

Броеве 6-10 разказват историята на Ене и Той, хванати в капана на прокълнатия от Посейдон свят Q’naf (Посейдон е изключително неприятна кучка, както сигурно е станало ясно). Ене се отправя на лов за левиатана Протей (познайте чий потомък), а Той осъзнава, че се намира в свят, в който мъжете все още ги има и в който цялото му съществуване е изведнъж обезсмислено. Тази част е доста по-интересна от гледна точка на половата динамика, в нея се преплитат множество наративи – за сексуалното насилие, властта, лоялността, разказването на истории. Мотивът за разказвача на приказки, взет директно от историята за Шехерезада, тук е чудесно омешан с шантавия научнофантастичен свят, като тази част съдържа изключително силни коментари относно половата динамика и в нашето собствено съвремие.

Последните два броя разказват за падението на Атреевия дом, прокълнат вовеки да страда насред предателства и родоубийства. Гамем/Агамемнон всъщност почти не участва в тази история, главната движеща сила е Менстра/Клитемнестра, която, както пише изследователката класицист Дани Колман в едно от чудесните есета на края на тома, е сред много малкото примери за прото-феминистски герой в античната литература. Това е може би и най-кървавата част от целия комикс, който като цяло е изключително обилно обагрен в червената течност.

Наистина страхотно е, че ODY-C съществува. В съвремието имаме нужда от все повече такива наративи, които не просто дават на жените (и на всички останали обезвластени и обезвластявани малцинства) глас, поставяйки ги в допреди това смятани за неестествени роли, а изобщо разлагат социалните и естетическите системи на съставни елементи и ги връчват обратно на публиката като конструктор Лего, от който всеки може да си сглоби какъвто свят поиска и да изследва каквото си поиска. Този комикс го прави по чудесен начин – с много мисъл и метаирония, с невероятно красиви рисунки, но и с много внимание към източниците от които тръгва и към важни проблеми и трактовката им в класическите наративи. На практика целият комикс е написан в мерена реч, което допълнително усилва усещането за митологичност и важност, превръща творбата в истинска преработка.

Комиксът не е перфектен. Същата тази на места прекомерна сериозност, произтичаща от предаността към първоизточника, държи читателя на известно разстояние от героите, към голяма част от които е трудно да се привържеш наистина (парадоксално, иронично или пък може би показателно, героят, който най-лесно усетих близък, беше Той). Това разбира се е донякъде напълно целенасочено последствие, но е добре да се има предвид, че героите си остават по-скоро далечни за читателя, точно като в класическо, пред-модерно произведение. Научнофантастичният свят пък е по-скоро низ от умопомрачително красиви образи и идеи, които никога не се събират в особено кохерентна обща картина (при все невероятните разгъвки с хронология и карти на света). Но това са все кахъри, които са такива само заради предварителните ни очаквания.  ODY-C е наистина важен с опита си да обърне един от най-класическите разкази на Запада, без да го чупи, но и като отиде отвъд чисто механичната трансформация.