Marvel 75th Anniversary Omnibus 75 години чудеса

От известно време в ShadowDance имаме идеята да отворим нов раздел в комиксовата си рубрика – Златните броеве. В него ще ви представяме най-известните и иконични поредици, посветени на най-популярните персонажи от супергеройски комикси. Много от тези образи са били създадени преди петдесет или повече години и доста от тях са присъствали активно в периодичните публикации на най-големите комиксови издателства през цялото това време. И въпреки това не всички истории с тях са оставили еднакъв отпечатък – някои са широко популярни и обичани дори днес, а други са не повече от кратка бележка в уики страницата на героя. И тъй като говорим за наистина много истории, не е лесно човек да се ориентира в това море от сюжети и творци и да знае кои броеве наистина си струват. Именно с тази цел създадохме рубриката Златни броеве – за да ви представим някои от най-великите достижения на комиксовото изкуство, които според нас несъмнено си струва да потърсите.

Преценихме, че най-подходящият начален материал, с който да открием раздела, е ревю на Marvel 75th Anniversary Omnibus, обединяващ редица от най-значимите броеве, публикувани от издателството в дългогодишната му история. Marvel 75th Anniversary Omnibus си поставя три основни цели – да селектира най-интригуващите и обичани истории за най-известните персонажи от прекрасната си комиксова вселена, да демонстрира заложбите на някои от най-великите творци, работили в издателството, и да илюстрира еволюцията на комиксовото изкуство в периода 1939 – 2014-а година. Това са три нелеки задачи, особено като се има предвид колко безграничен е списъкът с историите, издавани през въпросните 75 години. Все пак смятам, че редакторският екип се е справил страхотно – в тези 1000 страници са събрани общо тридесет и четири златни броеве, които хем биха зарадвали всеки дългогодишен фен, хем успяват да покажат  таланта на множество велики писатели и художници, чийто път е минал през издателството.

Централна роля в омнибуса е отредена на Спайдър-мен, безспорно най-популярния герой на Марвел, и неговите броеве са цели десет – близо една трета от всички, а веднага след него по брой страници се нареждат Х-мен и Фантастичната четворка. Други от героите, които ще видите, са Капитан Америка, Отмъстителите, Деърдевил, Хълк и Тор.

Колекцията започва с Captain America Comics #1 от март 1941-ва, създаден от Джо Саймън и Джак Кърби. Това е броят с известната корица, на която Капитан Америка забива юмрук на Хитлер. И макар от днешна гледна точка това да не изглежда особено смело – всеки знае, че Хитлер е най-страшният злодей в човешката история, – през 41-ва ситуацията е била друга. По това време САЩ все още не е официално във война с Германия (това става едва през декември същата година) и съответно това остро изявяване на позиция не се приема еднозначно от тогавашните читатели. Пред офисите на издателството се трупат нацисти, които настояват с викове и плакати комиксът да бъде спрян. Самият брой не е нещо особено – типичен 40-арски комикс, с арт и реплики, които изглеждат откровено нелепо днес. Но според мен броят е ценен за всички любители на жанра не като произведение на изкуството, а като исторически артефакт. Трудно е да не се възхити човек от това колко много неща са започнали с този скромен брой. И ми е трудно да не се усмихна, когато погледна към долния край на корицата, където отделно от изображението на знаменития юмрук  виждаме едно симпатично детско лице и надпис „Also Captain America’s young ally, Bucky”.

Всъщност омнибусът съдържа доста от първите броеве на различни поредици или пък първите появявания на някой герой. Виждаме Fantastic Four #1 от ноември 1961-ва – първият комикс, който Стан Лий счита за истински и напълно свой. Разликата с четиридесетте години е осезаема – тази история вече има истинска душа. Героите, макар и наивни и далечни от днешния човек, все пак имат своя неподправен чар. Броят ме накара да си спомня с умиление за времето, когато четях само стари комикси, и ме изпълни с желание да събера и изчета всички най-ранни приключения на Първото семейство на Марвел. Подобен ефект имат и другите начални броеве, събрани в изданието – първият брой на Хълк (Hulk #1 от май 1962 г.), на Отмъстителите (Avengers # 1 от септември 1963 г.), първото появяване на Спайдър-мен (Amazing Fantasy #15 от август 1962 г.). Страхотно е първото появяване на андроида Вижън, показано в Avengers #57 от октомври 1968 г.

Втората половина на 60-те години е отразена с няколко броя на Спайдър-мен и Фантастичната четворка. Специално внимание заслужава трилогията за Галактус от Fantastic Four #48-50 от 1966-а. Това е първата поява на огромния космически Гигант, пътуващ из вселената и изпиващ жизнената сила на планетите, които забележи. Срещата му със Земята и Фантастичната четворка е особено драматична и представлява прекрасен пример за фантастиката през 60-те. Вечните теми за правото на съществуване и ценността на човешкия живот са разгърнати по много красив начин, изключително затрогващ е и моментът, в който сляпата скулпторка Алиша показва на Сребърния сърфист – вестителя на Галактус – колко красота има в живота на хората. Неслучайно тези броеве, написани от Стан Лий и изрисувани от Джак Кърби, и до днес се смятат за доказана класика.

От по-ранните истории за Спайди несъмнено най-силна е арката със смъртта на Гуен Стейси от Amazing Spider-man #121-122 от 1973-та. The Night Gwen Stacy Died е изключителен брой във всяко отношение и трагичната, напълно нелепа смърт на Гуен е способна да въздейства емоционално дори в днешната епоха. С навлизането в 70-те вече се улавят първите тенденции за по-финo и многопластовo охарактеризиране. Най-любимият ми момент е финалната сцена, когато скърбящият Питър Паркър, избухва  от гняв (втората фаза на скръбта и загубата според психологическия модел на Кюблър-Рос) и изкрещява на Мери Джейн да се маха, защото знае колко ѝ е неприятно да се грижи за болни или страдащи хора. Тя се изправя, отива до вратата, затваря я и после безмълвно остава до скърбящия си приятел, за да е до него в този час на нужда.

Интересно е, че в омнибуса не е включено нито едно от ранните приключения на Х-мен. Известният мутантски отбор съществува още от първите години на 60-те, но най-ранният брой с тяхно участие, публикуван в омнибуса, е Giant Size X-men #1 от май 1975 г. Това е първият брой на знаменития автор Крис Клеърмонт, който пише поредицата за Х-мен в продължение на цели шестнайсет години. Разбирам защо Марвел са избрали да представят Х-мените именно чрез този брой – в много отношения Крис Клеърмонт е истинският създател на този екип, защото именно той инжектира в поредицата значимите социални теми, с която е известна днес. Клеърмонт създава някои от най-популярните мутанти на всички времена – Върколака, Бурята, Колос, Кити Прайд и Нощната сянка. Името на Клеърмонт не присъства в оригиналния брой, където за автор е посочен единствено тогавашният главен редактор на Марвел Лен Уайн, но в изданието на настоящия омнибус коректно е посочено, че Клеърмонт е съавтор. Той има много новаторски подход към създаването на истории. Неговите сюжети, макар и да са претрупани с подробни описания на това как работят силите на всеки мутант, са първите истински зрели сюжети, които виждаме в сборника. Освен този начален брой, омнибусът включва и други от най-известните творби на Клеърмонт – арката Days of Future Past от 1981-ва с невероятния арт на Джон Бърн и графичната новела X-men: God Loves, Man Kills от 1982-ра, послужила за вдъхновение при създаването на филма Х-Мен 2. Основната тема в новелата е борбата срещу дискриминацията, като въпросът е разгледан от множество страни по невероятно въздействащ, да не кажа смазващ начин. Броевете на Клеърмонт са истинско съкровище за комиксовото изкуство и в някой от по-късните материали специално ще ви разкажем какво прави творчеството на този автор толкова значимо.

Деърдевил е представен в омнибуса чрез един брой, пък макар и двоен – Daredevil #181 от април 1982 г. Интересното е, че докато в другите случаи Марвел са избрали да включат или първия брой на дадена поредица, или някоя самостоятелна история, при Деърдевил редакторите са се спрели на сюжет, развиващ се точно по средата на една голяма и дълга арка. Броят е написан и нарисуван от Франк Милър – може би най-влиятелният автор на Деърдевил. Причината за този избор най-вероятно е това, че въпросният брой е придобил култов статус и се смята за един от най-известните в историята на комиксите – именно в този брой психопатът Булсай убива Електра. Сражението между двамата е сред най-качествените екшън сцени в който и да било комикс и, за разлика от други сцени в сборника, изобщо не е остаряло лошо, дори напротив – екшънът все още стои чудесно, панелите са изпълнени с енергия и изглеждат вълнуващо и динамично, а не странно и тромаво. Дори камък не би могъл да удържи сълзите си при зловещата смърт на разкаялата се наемна убийца, която в последния момент решава да се бори за живота на случаен  невинен мъж, просто защото той ѝ казва, че някога я е познавал и така ѝ напомня за времената, в които е била млада, чиста и обичана. Броевете за Деърдевил на Франк Милър също заслужават отделен материал и рано или късно ще го получат!

Това са някои от основните акценти в омнибуса, но, разбира се, в него има много други страхотни неща. Графичната новела Death of Captain Marvel показва депресиращата и натоварваща смърт на оригиналния Капитан Марвел, който, след множество космически сражения, умира на болнично легло от рак. Виждаме Thor #337 – първият брой на писателя и художник Уолтър Симънсън. Историята е много интригуваща, но, уви, това е само мъничко предястие, което дразни апетита, без да го задоволи. Виждаме един специален брой на Amazing Spider-man от писателя Роджър Стърн, както и един от страхотните броеве на Fantastic Four от писателя и художник Джон Бърн. Великолепният визуален шедьовър Marvels #1 разказва за чудната вселена на Марвел през гледната точка на един най-обикновен журналист и комбинира безмерния талант на писателя Кърт Бюсик с този на илюстратора Алекс Рос.  Включен е и Amazing Spider-man #36 от декември 2001-а, разглеждащ реакцията на супергеройския свят след падането на Световния търговски център, написан от известния Джей Майкъл Страчински и нарисуван от Джон Ромита Джуниър.

С напредването на страниците се вижда промяната в комиксите. Докато в периода между 60-те и 90-те медията се движи по дименсията наивност-зрялост и всяко десетилетие носи все по-мрачни и многопластови истории, то в последните петнайсет години движението се осъществява по-скоро в контекста на това как е разказана историята – с текст или картини. Текстовите балончета все повече намаляват, а картините стават все по-нестандартни и интригуващи. В сборника е включен Ultimates #1 от 2002-ра от писателя Марк Милар и художника Браян Хитч. Това е може би единственият брой на поредицата Ultimates, който може да се чете напълно самостоятелно. Той разказва за Капитан Америка през втората световна и показва живота на героя в тези тежки времена. Текстът на Милар е страхотен, но най-въздействащото нещо в броя е страхотният арт на Хитч, който е провел много сериозно проучване на епохата, преди да си позволи да изобрази така детайлно сградите и костюмите от онези времена. Резултатът е феноменален.

По-новите броеве са свързани с някое голямо събитие – Captain America #25 от писателя Ед Брубейкър и художника Стив Ептинг показва шокиращата смърт на Капитан Америка малко след войната му с Железния човек, а Amazing Spider-Man #700 от известния Спайдър-мен писател Дан Слот показва смъртта на Питър Паркър. И двата броя са добри, но работят много по-качествено в контекста на съответните поредици, отколкото като отделни истории. Така Marvel 75th Anniversary Omnibus показва още един важен етап от развитието на комиксите – докато до 80-те дори един брой е достатъчен, за да получи човек цялостна история, в днешно време е необходимо да купиш поне пет или шест самостоятелни броя, за да получиш една завършена арка, една история.

Най-новото заглавие, включено в сборника, е Hawkeye #11 от 2013-а. Автор е Мат Фракшън, а художник – Дейвид Аджа, като и двете имена са известни сред комикс феновете*. Особеното и специалното в този конкретен брой е, че цялата история е разказана от гледната точка на куче.

Както казах и по-рано – смятам, че Marvel 75th Anniversary Omnibus би зарадвал абсолютно всеки почитател на комикси и би бил най-малкото интересен за изследователите на жанра.  Трудно е да се изберат само трийсетина заглавия от хилядите прекрасни броеве на Марвел и аз лично бих сменил някои за сметка на други. Несъмнено бих искал да добавя Secret Avengers #20 от февруари 2012 г. Това е напълно самостоятелен брой, който разказва за една от мисиите на Черната вдовица. Всичко, което е важно за образа на Наташа – самотата ѝ, нейната борбеност, изолацията ѝ, търсенето ѝ на път сред непрогледния мрак на света – всичко е там. Освен това броят е написан от Уорън Елис и нарисуван от Алекс Малеев, а смятам, че това са изключително влиятелни творци, които несъмнено имат място в подобен сборник. Но, както казах, съставянето на такъв омнибус е неимоверно трудно и смятам, че редакторите на Марвел са се справили изключително добре.