Before Watchmen
Автор: J. Michael Straczynski
Художник: Andy Kubert
Броеве: 4
Даниел Драйбърг е впечатлителен младеж, отраснал с истории за супергерои и верен последовател на приключенията на Nite Owl. Отраснал в семейство с баща, който бие майка му, този пазител на реда и закона е единствената му надежда и упование. Когато Дан успява да проследи Nite Owl до скривалището му и разкрива самоличността му, Холис Мейсън отказва да го вземе като свой помощник, но след смъртта на баща му, променя решението си. И когато възрастният полицай решава да се пенсионира, Америка придобива нов Nite Owl. За разлика от предшественика си, Дан има вкус към модерните технологии и прегръща образа на бухала много по-плътно от Холис. Ала дълбоко в себе си, Дан е все същият наивен идеалист, който вярва в доброто и за когото някои неща просто не са допустими.
Така започва странното му партньорство с Роршах – мистериозен борец за справедливост, която често е толкова мрачна и брутална, че линията между доброто и злото е почти невъзможна за различаване. Дан се опитва да възпира убийствените тенденции на Роршах, а междувременно Роршах върши зад гърба му нещата, които може би са необходими, но които Nite Owl никога не би могъл да извърши. Докато един ден двамата не се сблъскват с убиец, който ги изправя пред избори, за които нито Дан, нито Роршах са готови, и идеализмът на Дан е поставен на изпитание.
Nite Owl е отчасти ориджин история – разказ за детето, което пораства, за да се превърне в герой – и отчасти криминале, в което порастналият Дан се съюзява с жена, която е може би дори по-опасна от убиеца, когото преследват. Страчински е доказан талант (Babylon 5, Amazing Spider-Man) и разказваческите му умения тук са на много високо ниво. Сюжетът не е нещо зашеметяващо, но е разказан много кадърно, ритъмът е перфектен, а прескачането между различните периоди на историята на Nite Owl е с мярка и в правилните моменти. Еволюцията на морала му също е представена чудесно – в рамките на тези четири броя той осъзнава, че светът не е черно-бял и че понякога компромисите са неизбежни, но същевременно успява да не стане циник и да запази вярата си в борбата, която води.
Артът е сред по-добрите в проекта. Анди Куберт е ветеран в комиксите и както можете да видите, рисунките са пълни с детайл и особено подходящи за криминалната атмосфера на поредицата. Като цяло Nite Owl е една от най-качествените минисерии в Before Watchmen, а също така и може би най-близо до духа на Ню Йорк от оригиналния комикс.
Оценка: 7/10
Автор: Len Wein
Художник: Jae Lee
Броеве: 6
Ейдриън Вейдт е дете на богато семейство, което губи родителите си в ранна възраст, но вместо да използва наследството си, за да живее в идилия, решава да постигне величие със собствени сили. Още като малък, той е различен от съучениците си. Невъобразимо интелигентен и с ум, който безпристрастно анализира всичко в заобикалящия го свят, Ейдриън изпитва непреодолима жажда за още познание, за нови усещания, гледки и преживявания. След смъртта на родителите си, той обикаля света и изучава мистични бойни изкуства, тайните на мистериозни източни ордени и познанията на изгубени цивилизации. И когато се връща в родния си Ню Йорк, Вейдт построява финансова империя, каквато никой дотогава не е виждал.
Ала дори това не е достатъчно. Когато жената, в която е влюбен – емоция, която дотогава му е била непозната – става жертва на криминалния хайлайф, той решава да се възползва от огромния си арсенал от бойни умения и да сложи костюма на Озимандиас. Това не е произволно начинание за него – изключителният интелект на Вейдт не му позволява да се самозалъгва и той знае, че нощните му занимания не могат да доведат до истинска промяна. И тогава, насред жестокото напрежение от студената война, светът се сблъсква с Доктор Манхатън. Ейдриън осъзнава, че броячът е започнал да отброява последните дни на човечеството, освен ако той не намери начин да предотврати катаклизма. Така започва пътят, който ще го доведе до финала на Watchmen и до най-великото постижение в живота му.
Ozymandias е безспорно най-качествената поредица в Before Watchmen, като се почне от изключителния разказвачески талант на Лен Уейн (писал множество различни поредици за Marvel и DC Comics), та до зашеметяващия арт на Джей Лий (The Dark Tower поредицата на Marvel). Образът на Озимандиас е сред най-интересните и комплексни в оригиналния комикс, и Уейн е уловил до съвършенство неговата дистанцираност от нормалните емоции, странният му, почти нечовешки интелект и копнежа да остави наследство, което да се помни хилядолетия напред. Визията също допринася за това усещане. Арийският му облик, с бледо-сини, вечно притворени очи, които изглеждат така, сякаш виждат неща, недостъпни за околните, е всъщност доста злокобен. Ейдриън Вейдт изглежда като нещо повече и по-страховито от обикновен човек, и това за мен е великолепна добавка към привидно хладния и дистанциран, но изгарящ отвътре герой.
Разбира се, Озимандиас е също така и сред най-важните за сюжета герои в оригиналния Watchmen. Голяма част от поредицата е посветена на неговия план да спаси човечеството от ядрен апокалипсис, което значи, че това е най-спойлещата част от Before Watchmen, защото ни разкрива от „кухнята“ целият процес, довел до финала на оригилната история, който всички си спомняме. Шестте броя проследяват всичко – от построяването до антарктическия комплекс Карнак, през интригите, довели до заболяването от рак на множество хора, свързани с Доктор Манхатън, опитите да копира способността му да се телепортира, създаването на чудовището на острова, та до убийството на Еди Блейк, когато Комедианта се натъква на невъобразимата му конспирация. Всичко е тук, показано от противоположния ъгъл. За разлика от всички други герои в Watchmen, милионерът Ейдриън Вейдт не е скрит зад маската на Озимандиас. Напротив, Озимандиас е шарадата, която той показва на света, за да отклони вниманието му от истината за Вейдт – това, че той е тайната самоличност, а не яркият костюм, който носи. Това е демонстрирано и в циничното му решение да превърне костюмирания си облик в серия играчки.
В Оzymandias научаваме също така и че Ейдриън таи неприязън към Еди Блейк още от години преди събитията в Watchmen, и решението му да го неутрализира перманентно е в немалка степен диктувано от лични подбуди. Което всъщност само допринася за комплексността на образа му, тъй като Вейдт в нито един момент не е изцяло безчувствен или изцяло податлив на страстите си. И при все студенината, която образът излъчва, и мегаломанията му, тласкаща цялкото му начинание, човек не може да забрави, че в крайна сметка Озимандиас е герой, който се бори за спасението на цялото човечество, дори и лекарството да е по-ужасяващо от самата болест.
Оценка: 9/10
Изключително добра поредица, но нищо не може да се сравнява с оригинала на Алан Мур, по мое мнение. Благодаря за подробния пост.
Поздрави 🙂