Създател: Джонатан Еймс
Формат (сезони 1-3): 24 епизода по 26 минути
В ролите: Джейсън Шуорцман, Зак Галифианакис, Тед Дансън, Хедър Бърнс и др.

Автор: Рандъм

 

Bored to Death e едно от по-леките предложения на HBO, както откъм жанр, така и откъм претенции. Създаден от писателя Джонатан Еймс, сериалът разказва за писателя Джонатан Еймс (в ролята Джейсън Шуорцман) и налудничавите му премеждия в съвременен Ню Йорк. Зарязан от приятелката си Сюзан (в ролята – изгряващата звезда Оливия Трилби) заради твърде честата му употреба на марихуана и бяло вино и неспособен да работи върху втория си роман, Еймс решава да се саморекламира като частен детектив в интернет, вдъхновен от романите на Реймънд Чандлър. След няколко изненадващи успеха пишман-следователят решава да се отдаде на новото си амплоа и много бързо това измества напълно всичките му досегашни занимания. За разрешването на случаите Джонатан прибягва почти винаги до съветите и услугите на единствените си приятели – Рей (Галифианакис) и Джордж (Дансън).

Вероятно най-същественото, което може и трябва да се каже за Bored to Death, е, че това е най-вече стоунърски сериал, предназначен за хора, които поне няколко пъти в живота си са пушили трева и на които преживяването им е харесало. Почти всичкият хумор в поредицата разчита именно на непредвидимите скокове на мисълта, типични за употребата на марихуана. Хумор като този в Pineapple Express, където героите стават най-добри приятели просто защото са споделили няколко джойнта и няколко много добри трипа. Същото важи с пълна сила за троицата другари от BtD. И тримата главни герои са типове с почти никаква връзка с реалността, за които обаче всичко случващо се наоколо носи проникновен смисъл и важност. Джонатан е посредствен писател, чиито случаи като детектив включват издирване на откраднат скейтборд и открадната сперма, проследяване на гаджетата на ревниви непознати жени и проникване в садо-мазо клубове. От героя на Шуорцман струи жалка аура на некадърност и смехотворна претенция, а самият той прилича на плужек с еврейски нос и зализан перчем, но това не му пречи да се изживява като новия Филип Марлоу. Най-добрият му приятел Рей пък е автор и художник на комикс поредицата „Супер Рей“, чийто главен герой не особено изненадващо е самият той, а свръхсилите се крият в… члена му. Рей е в сериозна връзка с почти също толкова смахнатата Лия (Хедър Бърнс), която отказва да го задоволява сексуално заради „емоционалните му проблеми“. Най-забавен (и добре изигран) от тримата определено е героят на Тед Дансън – застаряващ редактор на престижно нюйоркско списание. Джордж е бил активен член на арт и културната сцена през 60-те и 70-те, но в момента мозъкът му е толкова задимен от десетилетната употреба, че основното му занимание е да спи с възможно най-много жени и да споделя неизчерпаемата си житейска мъдрост с Джонатан и Рей.

Както вече споменах, хуморът на сериала идва най-вече от взаимодействието между тримата герои, които изпадат в най-абсурдните възможни ситуации. Едновременно притъпени и изострени от тревата, съзнанията им са готови да родят реакции, които ще бъдат оценени от любителите на този тип безумен хумор, който въпреки цялата си налудничавост е добре наквасен с интелектуални и културни препратки. Въпросната културна претенция е в такъв ярък контраст с нелепия триъгълник Джонатан-Рей-Джордж, че човек няма как поне да не се захили в повечето ситуации.

 

Джонатан: „Хей, Рей, ще погледнеш ли пениса ми? Притеснявам се, че е твърде малък и приятелката ми ще ме напусне заради бившето й гадже, с когото снощи правихме тройка… Неговият беше като слонски хобот, казвам ти! Трябва ми мнение.“

Рей: „Абе, луд ли си, как ще правя такова нещо?“

Джонатан: „Ама Фицджералд го е направил едно време за Хемингуей.“

Рей: „Вярно? Е, тогава може.“

Цитатът е по спомен, но горе-долу целият сериал разчита на подобни логически завои в разкачените с реалността глави на героите. Цветистият и стилно заснет нюйоркски сетинг пък предлага изключително приятен фон, на който тримата разрешават какви ли не случаи, снобеят, напушват се, излагат се, философстват, търсят личното щастие, правят се на голяма работа и като цяло окарикатуряват нормалните човешки същества. В процес на което също така се забавляват доста повече от нормалните човешки същества.

Определено сериал с хумор, който не е за всеки. Ако все пак идеята ви допада, епизодите се гледат доста бързо, когато не се прекалява с тях. Третият сезон пък беше последен. Което е по-скоро добре, тъй като така или иначе въпросният хумор беше започнал да се изчерпва.

 

Оценка: 7/10