Warrior of the Altaii

Аз съм Вулфгар, господарят на Две Конски Опашки, воин от народа на алтаите.
Елате и ще ви разкажа за Ланта, Града на Дванадесетте порти, Непревземаемия, Перлата на Равнината.
Ще ви разкажа за Кулите близнаци на Ланта и кралиците близначки, които управляваха от тях.
Ще ви разкажа за племето мораса и за Брекон и Иво, които го водеха на бран.
Ще ви разкажа за Най-висшите и за силите, които покриха Равнината в годината на Каменния гущер.
Елате насам и слушайте.

Така започва началото на една любовна история. Не, не става въпрос за любовен роман. В края на седемдесетте години на миналия век, край бреговете на Атлантическия океан в американския щат Южна Каролина, покрай една книга разцъфтява любовта между току-що преместилата се от Ню Йорк в родния си Чарлстън редакторка Хариет Макдугъл и тепърва търсещия признание като писател Джеймс Оливър Ригни-младши. И докато въпросната книга събира прах след неуспешните опити да бъде публикувана, двамата влюбени се запътват към олтара, след което Джеймс Ригни-младши навлича мантията на Робърт Джордан и поема по други творчески пътеки. Години след кончината на своя съпруг, вдовицата му най-сетне подготвя книгата за печат и историята вижда бял свят през 2019-а – дванайсет години след ненавременната смърт на своя автор.

Сюжетът веднага ни вкарва в света на алтаите – конен народ, водещ номадски начин на живот – в момента, в който са поели на ежегодния си поход през земите на великия град Ланта, горд с непревземаемите си стени. Както повелява традицията, лидерите на ордата, сред които е и нашият главен герой Вулфгар, посещават двете кралици близначки на Ланта, за да ги уверят че идват с мир, за да пасат стадата си и да търгуват. Само че са посрещнати негостопримено, получават обиди и присмех, и на всичкото отгоре се оказва, че племето мораса, с които алтаите са врагове, са почетени като важните гости. Замесват се и Най-висшите – секта на мъже магьосници, на която никой не смее да ѝ бъде враг. Този внезапен вероломен обрат замирисва на гнило за Вулфгар, който ще трябва да поведе конниците си на бран срещу кралици, военачалници, пророци и магия не само заради накърнената си варварска чест, но и с надеждата да опази народа си.

Нека да посочим с’редита в стаята. Дали това е стара преработена версия на Колелото на Времето? Отговорът е и да, и не. Книгата е самостоятелна история в собствена вселена и е завършена преди епичния си събрат още през 1977-а, но можем да проследим идеите и детайлите, които ще залегнат по-късно във великия многотомен епос. Вулфгар е наперен препатил боен герой, който няма нищо общо с младото наивно неопитно овчарче от Колелото, но ако помните черновата на Джордан, първоначално Ранд ал-Тор е бил замислен точно като по-възрастен зрял ветеран, преживял многобройни войни. А ако сте от почитателите на Конан Варварина, то би ви допаднал суровият воин, който е готов да среже гърлото на всеки враг, но същевременно е строг и справедлив, отговорен е към своите хора и е прекалено милозлив към неприятелите си. Толкова народ заслужава смъртта си, а не я получава, че човек започва да си задава въпроса кои точно са варварите тук. Струва ми се, че представяйки героите си като възрастни закоравели воини, Джордан проектира самия себе си и собствения си опит, натрупан от участието му във Виетнамската война.

Историята е твърде кратка, за да следва някакви сложни политически маневри и изненади. Участниците не са толкова много, а картите са ясни от самото начало. За сметка на това полесраженията са изпълнени с атмосфера, с обмислена стратегия и тактика, с психологически заряд, и са описани от човек, за когото знаем, че се справя чудесно с тези детайли.

Любовната нишка изненадващо я няма. Казвам изненадващо, защото наченката за нея уж се появява, казвате си, аха, ето кои са нашите влюбени гугутки! Още едно типично клише... Но не, оставаме водени за носа до края. По време на съдбоносна битка няма време за любовни трепети и тревоги в коравото сърце на воина.

Въпреки семплия сюжет, още тогава си проличават уменията на Робърт Джордън в светостроенето. Читателят потъва дълбоко в историята, рее се из Равнината като вятъра и вижда гривите на галопиращите коне. Линията следва най-вече културата и битието на алтаите. Варваринът си е варварин – спестени са ни поученията на цивилизацията колко е грешно да се убива и да се нараняват жени. Жените в тамошното общество си знаят мястото – те обслужват безпрекословно угаждат на господарите си. За тях има спасение само ако са вещи в магиите и ако помагат за добруването на ордата. В тази култура виждаме наченките на диваците аийлци и еквивалента на почитаните им Мъдри, които тук са представени като Сестри на Познанието. Воините ги почитат силно и щом Сестрата разпореди, всички се втурват да изпълняват, без да задават въпроси.

Диалогът между Вулфгар и една от Сестрите със сигурност навява спомени на всички, чели някога Колелото:

– Дадох своята дума – отвърнах аз.
– Тогава си глупак – сопна се тя.
– Аз съм мъж.
– Понякога си мисля, че това е едно и също.

Робърт Джордан, дами и господа, и неговата представа за жените още от седемдесетте години на двайсети век.

Някои от семената, покълнали в по-късно създадения епос, са наличието на Пророчество™ (накъде без такова?); в разделянето на магията на мъжка и женска (айез седай); в наследяването на властта в Ланта – престолът се предава по женска линия (Андор?);  великите мистични магьосници се оказва, че не са чак толкова мистични. (Изненада!)

Тук за мен най-интересен бе елементът с наличието на портални светове, който е бегло засегнат чрез една от героините, която изиграва важната роля на помощница на нашия храбрец. (Спомняме си порталните камъни, както и първоначалната идея Тъмния и неговите подчинени да бъдат от друго измерение). Разбира се този списък не е изчерпателен и за хардкор феновете на Колелото на Времето ще е интересен ловът на още подобни детайли, пръснати из повествованието.

За финал следва да се напомни, че този роман е написан преди повече от четирийсет години и след няколко неуспешни опита така и не е публикуван, докато Джордан е жив, затова не очаквайте да бъдете отвеяни от нещо невиждано и нечувано в жанра. Присъщата на Колелото на Времето епика липсва. Обаче това, което аз получих, беше носталгичното чувство на завръщане в изградения от него свят. Книгата за мен бе прекрасно приключение, пълна с екшън и преливаща от запомнящи се герои, със завладяваща магическа система, и успя да ме спечели от началото до края. Ако разглеждаме тази история като отдавна написано дебютно фентъзи, ще получим страхотно четиво, което ще ни позволи да вкусим от вълнението, на което ще се насладим в бъдещото творчество на този любим автор.