Ветеран

Ветеран е дебют за британеца Гавин Смит и представлява смес от киберпънк, военна фантастика и постапокалиптична литература, наблъскана с тестостерон, адреналин и синтетични стимуланти, видяна през очите на войник от специалните части, който е повече метал и пластмаса, отколкото плът, и разчитаща на шеметно действие, почти непрестанно тракане на тежки картечници, банда луди персонажи и препускане през какви ли не шантави места.

Заглавието се отнася директно към господин Джейкъб Дъглас, бивш топ-боец в човешката армия, която от шейсет години воюва с Тях – извънземна цивилизация, безпощадно избиваща представителите на гордата ни раса. В началото на книгата заварваме Джейк в Дънди, Шотландия, водещ скучно пенсионерско съществуване – гонки с мотоциклети, свободни боеве, наркотици, алкохол, цигари и чести сеанси във виртуалната реалност, която го откъсва от мизерията и жестокостта в предградията. Земята е жалко място за живеене след Последния Човешки Конфликт, а господството на САЩ, Европа и Русия в международната политика се е изпарило за сметка на държавите в Африка и Южна Америка. Мрежата води свой собствен живот, хакерски аватари върлуват из неизброимите информационни полета, повечето хора са наблъскани с всевъзможни приставки, подобрения, чипове и програми, а психотропните вещества от всякакво естество са ежедневие за масите.

Един ден безсмисленото реене на Джейк е прекъснато от висша военна гад, майор Ролистън, който принуждава ветерана да се впусне в преследване на приземил се близо до Дънди извънземен. Най-добрите традиции на жанра повеляват Джейк да се окаже ужасно нагазил в лайната и точно това се случва, когато напомпаният войник е забъркан в конспирация с чудовищни размери. С помощта на малолетна проститутка, хакер шаман, воин гуркха от специалните части, акулоподобен киборг, пристрастен към войната и дрогата журналист и други колоритни типове, ветеранът разплита нишките на една лъжа с библейски пропорции.

Гавин Смит ще ни разходи из корабната гробница на Дънди, полупотопения във вода Ню Йорк, град на колела в радиационната пустош на средните щати, гигантската сонда Атлантида, превзетата от ксеноморфи система Сириус и други пикантни локации на родната планета и отвъд.

Някъде между престрелките и взривовете успях да се запитам дали четенето си струва, но личният ми отговор далеч не е еднозначен. Факт, че авторът е наблъскал томчето с доста интересни (но не и невиждани) идеи, почти всичките участници в действието са симпатични анти-герои, а моменти на нищонеслучване практически липсват. Читателят е хвърлен сред вихър от юмруци, остриета, куршуми, лазери, ракети, плазмени пушки, орбитални оръдия и каквото друго научнофантастично средство за разчленяване на противника съществува. Тук-там персонажите отдъхват с диалогово засягане на по-сериозни концепции и сюжетът всъщност е учудващо приличен. Езикът е пропит с грубости и черен хумор, често ще срещате изречения като:

Не знам Мадж какви ги вършеше – сигурно мастурбираше  и се записваше с помощта на вградените в лещите му камери, но нямах време да го наглеждам, понеже умирах.

Както виждате, Джейк не е лишен от самоирония и често я демонстрира в текста, особено когато му разглобяват задника от бой (а това се случва удивително често). Самият тон на творбата е осезаемо антимилитаристичен, въпреки превзетото от битки повествование, и неведнъж самото естество на войната и нуждата от нея са поставяни под въпрос. Този мотив изпъква с особена сила покрай обстоятелствата на първия контакт между хората и Тях.

Тъй като винаги се стремя да бъда максимално честен с вас, а написаното горе е в твърде розови краски, ще кажа следното – въпреки относително добрите си съставни елементи, Ветеран не успява да се превърне във впечатляващо цяло. Отдавам това на дебютния характер на романа и неопитността на Гавин Смит. Непрекъснато имах чувството, че писателят е построил в главата си страхотен свят, населен със страхотни персонажи, но не му е стигнало време или пространство, или качества, за да ни покаже това на хартия. Сякаш сред страниците имаме история, сетинг и личности с потенциала да бъдат зверски добри, но тези възможности се намират по-скоро в желателното, отколкото в действителното състояние на книгата. Така и не усетих реална заплаха за славните приключенци, а изходите от една камара ситуации са твърде наивни, за да бъдат убедителни.

Друг проблем е изгубеното равновесие между сериозното и забавното във Ветеран. Убеден съм, че Смит си е представял творението си доста по-мрачно, отколкото то е на практика. Не ме разбирайте погрешно, смятам, че добрият хумор има място буквално навсякъде, но когато не  разводнява централната идея. Тук светът е рекламиран като събирателно на най-гадните възможни сценарии за човешкото бъдеще – погълнат от война, която изглежда по оруелски вечна, населяван от хора, приличащи все повече на машини и гмурнали се дълбоко в блатото на пороците, управляван в сенките от корумпирани правителства и корпорации, допълнително страдащ от тоталната морална деградация и повсеместното насилие. Звучи доволно зловещо и безнадеждно, ала това не ни е показано по правилен начин, точно обратното – представеният ни образ е окарикатурен и почти анимационен. Не мога да измисля по-свястно сравнение от пъстър, шумен карнавал, преминаващ през бедняшки квартал. 

Плюсове:

+ Разказ от първо лице на обръгнал, циничен пехотинец.

+ Почти всеки персонаж с име във Ветеран притежава ярка индивидуалност, а фалшивите нотки се преглъщат.

+ Гавин Смит има талант и езикът на книгата си е негов, рядко срещано явление.

+ Непрестанен екшън.

Минуси:

– Липсва онази спойка, която превръща отделните части в бляскав монолит и която представлява разликата между майсторите на словото и по-посредствените им събратя.

– Стилът на автора, макар и отличаващ се, има нужда от известно изглаждане и уравновесяване на темпото.

– Романът има доста по-лека и комична атмосфера, отколкото заобикалящият го свят предполага.

Ако сте любители на бързото действие и планините от трупове, няма съмнение, че Ветеран ще ви хареса. В останалите случаи, бих я препоръчал с уговорки.