Дж. Р. Р. Толкин Биография

Представете си един прашен кабинет, препълнен с книги. Представете си мъждукането на свещите и аромата на лула. И един професор, приведен над работата си, промърморва от време на време и чертае родословни дървета, създава езици и гради цял един свят. Всяка една дума от историите, любими на много от нас, е била изписана на мястото си точно в такава атмосфера.

Джон Роналд Руел Толкин не е просто писател. Влиянието му върху литературата и фентъзито са толкова осезателни и всеобхватни, че  да го поберем в точни определения и термини става почти непосилна задача. За историята, разказана върху хилядите страници на Силмарилион, Властелинът на пръстените и Хобит, се говори много от десетилетия. И с превръщането на тези творби в толкова значими и емблематични за жанра, естествено идва и интересът към личността, която ги е създала. В тази книга се търси отговор не само на въпроса кой е човекът, подарил такава приказка на света, но и какво го е довело до идеята:

Такива история не изниква от листата на дърветата, които тепърва ще видиш, нито се пише със средствата на ботаниката и почвознанието; не, тя расте като семе в мрака от гнилата шума на ума: от всичко чуто и видяно, и прочетено, което отдавна е забравено и е потънало в дълбините.

Хъмфри Карпентър е журналист по професия и автор на редица биографии на известни британци – поети, писатели, композитори и т.н. Самият Карпентър е прекарал живота си в Оксфорд, работейки като журналист и писател. Биографията на Дж. Р. Р. Толкин е сред значимите му творби, публикувана през 1977г. от George Allen & Unwin. Как е получил усещането си за личността  на професора можем да разберем още в началото на книгата, където биографът разказва за срещата си с човека, чиято история ще издаде десет години по-късно.

Хрумва ми, че на пръв поглед отговаря на архетипния образ на оксфордски преподавател, понякога дори на карикатура на преподавател. Ала точно това той не е. Сякаш по-скоро някакъв чудат дух е приел образа на възрастен професор. Тялото може и да крачи из тази занемарена стаичка в предградието, но умът е далеч, броди по полята и планините на Средната земя.

Биографията е написана с особен носталгичен тон и език – интелигентен и плавен, напълно в унисон с кротката и скромна натура на професора, който описва. Историята на Толкин е разказана хронологично и увлекателно, без да се натрупват сухи биографични данни и безкраен брой години. Всъщност, в голяма част от текста за сплав между датите служат размишленията на Карпентър и неговото тълкувание на фактите, подправени с личното му усещане за личността на професора. Въпреки това, гореспоменатите размишления идват неусетно и съвсем естествено, базирани на факти. И Карпентър успява да разказва без да натрапи дори за секунда своята собствена личност. Изящен е балансът между данни и лични впечатления и двете сработват изумително добре помежду си, защото авторът е чудесен разказвач, провел сериозно проучване.  Така съумява да превърне един живот в приказка.

В разказа за Толкин, още в информацията за най-ранните години, Карпентър деликатно подава следи, свързани с книгите за Средната земя. Първоначално чертае обикновени влияния, случки, хора и места, оставили отпечатъка си върху личността на Толкин. В последствие започва да маркира времето и начина на зараждащите се идеи около целия епос. С описването на началото на творческата работа биографът издърпва всички нишки, пуснати като идеи до момента и по този начин неусетно създава една паралелна представа за целия свят на Силмарилион и Властелинът на пръстените. От едната страна са произведенията, а от другата като паралелна проекция на тях стоят случките от реалния живот на професора. Това дава възможност на читателя не просто да  познава онази част от историята, в която Фродо бяга към Брее, но и да надникне в другия свят, който е вълнувал писателя, докато е описвал тези случки.

Къде е свършвал истинският свят и каква е била границата на фантастичното, оказва се нелек въпрос. Самият Толкин коментира създаването на  Силмарилион така:

Те възникваха в съзнанието ми като някаква „даденост“ и заедно с идването им, отделно една от друга, растяха и взаимовръзките. И все пак винаги изпитвах чувството, че записвам нещо, което вече го „има“, някъде тук; а не, че го „измислям“.

Хъмпфри Карпентър говори не само за житейски епизоди чисто от хронологична гледна точка, но представя и голяма част от отношенията на професора с колеги и приятели. Това само по себе си е материя изключително трудна за тълкувание, защото често самият човек не е наясно с всички аспекти на връзката си с друго човешко същество. Въпреки това, тези пасажи са представени ненатрапчиво и стилно, доколкото е възможно да са говори за взаимоотношения, без да се хлътва в откровени клюки. Особено внимание се обръща на приятелството на Толкин с К. С. Луис, което през най-силния си период бива обобщено от Луис така:

Това са златни мигове, когато сме обули пантофите, краката ни са протегнати към огнището и питиетата са до лакътя. Тогава целият свят, а и нещо отвъд него се открива пред умовете ни, докато разговаряме; и никой няма никакви претенции и не носи отговорност за другите, всички сме свободни и равни, сякаш сме се срещнали за първи път само преди час…

Дали трябва да знаем повече за живота на писателя, за да разберем произведенията му? Според самия Толкин – не. Въпреки това, биографията му предоставя ценна информация за всеки, който иска да надзърне отвъд света на Средната земя и да се пресегне към проекцията ѝ в реалния свят. Там, където животът на един професор и неговото семейство се е случвал, докато са се създавали истории, които ще се превърнат в култ за поколения наред любители на фентъзито, пък и не само.

Да се докосна до личността на човек, създал цял един свят от такава значимост, за мен беше преживяване, което още веднъж ме изпълни с уважение и някакво особено преклонение пред личността на Дж. Р. Р. Толкин. Хъмфри Карпентър е съумял да създаде биография, достойна за своя обект – написана интелигентно и увлекателно, заслужаваща си четенето. От семейната история на Толкинови, през нежната обич към Идит, ада през войната и силните приятелства. Надзърваме в живота му като преподавател, баща и съпруг. И мога само да се надявам, че го правим с уважението, което заслужава. Колкото до почитателите – хубаво е, когато превръщаме една книга в култ, да отдадем значимото и на нейния автор.