The Winged Histories

През 2013 г. София Саматар привлече вниманието на ценителите на качествено и оригинално фентъзи със своя дебютен роман A Stranger in Olondria. В него за първи път читателите се запознаха с Олондрия, империята, доминираща политически и културно в света, създаден от авторката, и това стана от гледната точка на чужденеца Джевик, по време на неговото първо посещение там. Джевик неволно се забърква в политическата и религиозна битка между култа към богинята на любовта и плодородието Авалей, който е традиционно доминиращ в Олондрия от столетия, и култа към Камъка, който е нов, пуритански и аскетичен, и има подкрепата на краля. Тази борба остава неразрешена до края на творбата. В новия роман на Саматар The Winged Histories действието се развива в същия времеви период, но от гледната точка на четири героини, родени в Олондрия и далеч по-запознати с местната политика и обичаи от Джевик. Това не значи, че The Winged Histories е продължение в нормалния смисъл – сюжетно няма нищо общо с предишния роман освен това, че няколко от второстепенните герои участват и в двете творби. Съвсем спокойно можете да го четете, без да сте чели A Stranger in Olondria преди това.

Романът се състои от четири части, всяка от които е от гледната точка на различна героиня. В основата на сюжета е борбата на коренното население на Кестения (страна, завладяна от Олондрия няколко десетилетия преди събитията от романа) да си върне независимостта. Първа част е гледната точка на Тавис, внучка на аристократ от Кестения,  който по време на инвазията на олондрийците е минал на тяхна страна и е възнаграден с брак със сестрата на императора. Синът му по-късно става император, а Андася, негов внук и братовчед на Тавис, е престолонаследник по време на действието в романа. Тавис не желае да следва типичния път на благородничка – политически брак, деца, балове и интриги, и вместо това решава да стане воин, против волята на семейството си и традициите на Олондрия. Тя се записва във военно училище и в продължение на няколко години участва в погранична война. След като бива ранена и се връща в имението на родителите си в Кестения, тя опитва да привлече номадските кланове на страната да помогнат за осъществяването плана, измислен от нея и Андася, за сваляне на настоящия император и главния жрец на Камъка и постигане на независимостта на Кестения. Тя живее няколко месеца с  номадите и опознава тяхната култура, коренно различна от тази на олондрийците и подражаващите им, уседнали жители на Кестения.

Втората четвърт ни среща с Тиалон, дъщеря на главния жрец на култа към Камъка – строг и аскетичен религиозен фанатик, а третата е разказана от Серен, певица и поетеса от кестенийските номадски кланове, която има любовна връзка с Тавис. През нейните очи виждаме последствията за номадското общество от бунта, организиран от Тавис, и промените в ролите на мъжете и жените в него, породени от множеството загинали в борбата за независимост. Четвърта част е единствената, която не е разказана от първо лице, и в нея главната героиня е Сиски, сестрата на Тавис. Тя води по-традиционен живот на благородничка, изпълнен с балове и забавления, който обаче е тотално преобърнат след въстанието, водено от братовчед ѝ.

Сюжетът е на ниво, но фокусът на романа не е в изненадващите обрати или напрегнатия екшън. Начинът на представяне на събитията е нетипичен – повествованието доста често прескача напред-назад във времето, нерядко без обичайните индикатори за флашбек сцена, и изисква  внимателно четене, за да не се объркате какво и най-вече кога става. Този похват успешно допринася за усещането, че това са истински разкази на реални хора, припомнящи си несистематизирано различни събития от живота си, а не перфектно подредена и изкуствена история.

Саматар е успяла да създаде четири отлично развити, интересни и много различни главни героини. Чрез тях тя показва много от различните аспекти на живота на жените в този свят. Темата за ролите на половете в прединдустриалното общество на Олондрия е една от основните в романа и е разгледана задълбочено и елегантно, без да се изпада в елементарно морализаторстване или демонизиране на мъжете и патриархалните обичаи. Другата основна тема на романа разглежда цената на независимостта и доколко целта оправдава средствата.

Най-забележителният елемент на The Winged Histories определено е прозата. Още с дебютния си роман, Саматар показа, че е една от най-добрите писатели във фентъзи жанра, а тук е надминала себе си. Тя демонстрира прекрасен лиричен стил, с чудесен ритъм, създаващ запомнящи се образи за читателя. Ето един хубав пример за това:

In the mountains in winter the peaks disappeared in the air, so vast and white that they became part of the sky. We craved warmth like bread, we fought the frozen trees for kindling and at night the hills were dotted with small red lights. It was a foolish way to camp and when the Brogyars came they slid down on us screaming and hurling their heavy axes toward our fires, and we ran and slipped and ran again and turning to fight I saw like a burst of shooting stars a sudden fountain of teeth. They scattered beside me, and there was an axe in the snow and a faceless man. The trees shrank, a blue light shuddered over the snow.

Авторката използва доста измислени от нея думи от езиците на Олондрия и Кестения, което в началото е досадно и налага постоянно прелистване до речника в края, но след като читателят посвикне, допринася за атмосферата, светостроенето и убедителността на романа. Има чудесни пасажи като този, в който Тавис, третирана в някои отношения като мъж от номадския клан (заради воинските си умения), взема участие в традиционното водене на добитъка към зимните пасища – работа, извършвана само от мъже и момчета:

Kestenya Rukebnar. I whispered the words with joy in that cold valley, where I left my sadness among the frosted leaves. All of it, abandoned. It slipped from me in the ache of the rushing streams, in the harsh cries of the iloki. “Do you like hesensai?” Mantia asked me, grinning, and I said yes, only realizing a moment later why he laughed. Hesensai: to drive the cattle to their winter pasture. Literally, “to travel without women.”

Романът определено не се чете лесно в следствие на тези думи от измислени езици, споменатите хронологични прескачания и липсата на инфодъмпове в началото, но богато възнаграждава внимателния читател и след като свикнах със стила, всяка страница беше удоволствие за мен. За разлика от повечето фентъзи на пазара, тук няма нищо излишно или развлачено, всяка дума е на мястото си. Препоръчвам горещо, особено ако търсите нещо различно от многотомните епоси с посредствена проза, доминиращи на пазара. В своите 300 страници The Winged Histories съдържа повече запомнящи се моменти, отколкото повечето безкрайни саги, които съм чел.