The Stone Sky

След сериозния успех на първите два тома от трилогията, които спечелиха наградата Хюго в две поредни години и бяха сериозно похвалени и в нашето списание (ако сте пропуснали тези ревюта или искате да си припомните сетинга на поредицата, можете да ги прочетете тук и тук), остана важният въпрос дали Джемисин ще успее да даде един силен и подходящ завършек на поредицата. За щастие на феновете отговорът е изцяло положителен и е доста вероятно Джемисин да стане първият писател, спечелил Хюго за най-добър роман три години поред.

Структурата на The Broken Sky е подобна на тази от предишния том от трилогията. Отново имаме редуващи се глави от гледната точка на Есун, които са разказани от второ лице, и на нейната дъщеря Насун, които са от трето лице. Този път обаче са добавени и глави от гледната точка на Хоа, които се развиват преди катаклизъма, довел до апокалиптичния свят на настоящето, и които постепенно изясняват как се е стигнало до него, както и произхода на загадъчните Stone Eaters. Целта както на Есун, така и на Насун, е да използват в подходящия момент The Obelisk Gate – гигантската система от обелиски, позволяващи манипулиране на огромни количества магическа енергия, и да „хванат“ Луната, когато се приближи достатъчно близо (в този сетинг тя вече не е спътник на Земята, а само преминава наблизо през няколкостотин години). Но докато целта на Есун е да върне Луната в старото ѝ положение на спътник, то нейната дъщеря иска да унищожи целия живот на Земята. Логично се стига до сблъсък между тях, който представлява кулминацията както на сюжета на трилогията, така и на тематичните идеи, заложени в нея, и поне за мен това е една от най-силните развръзки на многотомна поредица, на които съм попадал. Личностната еволюция на двете главни героини в течение на трилогията играе ключова роля във финала и действията и мислите им са съвсем на място с оглед на преживяното от тях до този момент. Тази развръзка, както и още няколко сцени преди нея, са силно въздействащи емоционално и наистина запомнящи се.

Друго, което трябва да се отбележи, е, че в този том е отговорено на почти всички въпроси относно света и историята му, които аз си задавах след първите два тома, и то по удовлетворителен начин, с едно-две изключения. Друг плюс е, че нито едно от тези разкрития не създаде у мен усещането за реткон. Някои читатели вероятно ще са разочаровани, че тези разкрития правят поредицата с една идея повече фентъзи и намаляват научнофантастичните елементи. За мен обаче тази поредица от самото начало е доста повече фентъзи, отколкото научна фантастика и щеше да е нелогично в последния том да съотношението да се измени.

В неизбежното сравнение между томовете за мен лично първият от тях си остава най-добър поради това, че с такава лекота успява да изгради съвсем нов и изключително оригинален сетинг, без от това да страдат другите елементи на творбата като сюжета и идеите, или да бъде раздут обемът, но The Stone Sky не е далеч от него по качество и не страда от основната слабост на втория том – развлачения сюжет. Този в настоящата книга отново е стегнат и няма нищо излишно. Прозата си остава все така добра, а развитието на героите вече беше надлежно похвалено. На ниво идеи и послания нещата също са на висота, макар да има една-две сцени, които щяха да са по-ефективни, ако идеите в тях бяха малко по-ненатрапчиво представени. Но това е бял кахър и въобще не разваля цялостното впечатление. Препоръчвам горещо цялата поредица на всички, търсещи по-оригинално фентъзи със сетинг и герои, коренно различни от типичните за жанра.