The Secret Commonwealth Книга на Праха, том втори

Любимата ми трилогия Тъмните му материи на Филип Пулман най-накрая се сдоби с продължение в лицето на втори том от Книга на Праха (след Малката лодка). На практика обаче продължението на историята на Лира след края на Тъмните му материи започва едва оттук. Дългото чакане се отплати, защото The Secret Commonwealth е достойно продължение, което развива идеите, заложени в оригиналната трилогия, обогатява и осъвременява света. Освен това е и дяволски добро приключение.

 Следват дребни спойлери за Малката лодка и за оригиналната поредица.

The Secret Commonwealth се развива десетина години след събитията от Тъмните му материи, а Малката лодка – десетина години преди тях, но в известен смисъл двете книги са по-близки една с друга отколкото с първата трилогия. Някои от допълненията и промените в света, които Филип Пулман добавя, нямат много смисъл в контекста на оригиналната трилогия (от дребни детайли като наличието на хеликоптери, до тайното общество, което пази Англия срещу опитите на Магистериума да добие прекалено голяма власт или факта, че Малкълм и Алис са работили в колежа, в който Лира е отраснала), но чудесно подготвят почвата за настоящия текст. В този смисъл книгите от новата трилогия могат да бъдат четени и без да сте минали през Материите, но The Secret Commonwealth не би могла да се чете органично без първия си том.

И така, изпитанията преживени от Лира и Панталеймон, са дали своя отпечатък. Тя се носи без път и посока. Уж учи нещо в колежа, но е ясно, че е ѝ липсва ентусиазъм. Отношенията между нея и деймонът ѝ са обтегнати и двамата почти не си говорят, факт от който ми се къса сърцето, като си спомням колко близки бяха навремето. Лира е бледа сянка на онова будно и съобразително момиче от оригиналната трилогия, което разказваше измислица след измислица и си спечели прозвището Златоуста от краля на мечките. В книгата се прокрадва и метанаратив за две произведения, превърнали се в бестселъри – роман за свят, в който хората нямат деймони, и философски трактат, предполагащ, че деймоните са илюзия, колективна халюцинация, създадена от векове на догма. Нихилизмът, проповядван от тези две произведения, се е загнездил дълбоко в душата на Лира.

Същевременно, в Църквата започват отново да се надигат вълнения. Поредната фракция започва да плете интриги в опит да придобие власт над Магистериума. В Близкия и Далечен Изток бандити нападат градините с маслодайна роза, провокирайки световна криза в доставката на розово масло*. Носят се слухове за специална роза, която е свързана по някакъв начин с Праха. Лира отново е въвлечена. Този път пътешествието ѝ ще я отведе не на север, а далеч на изток.

Структурно The Secret Commonwealth наподобява Тъмните му материи. Отново има пътешествие, с което ни се разкриват повече детайли от този свят. Този път обаче гледната точка не е само на Лира. Малкълм и Алис от Малката лодка имат свои гледни точки и свой път да изминат в борбата им срещу Магистериума, който се опитва да сложи ръка върху английското правителство. Лира и Малкълм прекосяват цяла Европа, а политическите интриги в Магистериума са представени от гледната точка на Марсел Деламар – новият злодей, ангажиран с борба за доминация в Църквата. Малко анахронично, светът на Лира отразява нашия и проблемите, които ние срещаме в нашето съвремие. Магистериумът напомня на един доста по-недемократичен Европейски Съюз, с всичките органи, които го съставят и непрестанните им боричкания помежду им. Нападенията над производители на рози на изток провокира мигрантска криза, със съответните каналджии и човешко страдание. Усещат се и климатични промени*. Светът е доста близък до нашия и проблемите са им подобни. Изчезнала е и викторианската стиймпънк естетика от предишната трилогия, заменена от тъмните краски на дизелпънка.

Тематично Тъмните му материи беше вдъхновена от Изгубения рай на Милтън, като представяше бунтът на Сатаната срещу Господ като героичен акт, основа на хуманизма. The Secret Commonwealth продължава тази традиция и черпи вдъхновение от смесването на религия и митология, присъщи за творбите на Уилям Блейк, а като основа използва епичната поема Кралицата на феите от Едмънд Спенсър*. В света на Лира приказните създания съществуват, но все повече биват изтласквани в периферията на общественото съзнание, доминирано от всевластната идеология на Църквата. На фокус е борбата между спонтанно възникващата вяра като фолклор и митология срещу институционализираната вяра. Това е един приказен свят, който Църквата се опитва да натика в усмирителна риза, свят, в който дори съществуването на деймони е подложено на съмнение.

Филип Пулман успява да изгради сцена, на която да разгърне идеите си, но за да го постигне, жертва малко от консистентността на вече установени концепции от Тъмните му материи. Като цяло промените са за добро и спомагат за по-зрялата и мрачна атмосфера на книгата. Не е проблем и използването на същата формула като всички досегашни книги – пътешествие, което ще промени героите. Това е добър похват за показване на фантастичен свят, а историите са достатъчно разнообразни, за да не си личи формулата отдолу. Не мога обаче да си обясня как така светът не е мръднал след Тъмните му материи. Магистериумът си е същият и все едно само десет години по-рано не са се случвали събития, които поставиха под въпрос самото му съществуване. Промените спрямо оригиналната трилогия в комбинация с факта, че нищо не се е променило политически, създават по-скоро впечатление за втори опит за история в тази вселена, отколкото за истинско продължение. А на фона на чудесните главни герои в лицето на Лира, Малкълм и Алис, злодеите стоят неубедително. Далеч са от моралната двойнственост на Мариса Коултър и лорд Азраел, които до голяма степен бяха жертва на амбициите си. За новите антагонисти нямам кой знае какво да кажа, освен че ги има. Ще видим, все пак предстои поне още една книга, в която да могат да се реабилитират.

The Secret Commonwealth е достойно продължение на историята за Лира, но за жалост завършва изключително отворено. Много повече от всички предишни книги в тази вселена, до степен да изглежда буквално като половин история. Според Уикипедия, Филип Пулман все още не е започнал работа по третия том, което си е притеснително. Въпреки това, книгата е чудесна, разкрива много детайли за фантастичния свят на Лира и предлага ново и интересно приключение, което горещо препоръчвам.