The Only Harmless Great Thing За радиоактивните момичета и слоновете

Слоницата Топси, внесена незаконно от Азия в края на 19 век, е продадена в цирк, където добива репутация на злонравно животно. След като убива зрител през 1902 г., тя отново сменя собственици и през 1903 г. е убита с електричество в увеселителен парк в Кони Айлънд. Смъртта ѝ е част от демонстрациите на величавата мощ на тази нова енергия и от гротескното зрелище съществува дори едноминутен филм, но тъй като той е твърде депресиращ, ще оставя на вас да го намерите сами.

Малко по-късно, между 1917 г. и 1926 г., американска компания „The United States Radium Corporation“, отговорна за огромни военни договори по времето на Първата световна война, довежда до смъртта на много свои млади работнички. Лишени от образование и научни познания, тези момичета били принуждавани да рисуват циферблати за армията със светеща боя, направена от радий. Те трябвало да „наострят“ четките с устните си, а много от тях дори използвали светещата отрова, за да се разкрасят – боядисвали с нея ноктите и зъбите си. Макар и ярък пример за експлоатацията на бедни хора в онази епоха, днес тези безименни жени, наричани радиоактивните момичета, са почти забравени. Увековечени са в един-единствен паметник в малко градче в Илинойс, след като ученичка от местно училище научава за тях и започва кампания срещу кметството да го издигне.

Какво е общото между тези две събития? В нашия свят – нищо. Но в кратката новела на Brooke Bolander, The Only Harmless Great Thing, те са обединени в тъжна история за експлоатация и митологизъм. След множеството съдебни дела US Radium започва да купува малтретирани слонове от местните циркове и принуждава вече болните от рак жени от фабриките да ги научат да рисуват циферблатите, държейки четката в хобота си. В тази алтернативна реалност слоновете имат интелигентност, разпознаваема за човечеството, и са обучени да комуникират със знаци. Но това не е спряло хората с власт да експлоатират индивиди от собствения си вид и способността за контакт между тях и слоновете е третирана с безразличие и жестокост.

The Only Harmless Great Thing* ни разказва три взаимосвързани истории в притчова структура. В ядрото на всичко е Реган – млада жена, умираща от рак на челюстта, чиято работа е да научи Топси как да използва четката. Жертви на една и съща човешка жестокост, която ще ги доведе до един и същи трагичен край, двете постигат странно разбирателство, базирано не точно на дружелюбие, а на споделено страдание. И когато Топси убива един от отговорниците във фабриката и ще бъде умъртвена с електричество за забавление, Реган взима решение, което ще промени пътя на историята.

Втората история е в наши дни, в свят, където в общото човешко съзнание има неотменима връзка между слонове и радиация. В този свят дори Дисни са направили пропаганден анимационен филм за Топси. Но в това неуточнено „настояще“ радиационните отпадъци са започнали да се превръщат в проблем. Една жена измисля решение – геномът на слоновете може да бъде променен така, че кожата им да свети, когато са близо до радиация, за да предупреждават хората за опасността. Но какво би накарало тези създания да се съгласят на подобно нещо?

Третата история е разказана от слоница на нейното светещо дете. Това е легенда за първата мамутска майка, гмурнала се в катранено езеро, за да спаси изгубените истории на слоновете – истории, които сега всеки слон носи, които изграждат свръхразум, чието разбиране за света е базирано на стотици хиляди години, свързващи всеки индивид в едно неунищожимо НИЕ.

Във всяка от трите истории авторката представя и гледната точка на слоновете – нечовешко съзнание, което борави с думите по различен начин, чиито мисли са бавни, но обхващат огромни концепции и време, превръщайки новелата в нещо повече от прост разказ. Хилядолетната нишка на слонския гещалт създава атмосфера на трагична емпатия, на създания, които изпитват съжаление към хората, неспособни да познават сами себе си, защото не помнят историите си, защото живеят кратко и не оставят нищо, което да ги превърне в НИЕ. Слоновете имат митология, поезия, песни и дълбоко познание, за които човечеството не само си няма представа, но и от които не би могло да се заинтересува.

Bolander преплита тези нишки с невероятно майсторство, служейки си великолепно с богат език, за да опише не само нечовешките мисли, песни и истории на Топси и всички древни майки преди нея, но и живота и светогледа на Реган – млада жена, родена преди повече от век и отраснала в дълбока нищета в далечна провинция. Жена, която никога не е имала шанса да научи достатъчно за света и обществото, от които е част, преди бъдещето да ѝ бъде отнето от сила, чиято безчувствена алчност е осъзнала твърде късно.

В крайна сметка The Only Harmless Great Thing е притча за краткостта на човешката памет, за експлоатацията на слабите от силните, за саморазрушителната природа на човека и за неговото невъобразимо високомерие да смята, че природата съществува само за да му служи – високомерие, което в наши дни е на път да унищожи не само тази природа, но и хората като животински вид. Пречупена през призмата на странна и деликатна митология, принадлежаща на различни от нас създания, тази новела е абсолютен шедьовър и ако сте в настроение да прочетете нещо малко по-тъжно и интровертно, я препоръчвам горещо.

Nature’s great masterpiece, an elephant,
The only harmless great thing, the giant
Of beasts, who thought none had, to make him wise,
But to be just and thankful, loth to offend
—Yet nature hath given him no knees to bend
Himself he up-props, on himself relies,
And foe to none, suspects no enemies—
Still sleeping stood; vex’d not his fantasy
Black dreams; like an unbent bow carelessly
His sinewy proboscis did remissly lie.

Джон Дън, 1612 г., из поемата За напредъка на душата