The Jasmine Throne The Burning Kingdoms #1

Какво изниква в съзнанието ви, като чуете думата „Индия“? Ако отговорът е гъсти джунгли, множество етноси и религии, медитиращи монаси и величествени храмове – имате късмет, The Jasmine Throne е вдъхновена точно от такива неща. Романът ни пренася в империята Parijatdvipa, която е обединила множество градове държави и други обширни територии. Управлението на империя никога не е шега работа, но когато на трона се възкачва религиозният фундаменталист Чандра, нещата наистина загрубяват.

В главата на новия император се ражда „гениалната“ идея да изгори на клада собствената си сестра, защото най-почитаните религиозни фигури в империята са Майките на пламъците – група жени, които с такава огнена саможертва са създали навремето самата империя. Само че подобна саможертва трябва, поне на теория, да е доброволна и въпросната сестра, Малини, кой знае защо, няма голям мерак да се прави на Жана д’Арк. Бесен заради отказа ѝ, императорът я затваря в полуразрушен храм в дълбоката провинция, за да ѝ покаже, че може да има и по-лоши неща от героичната смърт. Наоколо обаче се готви бунт, а тайните на гореспоменатия храм ще се окажат в центъра на събитията.

Таша Сури е една от изгряващите звезди от новата вълна във фентъзи жанра – книгите ѝ са вдъхновени от периода на управлението на Моголската династия в Индия, което е хубаво, ако ви е дошло до гуша от романи, (уж) вдъхновени от европейското средновековие. Разбира се, напълно е възможно авторката да се отнася също толкова безотговорно творчески към историята, както голяма част от авторите, създаващи фентъзи версии на Англия или Франция, но ако не сте на ти с индийската история, вероятно няма да забележите подобни пропуски. Важното е, че светът е добре изграден, атмосферата е плътна и чувството, че се намирате в забулен в мистерии тропически град, e съвсем осезаемо.

The Jasmine Throne е първи том от трилогия, но за щастие експозицията в него не е прекалена и липсва пълнеж. Гледните точки се броят на пръсти: освен вече споменатата Малини има още една главна героиня – Прия, прислужница, която не обича много империята, но полека-лека се привързва към принцесата. Проблемът е, че тя е била сред децата, владеещи могъщи сили и обучавани в храма, който сега е затвор, а пък лидерът на бунтовниците е друг такъв кадър, който е твърдо решен да получи помощта на Прия, волю или неволю. Бумика, съпругата на местния сатрап пък се опитва да балансира между симпатията си към въжделенията за независимост на местното население и позицията на съпруга си. Допълнителен хаос се завихря около брата на Малини, който се е отказал от престола, за да стане монах, но е въвлечен в заговор за връщането му на трона.

Както може би вече се досещате от написаното дотук, в романа липсва разделение на добри и лоши герои (освен императора, но за съжаление подобни изверги са депресиращо реалистични). Всички други персонажи имат свои цели, които нерядко следват принципа, че целта оправдава средството. Бунтовниците например съвсем целенасочено провокират кланета на невинни граждани, за да може после да кажат „Ние ще ви защитаваме от тия убийци!“. Малини е изпечена манипулаторка, така че страховете на Прия, че всъщност била използвана, не са никак неоснователни. Прагматизмът на Бумика я прави една от най-интересните фигури в книгата и се надявам тя да има по-голямо участие в следващите томове.

Магическите елементи в романа са свързани с яксите – чедата на джунглата. Те дават на избраниците си контрол над растенията, като например способност да призовават на лиани, които овързват противника, или пък клонове с шипове, които да го прободат. Но всичко това си има цена – плъзнала е загадъчна чума, която превръща постепенно хората в растения. Храмът, център на почитането на яксите, е с изменяща се структура – непредпазливите падат във внезапно зейнали цепнатини, но обучените като Прия могат с лекота да се движат из черната грамада и да слагат капани за враговете.

Важна част от историята е и любовната връзка между Прия и Малини. Тя като че ли се развива една идея по-бързо от идеалното, но е добре, че дори след всички прегръдки и целувки двете в много отношения все още са от различни страни на барикадата и проблемите им не се решават като с магическа пръчка. Пресечните точки между политическите и личните стремежи са главните източници на драма и при повечето от останалите герои.

Тематиката на романа е доволно мрачна, но за щастие повествованието никога не се концентрира прекалено върху зверствата, мъченията и другите депресиращи елементи. След набег на бунтовниците властите решават да дадат урок на гражданите, но читателите виждат от това само колкото да стане ясно какво се случва. Друг автор с радост би описал в детайли всички хвърчащи глави, крайници и черва. Понякога се постига се постига повече с по-малко и тук случаят е точно такъв.

Стилът е красив и лиричен, макар и все пак далеч от най-добрите образци в жанра. Използването на думи от индийски произход, като mahal, помага за сгъстяването на атмосферата. Диалозите са чудесни, а ретроспекцията е използвана умело, макар и пестеливо, за изграждане на персонажите.

The Jasmine Throne е свеж полъх във фентъзи жанра. Тайните на джунглите се разкриват постепенно, политическите интриги са на високо ниво, героите са пълнокръвни. Сюжетът се развива бързо и предлага нелоши обрати. Само тигри няма, но с малко късмет, може да се появят в следващите томове.