Евангелието на Локи

Ако и вие като мен все още се съвземате след финала на сериала Локи, тази книга на Джоан Харис може да ви подейства успокояващо, защото е лека и напълно неангажираща. Оригиналното английско издание, което аз четох, е от 2014 г., но от началото на юли тази година си имаме и българско издание от Сиела.

По принцип не чета книги, които преразказват добре познати митове – вижда ми се скучно да зная целия сюжет предварително. По тази причина така и не прочетох Митове и Герои на Стивън Фрай или пък Цирцея, също мисля да пропусна The Song of Achilles, за която има голям хайп в момента. По една щастлива случайност обаче Евангелието на Локи за мен не попадна в този списък, защото, преди да я прочета, знаех съвсем малко за скандинавската митология.

В книгата Джоан Харис разказва скандинавските митове от гледната точка на Локи (разказът е в първо лице), като започва със създаването на световете от Реда и Хаоса и завършва чак с падението на Асгард – Рагнарок. Всичките митове бяха нови за мен и следователно интересни, но съм длъжна да ви предупредя, че ако сте добре запознати с тях, удоволствието от книгата може и да не е чак толкова голямо. Харис също така си е позволила и разни художествени волности, които може да подразнят по-просветените – например Локи е демон, вместо йотун, Муспелхайм се казва Пандемониум и т.н. Честно казано е необяснимо защо Харис е решила да промени тези подробности – няма никаква добавена стойност, само ненужно дразни запалените фенове на митологията.

В началото на книгата има списък с героите, които се появяват в нея, описани с по няколко думи от Локи – в хода на историята обаче не научаваме нищо повече за тях от това и те си остават напълно едноизмерни. Всеки си има по едно-две качества, които го характеризират (Тор е силен и глупав, Балдур е мил и красив и т.н.), а взаимодействията помежду им са напълно повърхностни. Целта на Харис с тази книга определено не е била да навлиза дълбоко в психологията на асите и ваните. По-скоро имаме творчески преразказ – и то доста пародиен – на оригиналния материал от митовете, без да се надгражда каквото и да е върху него.

Като разказвач Локи е сладкодумен и забавен, макар на моменти модерният сленг, който използва, да не звучи съвсем естествено. Аз нямам проблем с това богът на пакостите да казва „chillax“, но ако очаквате патос и сериозен драматизъм от книгата, ще останете разочаровани. Също така, предвид че това е книга специфично за скандинавската митология, изрази като „je ne sais quoi“ и почти едно-към-едно цитиране на Шекспир („What’s in a name? A rose by any other name would smell just as pink and virginal“) са доста не на място. Може би Харис е трябвало да потърси повечко скандинавски еквиваленти, за да украси прозата… Аз само след 5 минути в Гугъл открих един куп страхотни идиоми и поговорки, като любимата ми е шведската „Ако има място в сърцето, има място и за дупето“ (ако си щедър, винаги ще споделяш трапезата и дома си с другите) и се чувствам лично обидена, че не я е ползвала в книгата. Златна възможност – пропусната!

Чисто информативно ще ви спомена, че книгата всъщност е част от дилогия – втората част, The Testament of Loki, проследява Локи след края на Рагнарог и по-точно бягството му от Подземния свят обратно в Мидгард, където обладава тялото на нищо неподозираща тийнейджърка. В тази книга Харис вече не ползва за основа никакви митове, което ужасно си личи, защото като съдържание и тон двете книги са коренно различни. Общо взето бих ви казала да си спестите втората част освен ако не държите да четете как Локи прави тестове в училище, ходи на фризьорски салон и на дискотека. Също така Тор е пудел.

В заключение мога да кажа, че препоръчвам Евангелието на Локи на феновете на Марвел вселената, също на читатели, които хал хабер си нямат от скандинавската митология, както и ако сте в настроение за хубава пародия.