The Fifth Season

Новият роман на Н. К. Джемисин The Fifth Season, който е първата част от планирана трилогия, беше едно от събитията във фентъзи жанра през миналата година. Той беше сериозно нахвален в почти всички блогове и форуми за фентъзи и фантастика, които следя, а наскоро беше номиниран и за наградите Хюго и Небюла. Повечето от тези хвалби се оказаха напълно заслужени.

Първото, с което впечатлява романът още в началните страници, е сетингът. Действието се развива на континент, който е много по-активен сеизмично от който и да е от земните. В резултат на това силните земетресения и вулканични изригвания са много често явление, а на всеки няколкостотин години се случва и т.нар. Пети сезон, а именно зима, продължаваща няколко години поради вулканичния прах в атмосферата. За да могат да оцелеят при тези условия, хората на континента живеят в силно йерархично и кастово общество, където всичко е подчинено на оцеляването на общността посредством строг контрол над ресурсите и хората и трупане на запаси за Петия сезон. Другата причина за оцеляването на човешката цивилизация въпреки всичките трудности е наличието на орогени – хора, които имат таланта да влияят на сеизмичната активност и да предотвратяват или да правят по-малко разрушителни земетресенията или вулканичните изригвания като пренасочват енергията на земните пластове. Но понеже орогените могат не само да предотвратяват този род бедствия, но и да ги предизвикват, те са потенциално изключително опасни. Още в пролога виждаме как един от тях предизвиква огромно вулканично изригване, което унищожава множество градове и ще доведе до най-дългия и тежък Пети сезон в историята на цивилизацията. Поради тези си суперсили и пропагандната машина на империята, доминираща на континента, която усърдно насажда виждането, че те не са хора, а полезни инструменти, които трябва да бъдат безмилостно експлоатирани за благото на населението и държани в подчинение, а орогените на свобода са чудовища, те са мразени от населението. Децата, проявили такива способности, или биват веднага убивани, или биват принудени да се присъединят към The Fulcrum – официалната организация на орогените в империята, където те са под много стриктен контрол, осъществяван от мистериозните Пазители. Те от своя страна имат способността да блокират специалните умения на орогените, когато се намират в близост до тях.

Освен оригиналния сетинг другото, което още от първите редове прави впечатление, е колко мрачен като атмосфера и изпълнен с трагични моменти е романът. Още на първата страница ни се показва как майка намира трупа на невръстното си дете, пребито до смърт от баща му, който е открил, че то има способностите на ороген. Следващата сцена е споменатото вече огромно вулканично изригване, унищожило най-развитата част от цивилизацията на континента и най-вероятно обрекло останалите хора на гибел. По-нататък нещата не стават много по-розови и трагедиите и сцените с бруталност следват една след друга.

В романа се редуват глави от три различни гледни точки, като една от тях се случва непосредствено след изригването от пролога, а другите две са от по-ранен период. Трите главни героини са орогени в различни периоди от житейския си път – детето Дамая, която е принудена да отиде да се обучава като ороген в The Fulcrum в столицата на империята, младата Сиенит, наскоро завършила обучението си в The Fulcrum и изпратена на мисия заедно с Алабастър, най-могъщия ороген на континента, и Есун, споменатата вече майка от пролога, която също е ороген, но в десетте години преди събитията от този пролог е крила способностите си и е живяла нормален живот в малко провинциално селище. Гледната точка на Есун е разказана от второ лице, доста нетрадиционен подход, който тук работи много добре и придава допълнителна непосредственост и убедителност на повествованието. Чрез тези три гледни точки получаваме цялостна представа за начина, по който са третирани орогените, както и за организацията на обществото в този свят като цяло. И в двата случая принципът „Целта оправдава средствата“ е абсолютно доминиращ – всичко е подчинено на оцеляването на отделното селище или държава, а желанията на индивидите не се взимат под внимание. По отношение на орогените това значи безмилостна експлоатация на техните способности, като за целта лидерите на The Fulcrum дори определят кои орогени са най-подходящи да имат деца заедно и им заповядват да го направят, все едно че са животни, чифтосвани за подобряване на породата. Контролът над индивидуалните орогени от страна на Пазителите е брутален и безмилостен. И въпреки че несъмнено романът ни насочва да им симпатизираме от една страна, от друга читателят не може да не се запита дали все пак този вид контрол не е наложителен с оглед на обстоятелствата и деструктивния потенциал на орогените. Въпрос, който авторката оставя отворен. Въобще това е многопластов роман, в който няма лесни отговори.

Освен подробно описания сетинг романът впечатлява и стилистично. Особено запомнящи са описанията на използването на орогенните способности за предизвикване или спиране на земетресенията. Всяка от трите героини, както и основните второстепенни персонажи, са добре развити и интересни. Сюжетът също е на ниво, като основната ми забележка е, че романът свършва с отявлен клифхенгър, но добрата новина е, че продължението излиза само след няколко месеца.

В заключение ще кажа, че ако търсите по-оригинално фентъзи и нямате проблеми с мрачна атмосфера и сцени на насилие и бруталност, си заслужава да обърнете внимание на The Fifth Season.