Мечокът и Славеят

Първоначално бях скептичен към Мечокът и Славеят. Американка да пише фентъзи за руското средновековие? Айде, няма нужда. И въпреки многото препоръки от приятели, въпреки всички похвали както за оригинала, така и за българското издание, дълго време не посегнах към нея. Ала при една случайна разходка в книжарница, прокарвайки поглед по задната корица, попаднах на следния текст: „Прекрасно построен разказ за семейството и суровите чудатости на необятната зимна магия. – Робин Хоб“. Нямаше как да не я купя веднага!

Романът разказва историята на Василиса – дъщеря на дребен земевладелец в Русия през 14-и век. Вася е свободолюбиво и весело момиче, което обича братята и сестрите си и уважава баща си, но просто не успява да бъде точно такава, каквато семейството ѝ би желало. Основният сюжет в книгата се върти около това как Вася опознава света на мистичното, невидим за останалите хора, и как се опитва да потуши назряващата война между жителите на двата свята. В много отношения историята напомня на класическите руски приказки.

Мечокът и Славеят е един прекрасен пример за това как цялото е повече от сбора на отделните си елементи. Вземете който и да било компонент на романа, анализирайте го самостоятелно, опишете характеристиките му – няма да откриете нищо велико. Героите са приятни и симпатични, но не са грандиозно сложни и многопластови. Сюжетът е бърз и динамичен, но не е смайващо оригинален. Светът и магическата система са интригуващи, но не са нещо невиждано и нечувано. Стилът на писане е ненатрапчив и четивен, но не е изящен и запомнящ се. И все пак тези несъвършени отделни парченца наистина образуват едно чудесно цяло.

Катрин Арден е подходила с уважение и старание към представянето на Русия и резултатът определено е качествен. Не се е опитвала да напипа някаква нереализирана пазарна ниша, а просто е писала от сърцето си. Самата тя е прекарала година в Москва след завършване на гимназията и именно тогава се е очаровала от богатството на руската култура. Когато се върнала в Щатите, започнала университетското си образование с идеята да стане дипломат. Изучавала е руски език и история на руската култура, запознала се е на академично ниво с душевността и бита на руснаците в исторически контекст. Още тогава е била пленена от богатството на славянската митология, от разнообразните същества, действащи като пазители на човешкия свят. В интервюта Арден споделя как е била изненадана от това колко специфични са тези създания – как има същество на име довомой, което пази дома, има и дворовой, който пази двора, банник, който пази банята, а също и вазила, който пази конюшните. И всяко от тези създания си има специфичен характер и човек трябва да се обръща към него по определен начин.

Този искрен възторг пред разнообразните невидими пазители е особено осезаем в романа. Една от основните теми в Мечокът и Славеят е сблъсъкът между християнството и езическите славянски вярвания. Мисля, че тази тема би била близка на читателите в България, защото и в нашата култура християнството никога не е било чисто, винаги е съществувало редом с множество езически вярвания и обичаи. Романът е в някакъв смисъл възхвала на езическата митология и нейното богатство. Книгата показва колко ограничаващо може да е следването на дадена догма и колко многообразен и магичен може да бъде светът, ако разтворим сетивата си за него.

Темата за приемането на магията около нас е разгърната чрез историята на два персонажа – от една страна имаме Вася, а от друга Ана, нейната мащеха. Ана не е типичната зла и елементарна мащеха от приказките, а интригуващ и противоречив персонаж. Затова и паралелите между двете жени са сред най-качествените елементи на романа. И Вася, и Ана притежават способността да виждат демоните-пазители. Разликата между двете е във възпитанието. Ана от дете е била научена да мрази, било ѝ е обяснено, че това са зли и чудовищни сили, които трябва да бъдат отбягвани на всяка цена. Вася пък не възпитана в омраза към този свят – тя наблюдава отношението на обикновените селски хора, които уважават къщните духове, а поради това, че е израснала без майка, може да се каже, че формално въобще не е била възпитавана в каквото и да било. И затова се отнася към съществата така, както ѝ подсказва инстинктът. Ето защо е способна да отвори сърцето си за този свят и да го опознае без страх и омраза. Мечокът и Славеят определено изгражда един от най-интересните паралели между мащеха и доведена дъщеря, който съм виждал наскоро.

И като говорим за женските персонажи, няма как да не посочим, че това е книга именно за женската сила и попада в групата на популярните girl power заглавия. Тази феминистична ориентация не е дразнеща или завряна в лицето, както се случва с други съвременни американски творби. Героинята не изтъква на всеки три страници „Аз мога да се справя, защото СЪМ ЖЕНА“, няма реплики тип „Нима мислиш, че съм по-нисша, защото съм жена! Ей сега ще ти докажа какво може една жена!“. Романът подхожда много фино и същевременно много убедително към представянето на жените. Главната героиня Вася е несъмнено силна личност, която обаче е дете на своето време, затова говори и се държи точно като човек от съответната епоха, а не като съвременна американска тийнейджърка. Катрин Арден споделя, че на много моменти ѝ се е искало да даде на Вася някоя по-прогресивна, по-модерна реплика или реакция, но винаги се е въздържала, защото се е стремяла да представи епохата адекватно.

Интересно е колко много неща в романа се случват под повърхността. Това е най-осезаемо в отношенията между героите – сексуално привличане, тиха ненавист и всякакви други по-прикрити страсти и желания просто са там, в историята, живи и веществени, но авторката не говори за тях, не им отделя параграфи, просто ги показва. Това е нетипично за съвременните фентъзита от този тип и ми допадна страшно много, защото на няколко места ме накара да се чудя действително ли виждам това, което си мисля, че виждам.

Мечокът и Славеят е първа част от трилогия, като втората също е преведена на български. Финалната трета книга излезе в САЩ в началото на годината, а на родния пазар можем да я очакваме до няколко месеца. Историята в първия том приключва сравнително завършено, особено за главната героиня. Същевременно обаче в романа има доста персонажи и сюжетни линии, особено в първата половина, които в един момент просто увисват. Именно затова ми се струва, че тази първа част може да бъде още по-страхотна, ако се разглежда в контекста на цялата поредица. Все още не съм чел втората, но планирам да го направя в най-скоро време.

И така, Мечокът и Славеят се оказа едно наистина страхотно изживяване. Прочетох я буквално за два дни, завит под одеялото по време на зимните празници, и останах очарован. В заключение мога да кажа само следното – не се доверявайте на своите инстинктивни вътрешни предразсъдъци. Доверявайте се на Робин Хоб. И на мен!