Автор: Тери Пратчет
Издава: Doubleday, HarperCollins

Ревю: Матрим

 

Тери Пратчет е един от най-тачените от мен писатели. Препрочитал съм някои от неговите книги толкова пъти, че мога да цитирам цели пасажи по памет. Но от един момент нататък поредицата за света на диска взе да става малко прекалено сериозна за моя вкус. Може би затова Snuff ме изненада толкова приятно.

Не че предишните книги (от Истината насам) са лоши. Не, те са чудесни творби, но когато става дума за Пратчет летвата е вдигната много високо и по моему все нещо не им достигаше да са на нивото на най-доброто на автора – книги като Малки богове, Въоръжени мъже или Дядо Прас. В последната излязла засега книга от света на диска се срещаме отново с любимия на почти всички фенове Сам Ваймс. Въпросният решава да отиде на почивка в провинциалното имение на съпругата си. Разбира се, следвайки традицията установена от Шерлок Холмс и Еркюл Поаро, на Ваймс му се налага да разплете един доста сложен случай вместо да си гледа кефа по време на отпуската.

Честно казано криминалната загадка не е кой знае какво. Но не това е важното – книгата направо прелива от остроумието на Пратчет, а Ваймс е по-интересен от всякога. Социалната тематика и мислите за живота, вселената и всичко останало пак са налице, но не са чак толкова натрапчиви като в Unseen Academicals или Чудовищна команда. Иначе казано, хуморът и сериозната част са балансирани прекрасно.

Плюсове:

+ Икономът на Ваймс, Уиликинс, е по-забавен от всякога и по-опасен от всякога. Двамата с Ваймс са убийствен тандем.
+ Ваймс продължава да се бори с импулса да игнорира законите и да прави каквото той смята за правилно. Размислите му на темата дали целта оправдава средствата са главната тема на книгата и тя не предлага еднозначен отговор.
+ Споменах ли вече, че Snuff е пълна с бисери, които могат да ви накарат да се смеете до сълзи? Няколко примера:
 – „It’s a clacks tower, it’s a bloody clacks tower! Sybil will go totally librarian about it!“
–  „Regrettably, Constable Upshot was overly hopeful: in Ankh-Morpork the mice and the cockroaches had decided to forget their differences and gang up on the humans “
–  „Cheery was aware that Commander Vimes didn’t like the phrase ‘The innocent have nothing to fear’, believing the innocent had everything to fear, mostly from the guilty but in the longer term even more from those who say things like ‘The innocent have nothing to fear’.“
+ Както си личи от горния цитат, макар че Ваймс е на почивка в книгата се появяват за кратко и някои от другите полицаи – Ноби, Керът, Веселка и т.н.

 Минуси:

– Ваймс става все по-добър в работата си, от което страда интригата в книгата. В нито един момент нямаме усещането, че злодеите имат какъвто и да е шанс да го надхитрят. Да не говорим, че едва ли не всяка влиятелна фигура в света на диска вече е склонна да му помага – Патриция, краля на джуджетата, владетелят на троловете, този на Юбервалд, на Куирм…На този фон това Ваймс да се пребори със сбирщина провинциални аристократи не е особено постижение.
– Главният злодей е толкова плосък, та чак боли. Това не е нещо ново за Пратчет (лорд Хонг и господин Шиш примерно също са по-черни от дявола), но тук лошковецът не е и особено плашещ.
– Голяма част от сюжета се върти около приобщаването на гоблините, поредната разумна раса в света на диска. От една страна гнусната дискриминация срещу тях е толкова добре описана, че фразата „баналността на злото“ нямаше как да не изплува в паметта ми, заедно с уважение към майсторството на Пратчет и въздишка след поредното осъзнаване от моя страна какви копеленца можем да бъдем ние хората. От друга страна обаче, гоблините са твърде идеализирани и са представени единствено и само като онеправдано малцинство с редки таланти и култура, която трябва да бъде запазена на всяка цена. Трябваше да има поне един-двама неприятни техни представители, за да се създаде усешане за баланс и реализъм, а не трактат на тема „Дискриминацията е много лощо нещо, ясно?“.

Не се подлъгвайте по обема на минусите – книгата е страхотна и ако сте фенове на Пратчет не бива да я пропускате. Ако не, бих ви препоръчал да почнете с Малки богове или Стражите, стражите!

Оценка: 9/10