Внезапни завършеци 13 късчета от света на Абъркромби

Внезапни завършеци (Sharp Ends) е антология разкази, чието действие се развива в познатия вече свят на Първият закон. Някои от тях са нови, други вече са издавани, един от тях дори е превеждан и на български език, но за това по-късно.

За самия Абъркромби сме писали неведнъж. Британецът доби популярност с  трилогията Първият закон (Гласът на острието, Преди да увиснат на въжето и Последният довод на кралете), която се отличаваше с градиращо качество и всяка следваща част ставаше все по-добра. Отмъщението на Монца, Герои и Червена страна) още повече разшириха славата му на кадърен разказвач с усет към кървави и натуралистични описания. Проследихме и издаването на български и на Полукрал, първа част от сравнително по-новата му трилогия за Строшеното море, чиито продължения все още очакваме да бъдат преведени.

В настоящия сборник се съдържат 13 разказа, чиито герои често сме срещали в някои от изброените книги и това прави Внезапни завършеци значително по-подходяща за почитатели на автора, отколкото да запали тепърва някой по творчеството му. И преди сме споменавали, че може би единственият недостатък на Абъркромби е склонността му да цикли в доста еднотипен стил, който дори и да е много добър, все пак след известно количество книги омръзва. В това отношение антологията изобщо не прави изключение. И тук британецът не демонстрира нито нов стил, нито какъвто и да е намек за излизане от руслото на типичните му истории и герои. Случките, описани в разказите, биха имали много повече значение за запознатите със света му и обратно. Има опасност читателите, които тепърва го откриват, да се отегчат.

В центъра на откриващия разказ – Красив негодник, е полковник Санд дан Глокта, от времето преди да падне в плен на гуркулите. Персонажът е безкрайно интересен, както сме ви разказали вече в класацията си за топ 10 фентъзи герои, а в тази светлина е още по-интригуващ заради контраста с по-възрастното му Аз, което познаваме от книгите за Първия закон. Без тези изградени впечатления обаче сам по себе си разказът не е нищо особено.

Следващият – Малки добрини, както впрочем и още четири от разказите в сборника: Трима са много, Омитане от града, Двама са малко и Трудни времена настанаха, се въртят около крадлата Шеведая и особеното ѝ приятелство с огромната и агресивна Джавра – страховита жена-воин, която се явява грубата сила в странния им тандем. Приключенията им са с леко хумористичен и карикатурен привкус, замесени с много бой, секс, обрати и нелепи ситуации. Въпреки малко преекспонираното и на моменти леко клиширано развитие на историите с тях, те ми бяха най-интересната и симпатична част от антологията. Трудни времена настанаха ми беше особено познат, защото се оказа, че вече е превеждан у нас, само че под заглавието На никого не му е лесно – за антологията Разбойници, която препоръчвам силно

И това ми било разбойничка е друг интересен разказ, който прикова вниманието ми, тъй като се отличаваше с наистина напрегнато действие и героиня, на която моментално започваш да съчувстваш. Определено свеж полъх и особено задоволяваща развръзка.

Свобода! е само опит за малко по-нетипичен разказ в стила на хроникьорско повествование, възпяващо подвизите на познатия ни Никомо Коска и неговите войници. Нищо особено като история, но поне стилът на разказване прави опит да е различен и само заради това съм готова да го приветствам, дори качествата на сюжета да са доста посредствени.

Да създадеш чудовище е завършващият разказ във Внезапни завършеци, в който отново се срещаме с Логън Деветопръсти, страховитият и неконтролируем северен воин, от чиито решения, по ирония на съдбата, сега зависи дълго чаканият мир. Определено този разказ е най-близък като усещане до това в книгите за Севера.

Колкото до останалите кратки истории, трябва да призная че по-скоро попадат в графата „прочиташ и забравяш на секундата“, не защото са непременно лоши, а просто поради известна безличност и липса на оригиналност. Въпреки това Абъркромби е безспорно добър разказвач и дори в по-слабите си разкази умее да увлича читателя.

Като цяло Внезапни завършеци се чете бързо, не е затормозяваща и е доста приятна за почитателите на Джо Абъркромби, които искат да видят още малко парченца от чудесния свят на британеца. Не мисля обаче, че ще е от особен интерес за незапознатите със стила му и едва ли е нещо, което ще препоръчам на някого, който желае да навлезе тепърва в света на Първия закон.