Меч в бурята

Ревюто на Меч в бурята е писано по американското издание на книгата Sword in the Storm. 

Дейвид Гемел си отиде без време през 2006 г., но остави доста впечатляващо литературно наследство, което съвсем заслужено го беше превърнало в некоронования крал на героичното фентъзи. За съжаление, както става с повечето добри писатели в жанра, в България Гемел си остана относително непознат. Преди години Бард издадоха частично поредицата Камъните на силата, после ИнфоДар се пробваха с няколко от книгите от Дренайската сага и трилогията за Троя, но като цяло нямаше достатъчно мисъл и реклама и Дейвид Гемел остана име, известно предимно на ценителите на един позабравен поджанр.

Е, най-накрая родният читател има възможност да си припомни какво значи добро героично фентъзи, а от Бард като никога са нацелили с избора на една от най-силните поредици на автора – четирилогията Риганте. Всъщност четирилогия е малко неточно, защото за разлика от мнозина съвременни автори, Дейвид Гемел предпочиташе да завършва книгите си, така че да могат да се четат и самостоятелно. Ако толкова държите на етикетите, в случая с Риганте имаме две дуалогии – Меч в бурята и Midnight Falcon оформят първата, а Ravenheart и Stormrider втората. Поредицата е до голяма степен инспирирана от реални исторически събития и наблюдателният читател лесно ще разпознае първобразите на Каменния град и самите риганте, но за разлика от случая с Троя, тук Гемел е решил да се придържа повече към каноните на жанра, така че имаме и мистика, магия и богове, които хвърлят сянка върху делата на героите.

Меч в бурята разказва историята на Конавар, млад мъж от народа на риганте, привлякъл интереса на Сидите – древните духове на земята. Конавар е едновременно благословен и прокълнат от тях. Орисан на велики дела, той ще трябва да плати тежка цена, за да спаси племето си от безмилостните завоеватели, идващи отвъд морето. Историята звучи простичко, но именно тук с пълна сила се проявява огромният разказвачески талант на Гемел, който съумява да накара читателя да съпреживява събитията, а не да е просто статичен наблюдател. Всеки един от героите е пълнокръвен, дишащ образ със своите добри и лоши страни. Имаме мотивация зад всяко действие, имаме майсторско използване на архетипни образи (като този на Руатейн) и най-вече имаме искрица приказност и поетичност, които все по-рядко се срещат сред книгите в жанра.

Ако и вие като мен сте се затъжили за добре написано фентъзи, което си има начало и край, Меч в бурята е правилният избор. Искрено се надявам преводът на Бард да е на ниво, защото книгата го заслужава. Когато за пръв път я прочетох преди близо 15 години, ми отне една безсънна нощ (предимството да си студент в сесия). Сега ми трябваха две вечери и четири пътувания с метрото, но магията в прозата на Гемел е все така силна и ситуацията бързо прерасна от „само още две-три странички“ на „проклятие, изпуснах си спирката“ и „тюх, кога стана два часа…“ Това поне за мен е достатъчна оценка за качествата на една книга.