Възкресяване

Досега не съм имал възможността да пиша за любимия си автор. Стивън Кинг и „любим автор“ сигурно е ужасяващо клише, но ако ме питат онзи въпрос за самотния остров и чия торба книги бих помъкнал натам, нямаше дори да се замисля. Роджър Зелазни ме покани в света на фентъзито, но за неугасващата ми страст към литературата е виновен именно Краля от Мейн. Бях малко притеснен, че Възкресяване може пък да не ми хареса и колко тъпо ще е да опитвам да критикарствам писането на човек, чиито произведения са ме съпътствали през кажи-речи целия ми съзнателен живот.

Поводи за притеснение обаче няма. Кинг продължава да бъде в страхотна форма, а Възкресяване е прекрасен роман. Казано по отношение на много други автори, „още от същото“ звучи разочароващо; казано за Кинг… ми звучи като пътуване до една Америка, която никога не съм познавал, и като връщане обратно във времена, които не съм изживял, ала чувствам някак близки и скъпи. Изисква се неповторимо умение да пренесеш някого на хиляди километри от дома и десетки години преди да бъде роден, ала той да вижда прашните улици на своето детство и онези сякаш безкрайни лета, изпълнени с приключения и страховити истории, разказвани в мрака от банда хлапетии. Възкресяване наистина е още от същото. Още един американски малчуган, белязан от събитията в началото на своя живот. Още една първа любов, която тъжно и тихо си отива. Още една грешна стъпка, която води след себе си цяла върволица други. Още едно прераждане и надежда за спокойни дни. И разбира се, още едно от чудовищата в края на пътя, които ни напомнят за сметката, която трябва да платим.

Романът е пропит с характерните за Кинг меланхолия и отвъдвремева тъга, добавен е мъничкият фантастичен елемент, също типичен за Краля, а в сърцевината откриваме няколко преплетени съдби на обикновени хора, чийто лъкатушещ живот ги отвежда на границите на лудостта… и малко отвъд. Джейми Мортън е нашият водач и основен герой в повествованието. Компания му прави Чарлс Джейкъбс, пастор с увлечение към тайните на електричеството. Житейските пътища на двамата се пресичат за първи път в детските години на Джейми, когато младият свещеник поема скромната методистка общност в малко американско градче, а връзката помежду им е белязана от трагедии, мании и търсене на истини, които може би не са предназначени за хората. Призванията на двамата ги тласкат в различни посоки, Джейми потъва в тъмните дебри на рок музиката, обсесията на Джейкъбс по електричеството придобива все по-плашещи измерения, ала някаква невидима ръка ги събира в моменти, отдалечени на години разстояние, за да ги отведе заедно до преградите на видимия свят и да им покаже какво дебне оттатък. А то е нещо неописуемо ужасно, вярвайте ми.

Мисля, че ако сте почитатели на Кинг, няма начин Възкресяване да не ви допадне. Ако пък не сте, но желаете да се докоснете до творчеството му, книгата е много добро въведение и ще ви покаже изгладената, отлежала проза от последните години на автора. Харесате ли я, с голяма доза сигурност може да се впуснете в изследване на останалите му произведения, но не ви ли плени, най-вероятно няма да се спогодите с него.

Препоръчвам Възкресяване и на феновете на Лъвкрафт, части от романа са жесток фенсървиз към неговата митология. Има препратки и към други хорър класики, но ще ги запазя за себе си, тъй като ще навляза в територията на спойлърите.

Ами май остана да поставя оценка, но осъзнавам, че не мога да бъда обективен, затова…