Разторг

Романът на Антон Фотев Разторг представлява поредния опит за качествено родно фентъзи. За щастие доста от клишетата за жанра са избегнати – няма го клетият овчар с добро сърце, тръгнал да освободи света от злото, няма го безсърдечния владетел на мрака, целящ световно господство, няма я клетата принцеса в беда, чакаща да бъде спасена. Дори е налице желание за обогатяване на магическата система чрез вплитане на елементи от славянската митология. Крайният резултат може да не е брилянтен, спиращ дъха епос, но определено има своите предимства.

Едно важно уточнение, което се чувствам длъжен да направя още в началото, е това, че книгата не е за деца. Казвам го, тъй като смятам текстът на задната корица за леко подвеждащ. Там се говори за две деца на седем години, чиито съдби ще се пресекат  и сплетат. Това създаде у мен очаквания за по-лековато тинейджърско четиво, за история за съзряването и порастването, изпълнена с юношески приключения. Е, определено не бях прав. Разторг е свирепа и жестока книга. Натуралистичните описания изобилстват в редица сцени, а кръвта се лее като из ведро. И всъщност не визирам само езика на повествованието.  Самата душа на романа сякаш е мрачна, героите са мрачни, мислите им са мрачни, делата им са мрачни.

Всъщност цялата тази кръвожадност е едно от нещата, които по-скоро ме отблъснаха. Болшинството мъжки персонажи, начело с главните двама – Горян Мъката и Разторг Мече Лице, постоянно се чудят как да издевателстват един над друг и как да си нанесат възможно най-тежки телесни и душевни травми. Има и някои по-смирени люде, като елфа Уидън, но те по-скоро остават на заден план. Но агресията при мъжете обаче бледнее в сравнение с бясната свирепост на 99% от женските персонажи. Жените на Антон Фотев са кръвожадни, алчни, властни, отмъстителни и стократно надминават по арогантност дори най-високомерните Айез Седай от Колелото на времето.  От жестокостта на героини като Елена Синевата и Биляна Радивой просто ме побиваха тръпки. Принципно едва ли има читател, който повече от мен да се радва на силните и независими женски персонажи във фентъзи романите, но цялата тази свирепа необузданост ми изглеждаше малко тенденциозно преекспонирана. Единият процент женска доброта се концентрира в образа на Калина, която с лекота стана най-любимият ми персонаж в романа. И неслучайно нейната сюжетна линия ме остави с най-хубави спомени.

Едно от най-приятните неща в книгата беше вплитането на някои традиционни славянски мотиви в митологията и магическата система. Различните родове с имена на животни, познатите названия на географски области, препратките към реални славянски богове – всичко това придава много атрактивна атмосфера. Естествено, митологията в Разторг има едва леки допирни точки с вярванията на истинските славяни. Но може би именно в това е чарът на тази нова вселена – тя е разположена далеч в бъдещето и е частично базирана на легенди за миналото, без да претендира за историческа или културологична достоверност.

Стилът на романа е в голямата си част добър. Фотев пише четивно, текстът върви леко, архаизмите са вплетени добре, без нито да изглеждат като кръпки, нито да бъдат превръщани в основен акцент. Направи ми впечатление обаче един доста дразнещ похват, който аз възприемам по-скоро за редакторска, отколкото авторова грешка. Всички герои имат по четири-пет названия, чието постоянно редуване понякога е изключително объркващо. Говоря за сцени, които звучат горе-долу по следния начин : „Разторг, Уидан и Райно вървяха през планината. Елфът беше най-отпред, следван плътно от гладиатора и войника. Мече Лице крачеше с по-уверени стъпки, а младият мъж често се обръщаше назад. Дребният човек се заприказва с чернокосия си спътник. Лечителят изглежда не обърна внимание на разговора им. Изведнъж Кроткия погледна към небето.”   Ясно, че целта е била да се избегнат повторенията, но постоянното редуване на разнообразни имена и названия за едни и същи персонажи едва ли е възможно най-доброто решение.

В крайна сметка Разторг не може да се нарече връх във фентъзи литературата. Но все пак опитът не е лош и си струва да бъде проверен. Вярвам, че ако всяка година се издават по три-четири такива книги, това би създало много благодатна почва, от която един ден да поникне нещо истински страхотно.