Од и ледените великани Зимно и приказно с изглед към Асгард

Има нещо в зимата, което я прави идеалното време за приказки. Падащите снежинки, уютът на дома и топлината на чаша чай в ръцете успокояват ума, развеселяват и ни карат да спрем забързаното си ежедневие и да си припомним за малко какво е да си малко дете, което брои дните до Коледа. Истории като Од и ледените великани са създадени точно за тези моменти.

Од е дванадесетгодишно момче, което е загубило баща си и живее със своята майка и втория ѝ съпруг. Още в първите страници разбираме и за инцидент, увредил безвъзвратно десния крак на момчето, поставяйки го в неприятното положение на самото дете. Нийл Геймън обаче нито за секунда не ти позволява да го съжалиш. Напротив – Од се справя чудесно, умее да се грижи сам за себе си и даже успява да се забърка в приключение.

След като последва една много настоятелна лисица, нашият герой се сдобива с трима нови приятели – мечка, лисица и орел, които не са точно това, което изглеждат на пръв поглед. Те, оказва се, имат нужда от цялата помощ на света, но само Од е насреща. Момчето решително тръгва да решава наглед непосилни за едно дете проблеми и подхожда към тях с чистата, наивна по детски, увереност, че няма нищо невъзможно.

Историята е съвсем кратка – развива се в рамките на стотина страници (повечето заети от великолепните илюстрации на Крис Ридъл), но за сметка на това успява да каже всичко, което трябва. От една страна са проблемите на възрастните и склонността им да усложняват нещата и да се оплитат сами в последствията от собствените си действия. От друга имаме необременеността на детския ум и твърдата му увереност, че решенията на нещата често са най-простите и логични действия, по презумция отхвърлени от по-големите, просто защото възрастните обичаме да усложняваме нещата.

Още нещо важно, което ни казва Нийл Геймън, е колко различни проявления може да има красотата и как всеки я открива на различно място. Кое е най-съкровеното нещо за човек и как приказката „внимавай какво си пожелаваш“ има смисъл за всички същества по света, били те малки момчета, ледени великани или богове. В рамките на толкова скромен обем могат да се открият още много малки, скрити уроци, които са еднакво важни и за малки и за големи.

Историята е изградена върху елементи от скандинавската митология, но героите ѝса лишени от своята свирепост и са умалени и укротени така, че да накарат малките читатели да се кискат на думите и делата им, а големите да се подсмихват с ясната увереност, че нещата не са точно такива, но какво пък пречи поне за малко да се престорим, че вярваме.

В крайна сметка не бива да забравяме, че Од и ледените великани е преди всичко приказка за деца и като такава носи всички характерни черти – наивна, простичка и вълшебна. Не търсете в нея велика Идея или поглъщащ Сюжет. Дори самият ѝезик е елементарен, но това изобщо не му пречи да е увлекателен. Колкото до илюстрациите – според мен те сътворяват поне половината от историята. Отдавна не съм се прехласвала така по рисунки, а тези студени, черно-бели картини се оказаха от основно значение за правилното разказване на историята.

Вземете Од и ледените великани, за да избягате за малко в простичкия и изпълнен с вълшебства детски свят или за да си откраднете един час насаме с чаша чай. Или просто я разкажете на децата си, или пък дори само разлистете илюстрациите и си представете каква история разказват. Зависи от вас.

С две думи Од и ледените великани е едно малко съкровище, с дъх на зима и аромат на борови иглички, уют на топла меча козина и вкус на опушена сьомга.