My Heart Is a Chainsaw Пулсиращото сърце в центъра на слашърите

Стивън Греъм Джоунс избухна в мейнстрийма с миналогодишния си роман The Only Good Indians, който спечели Ray Bradbury и Bram Stoker награди*. Естествено, следващият му роман нямаше как да не предизвика голям интерес и го прочетох в момента, в който успях да го докопам.

My Heart Is a Chainsaw е много различно произведение от предишната книга на Джоунс. Вместо директния, брутален ужас, преплетен със социален коментар, тук историята е едновременно по-мащабна, но и по-лична. Действието се развива в малкото планинско градче Пруфрок, Айдахо, чиято дълга история включва както местни митове за чудовища и призраци, така и кървави събития в местния летен лагер. И Джейд Даниелс знае всичко за тях. Тя е типичният аутсайдер. Момиче без приятели, чието  дипломиране от училище не е съвсем сигурно. Родителите ѝ са разведени и майка ѝ рядко се интересува от нея, докато баща ѝ е абсолютен непрокопсаник. Единственото ѝ упование е енциклопедичното познание за слашър филми, техните правила и тематики.

Когато в Пруфрок започват да се случват необясними злополуки, Джейд моментално решава, че става свидетел на реален слашър цикъл. Но слашърите имат правила и тя знае, че не е подходяща за Последното момиче*. Така че от нея зависи да намери истинската героиня и да я обучи, преди убиецът да стигне до нея.

My Heart Is a Chainsaw язди вълната на мета-слашър ренесанса, от която доста автори в последно време са част. Но вместо да си играе с клишетата на слашъра или да ги осмива, Джоунс използва огромната си очевидна обич към жанра, за да разкаже историята на едно тъжно и гневно момиче, което е заобиколено от неприветливост и отчужденост. И ако историята на книгата е АБСОЛЮТНАТА ЛУДНИЦА, това по никакъв начин не разваля съзерцателния портрет в ядрото ѝ .

Както може би стана ясно от буквално предното изречение, историята на My Heart Is a Chainsaw е АБСОЛЮТНАТА ЛУДНИЦА! През половината време читателят поставя под съмнение както здравия разум на героинята (която видимо използва слашърите за патерица в реалния си живот), така и самите събития, случващи се около нея. Те изглеждат на моменти абсурдно екстремни и понякога е трудно да повярваш, че животът на Джейд може да е толкова странен.

Но именно в това е и удоволствието от четенето. Признавам си, че моята неистова обич към слашър жанра определено ми повлия. Книгата съдържа кратки есета от Джейд, писани за учителя ѝ по история, в които авторът анализира тропите на жанра и социалните и кинематографични движения в епохата на 80-те и 90-те, когато той е в разцвета си. Честно казано, ако Стивън Греъм Джоунс напише аналитичен труд на темата, ще съм първи на опашката да го прочета.

My Heart Is a Chainsaw не е за всеки. Това не е просто забавна история, която си играе със слашър клишета. Това е на моменти сърцераздирателен поглед върху едно изолирано дете, ужасът около което не винаги е свързан с убийства. Като всичко, което Джоунс пише, книгата е на изключително високо литературно ниво и може да се гледа от много различни ъгли – през призмата на психологическия анализ, като коментар върху джентрификацията, а дори и като сатира на жанр, който винаги е обичал сам да се сатиризира.

Едно е сигурно – My Heart Is a Chainsaw е една от най-добрите книги, които съм чел тази година, и не мога да не я препоръчам горещо.