Колелото на Времето, том 14: Спомен за светлина

„Колелото на Времето се върти и Вековете идват и си отиват, оставяйки спомени, които се превръщат в легенди…“

Така през далечната 1990 г. Робърт Джордан започна една от най-величествените фентъзи истории, написани през двадесети век. Сега, 23 години по-късно, Колелото на Времето се завърта за последен път, оставяйки ни с един последен спомен – A Memory of Light, финалната книга от поредицата. Въпросът е, струваха ли си дългото чакане и хилядите страници, водещи към Тармон Гай-дон, Последната битка?

Преди да говоря за A Memory of Light, трябва да си призная, че не съм почитател на Брандън Сандерсън. Още от излизането на Буря се надига, се питам как ли щяха да „звучат“ последните три книги от Колелото на времето, ако ги беше написал Робърт Джордан. Не ме разбирайте погрешно, радвам се, че поредицата не остана недовършена. Не съм убеден, обаче, че A Memory of Light е точно финалът, който Джордан би написал.

Но да оставим това настрана, засега. В A Memory of Light Последната битка вече е започнала, а Прероденият дракон, Ранд ал-Тор, планира да разруши печатите на затвора на Тъмния и да го освободи, за да може двамата да се изправят един срещу друг. Някои виждат в плана му едничката надежда за човечеството. Други – сред които и Егвийн ал-Вийр, Амирлинският трон – се опасяват, че Ранд най-накрая е полудял и не знае какво върши.

В Андор, благодарение на отсъствието на Елейн, кралицата Айез Седай, тролоците завземат Кемлин. Във вълчия сън, Перин е принуден да се бори за живота си. Мат, от друга страна, все още се опитва да свикне с новата си роля на съпруг на Императрицата на сеанчанците, Тюон. Векът, наричан от някои Третия век, е към края си и съдбата на човечеството ще се реши от изхода на Тармон Гай-дон…

Ще бъда лъжец, ако не призная, че A Memory of Light започва страшно силно. Прологът, който се състои само от скромните 60 страници, е може би най-увлекателният в цялата поредица. Една от сюжетните линии приключва по особено задоволителен начин, а Отстъпниците, които винаги са ми били фаворити, са уловени перфектно от Сандерсън. Като цяло началото на книгата е на много високо ниво. Главите преливат плавно една в друга, сюжетът се движи бързо, а битките са разгорещени, напрегнати…

…и толкова многобройни, че в един момент започваш да се чудиш кога ще се случи нещо значимо. Битки се водят навсякъде, както през гледните точки на главните герои, така и през тези на второстепенните. Умират тролоци, войници, мърдраали… Неща, които в умерени количества са интересни и грабващи. Когато по-голямата част от една книга е, в известна степен, преповтаряне на един и същи мотив обаче, нещо определено не е както трябва. Може би мнението е само мое, но по някаква причина искрено не вярвам, че Робърт Джордан си е представял финалната книга от поредицата като дневник на сблъсъците през Последната битка. Освен това ми се струва, че A Memory of Light, за разлика от двете си предшественички, е твърде повлияна от стила на Брандън Сандерсън. Факт, който може и да се понрави на почитателите на Пътят на кралете.

Друг сериозен проблем, който открих в A Memory of Light, е, че голяма част от „важните“ събития се случват или твърде бързо, или прекалено внезапно, или след толкова много безкрайни битки, че човек почти ги пропуска. Развръзката на сюжетната линия на Логаин, към когото винаги съм имал слабост, ме остави с повдигната вежда и скептично изражение, придружено от едно тихо гласче, питащо със също толкова скептичен тон: „И само това ли е?“ Мазрим Таим и Падан Фейн горе-долу получиха същата реакция, а (не)очакваната смърт на няколко от основните действащи лица бе по-скоро разочароваща, отколкото трогателна или разстройваща.

За щастие, Демандред компенсира голяма част от недостатъците на книгата. Това важи и за централното трио, също както и за Айез Седай, Отстъпниците и сеанчанците. Повечето загадки са разрешени, а тези, които остават… Е, едва ли можеше да се очаква да разберем какво прави всеки един от ангреалите в косата на Кацуан, нали така?

В заключение ще кажа, че въпреки недостатъците си A Memory of Light е книга, която всеки почитател на Колелото на времето трябва да прочете. Независимо дали ще я харесате, намразите или ще останете леко разочаровани, със сигурност няма да бъдете безразлични. А това, в края на краищата, а най-важното нещо, когато се потопим в света на въображението!

Плюсове:

+ Динамичен сюжет, който ще се хареса особено много на почитателите на Брандън Сандерсън.

+ Демандред.

+ Немалко сцени, замислени зрелищно и потенциално ефективно.

+ Прологът и Епилогът. Силно подозирам, че последният е написан от самия Робърт Джордан.

+ Кулминацията на Тармон Гай-дон.

+ Спомените за последните двайсетина години, които ще ви споходят, докато четете.

Минуси:

– Динамичен сюжет, който ще се хареса особено много на почитателите на Брандън Сандерсън.

– Прекалено дългите и многобройни битки, които на места са напълно излишни.

– Мат все още не е какъвто беше, докато Робърт Джордан пишеше поредицата.

– Разочароващият завършек на някои сюжетни линии.

– Не разбираме какво прави всеки един от ангреалите в косата на Кацуан.