Марк Лорънс и „Разделената империя“

Марк Лорънс е име, което много бързо натрупа слава сред читателите на фентъзи. Първата му книга излезе едва през 2011-та и от този момент насам Лорънс успя да публикава цели девет успешни романа (шест от които са вече преведени на български), както и редица разкази. Това не е първият материал в Shadowdance, посветен на творчеството му: Принцът на тръните – първата книга от Разделената империя – е ревюирана още преди години, а за последната му трилогия ви разказахме сравнително наскоро. Аз лично нямах особен интерес, тъй като мрачното фентъзи с много злоба и кървища не е точно мой тип, но след като лично Робин Хоб ни препоръча светостроенето на Лорънс, реших да му дам шанс. И мога да кажа, че извживяването определено беше интересно!

Трилогията Разделената империя разказва историята на Йорг Анкрат – млад син на дребен крал, който е избягал от бащиния си замък и обикаля околностите с банда престъпници. Детството на Йорг е белязано от някои изключително трагични събития, които са го превърнали в съвършен психопат, готов да коли, беси, убива и изнасилва, без да му мигне окото.

Йорг има и една проста мечта – да обедини стоте кралства, съставляващи отдавна разбитата Разделена империя – и да седне на най-висшия възможен трон.

Едно от най-интересните неща в трилогията, грабващо вниманието на читателите, е интригуващият главен герой. Ако търсите добро четиво с антигерой, то едва ли ще успеете да откриете по-„анти“ от Йорг. Момчето си е пълен извратеняк, без капчица състрадание или съвест… или поне като такъв започва. Трябва да призная, че след първите 30 страници изпитвах огромно желание да захвърля книгата и да не си хабя времето с такива гнусни гадости. Единствено препоръката на Хоб ме накара да продължа. И в следващите стотина страници действието стана все по-интригуващо и някак романът успя да ме спечели. И когато го довърших, веднага изчетох и следващите две книги, просто бях безвъзвратно зарибен.

Мога да кажа, че началната концепция, с която тръгват романите, е до известна степен подвеждаща. Очаквах това да е трилогия за напълно бездушен човек, воден единствено от амбицията си за слава и власт. Но Лорънс успя да ме изненада и пласт по пласт създаде образ с изключително интригуваща психика и душевност. Трагичните събития от миналото на Йорг на пръв поглед изглеждат елементарни и банални, но Лорънс малко по малко им придава плътност и чрез добавянето на дребни детайли изгражда наистина интересна картина. Образът на Йорг не е елементарен – напротив, той е сложен, многопластов, изтъкан от противоречия. Във всеки един момент може да те изненада – да направи най-малоумното нещо в доста проста ситуация, или да осъществи гениален ход и да обърне напълно обречена битка. Пък и с напредването на повествованието самият герой наистина се развива, израства и става по-интересен. В първата книга Йорг е на 14 и се държи точно като нагло хлапе, което се опитва да изглежда наперено и отворено. Но още в началото на втората книга героят е вече на 19 и развитието му е осезаемо.

И както героят не е това, което изглежда на пръв поглед, така и светът на самата трилогия, че дори и жанрът ѝ, не са това, което очаквах. Разделената империя започва като типично средновековно фентъзи с кралствата, рицарите и задкулисните магьосници. Но малко по малко се появяват научнофантастични елементи, с течение на сюжета те придобиват все по-голяма значимост и към края трилогията се оказва странна сай-фай дистопия. И всяка стъпка от този път е наситена с интересни събития и теми за размисъл.

Светът, в който се развива действието на трилогията, е футуристична версия на нашия свят и земите, из които пътува Йорг, съответстват на територията на Централна Европа. Този факт е заявен сравнително рано в първата книга, но въпреки това осъзнаването на значимостта му отнема известно време. Част от наименованията на градовете и страните имат сходство с тези, които познаваме ние – град Виен, континента Африк и т.н. – но други са напълно различни. Лорънс малко по малко започва да хвърля дребни податки за това какво се е случило с нашия свят и как той се е превърнал в Разделенята империя от книгите. Всичко това е написано по много завладяващ начин и лично за мен беше удоволствие да видя как Йорг възприема нашия свят и как разсъждава за различни неща, присъщи на хората от нашата епоха.

И като подхванах темата за разсъжденията, трябва да спомена, че в трилогията има доволно количество поетичност и философстване, предадени чрез мислите на главния герой за света около него. Първата книга е по-скоро лишена от тях – в нея акцентът е върху диалога и действието. Но още в началото на втората виждаме рязко повишаване на качеството на прозата. Йорг вече е мислещ човек – той разсъждава за природата на хората, за смисъла на съществуването, за структурата на света. Тези абзаци често забавят действието, но всъщност са сред най-големите плюсове на романите, защото действително придават красота в тази история за грозни дела и грозни хора.

Братът на Райк, Прайс, беше измъкнал момчето от белпанския бордей преди години. Защо беше избрал да спаси едно дете, а да заколи всички други, заедно с курвите и техния господар, беше повод за догадки из бандата, но Райк, изглежда, се гордееше с решението на брат си и държеше на момчето. И ако ви трябва доказателство, ето го – доказателството, че макар Бог да ни излива в различни калъпи, да прави едни здрави, други силни, трети красиви, от вътре ние си се правим сами, изграждаме се от глупави неща – тръните, онова куче, надеждата, че Катерин ще види нещо ценно в мен. Дори елементарните и кървави щения на Райк са се родили от загуби, които той едва ли помни съзнателно, а само в сънищата си. Всички ние сме като непълна мозайка, нескопосани колажи от случки и страдание, хартиена броня срещу света. И онова, което ни прави човеци, са редките моменти, когато се сепваме, когато натегната пружина отпуска и удря на свой ред. Тогава разбираме, че сме по-близо до Бог, отколкото сме си давали сметка.

Едно от нещата, които ми липсваха, особено в първата книга, беше присъствието на женски персонажи и женски глас. Малкият Йорг е заобиколен от престъпници и в цялата книга провежда едва няколко кратки разговора с хора от другия пол. Искаше ми се да има повече героини, които да дадат алтернативна гледна точка към повдигнатите в романите въпроси. Може би и самият Лорънс е усетил тази липса, защото в следващите книги определено се наблюдава подобрение, макар и то да е частично. Във втората книга от време на време попадаме на страници от дневника на една героиня, които са качествено написани и наистина дават нов поглед към случващите се събития. Тези откъси като цяло не са много, но все пак вдъхват свеж живот в историята. В третата книга пък има глави от гледната точка на друг женски персонаж, които вече са малко повече и отново обогатяват разбирането ни за света на трилогията. Знам, че в най-новата трилогия на Лорънс всички главни героини са жени и би ми било много интересно да видя как ги е описал.

Също така искам да отбележа, че за разлика от множество фентъзи трилогии, в тази поредица втората част реално е важна и ценна, а не просто преход между първата и третата. Не че структурата на трилогията е съвършена – за жалост Лорънс има склонността да описва подробно някои по-маловажни моменти и ежедневни случки и накрая да предава най-ключовите събития в рамките на две-три страници – но все пак цялостно погледнато историята е добре построена. Всяка от книгите съдържа две сюжетни линии – една в настоящето и една в миналото, разказана чрез ретроспекции, като обикновено двете са на около четири-пет години една от друга. Динамиката между миналото и настоящето е добре изградена и Лорънс знае точно къде да прекъсне едната линия, преди да е станала скучна.

Като цяло бих препоръчал поредицата на всички хора, които са склонни да четат история с доста проклет главен герой и имат влечение към сложните персонажи и философските отклонения. За мен лично трилогията беше удовлетворяваща и с удоволствие бих прочел следващите книги на Лорънс. Междувременно ще се насоча към други романи, препоръчани от Робин Хоб!