Епос Малореон т.1: Пазителите на Запада/Кралят на Мургите

Преди доста години Бард издадоха поредицата Белгариада, в която се описваше битката между Детето на Светлината (Гарион) и Детето на Мрака (бога-дракон на ангараките Торак). В крайна сметка след множество премеждия (описани в пет тома) Доброто излезе победител и всички можехме да си отдъхнем (я с облекчение, я със съжалиние). Но успехът на поредицата е толкова голям на Запад, че Дейвид Едингс решава да напише продължение (отново в пет тома) и да изкара още някой и друг долар. Въпросът, който изниква веднага е, струва ли си това продължение? Поне за мен отговорът е: по-скоро Да. Не мога да отрека, че събитията описани в книгите до голяма степен преповтарят доста от нещата в Белгариадата, но Едингс е талантлив разказвач и се е постарал да направи приликите колкото се може по ненатрапчиви.
Няколко думи за сюжета на двете книги включени в том първи: Изминало е доста време след победата на Детето на Светлината, Гарион вече е Белгарион – крал на Рива и е женен за Се’Недра. Ражда им се син, когото наричат Геран. Най-неочаквано гласът в главата на Гарион отново се обажда и му съобщава, че битката между Светлината и Мрака далеч не е приключила със смърта на Торак. Избрано е ново Дете на Мрака, Кълбото на Алдур има свой тъмен събрат и всичко трябва да започне от начало. Скоро след това Геран е отвлечен и приключенията започват (или би трябвало да кажа продължават)…