Leviathan Falls The Expanse #9

The Expanse свърши. 10 години, 9 тома, един сериал и няколко новели по-късно финалът, Leviathan Falls, е тук. Даниел Ейбрахам и Тай Франк, подвизаващи се под псевдонима Джеймс С.А. Кори взеха, че се справиха и завършиха тази монументална поредица. Каквото и да се е получило, заслужават похвала минимум за постоянството си. Финал на такава голяма поредица не е лесно начинание – много неща може да се объркат, много хора могат да се ядосат. Да, пътешествието е по-важно от крайната цел и имахме 8 много качествени книги, но един опропастен финал все така има потенциала да остави горчив послевкус. Нека да видим.

 Спойлери за всички досегашни книги от поредицата.

В предната книга Tiamat’s Wrath не останах никак доволен от начина, по който Лакония беше победена. Дуарте не можеше да се спре да дразни мистериозните врагове отвъд порталите и си получи заслуженото, когато те буквално му отвяха съзнанието. Логично, със сигурност, но дойде прекалено удобно за нашите герои и отслаби империята в най-удобния за тях момент. Пък исках още малко Дуарте. Е, оказах се неправ да го отписвам, защото той се завръща още в пролога на Leviathan Falls. Събрал акъла си, императорът изпива един чай, облича се и напуска двореца. Дългото блуждаене на съзнанието му е отворило очите за същността на враговете зад портала и му е дало достатъчно време за размисъл. Дуарте вече има план.

Основният двигател на сюжета е неговото издирване. Алиана Танака, офицер от лаконийската армия, е натоварена със задачата да издири императора-беглец. Тъй като дъщеря му, Тереза Дуарте, се намира на борда на Росинанте, това директно поставя Джеймс Холдън на мушката на Танака. Следва една галактическа игра на котка и мишка, на фона на която Елви Окойе отчаяно се опитва да разгадае кои са били строителите на пръстените и най-вече какво ги е убило. Информация, която е изключително важна в момента, защото след като Дуарте разяри създанията отвъд портала, те не са спрели в опитите си да унищожат човечеството. Започнали да експериментират и с фундаментални физични константи като скоростта на светлината, не е далеч времето, в което ще успеят да налучкат как точно да променят условията в дадена слънчева система, че да я направят фатална за човешките ѝ обитатели.

Leviathan Falls има пред себе си три задачи: да разкаже интересна и вълнуваща история, да хвърли светлина върху мистерията за древната извънземна цивилизация и нейните врагове и да завърши задоволително поредицата. Имах своите съмнения относно втората част. Изглеждаше, че Джеймс С.А. Кори нарочно избягват разкрития за древните извънземни, главно защото и те нямат идея какво представляват и се притеснявах, че ще претупат нещо набързо, но всъщност са се справили задоволително. На някого може да му се стори прозаично, на друг може би не разкрива достатъчно за същността на извънземните, но няма идеален начин. Аз съм доволен, разкритието беше логично и имаше и оригинален и изненадващ елемент.

Историята е на стандартното високо ниво, на което сме свикнали и може би даже прекалено много сме свикнали. Вече знаем как ще постъпи Холдън, въпреки че е поостарял и е станал по-циничен. Амос не е мръднал, въпреки че се е превърнал в някакъв странен хибрид между протомолекула и човек. Наоми и Алекс имат поддържащи роли този път. От новите попълнения Танака е стандартна bad ass мацка, с каквито поредицата изобилства, но понеже го играе и главен злодей, има и доста садистичен и психотичен уклон. Като цяло, историята си е кадърно написана и дърпа всички необходими емоционални струни без да предлага нещо наистина впечатляващо. Поредицата приключва съвсем навреме, точно в момента в който започва да си личи колко е формулаична и започва леко да писва.

И като заговорихме за приключване, дългоочакваният край е… ами окей е. Джеймс С.А. Кори си познават персонажите и знаят какво да предложат за всеки от тях, така че да сме доволни. Малко меланхоличен, малко триумфален, с леко намигане, краят би трябвало да остави болшинството от читателите доволни.

Не е лесно да се пишат финали. The Expanse беше събитие, още когато се появи и продължи да държи високо ниво в последвалите години. Гледайки назад, струва ми се същинско чудо, че поредицата успя да се задържи и побере в 9 книги, през които светът започна от Слънчевата система и накрая се разрастна да обхване цялата галактика. Изключително добра поредица от началото до края, The Expanse заслужава място сред класиките на световната фантастика.