Небесна сянка

Космически трилър е удачно определение за Небесна сянка. Не че отрочето на Гойър и Касъл не притежава достатъчно научнофантастични елементи, напротив (за двамата автори и предишната им работа може да видите нашата новина тук), но композицията му напомня на задъхан холивудски екшън и сравненията с Рама са не на място. Това е разбираемо, след като разберем от предговора, че първоначалната идея е била сценарий за филм, чиито права вече са купени от Уорнър.  

Небесна сянка се чете именно като сценарий и не ми беше трудно да визуализирам повечето й глави като част от кино-продукция. Лошото съдържа всички произтичащи от леенето на калъп недостатъци – посредствена проза и предвидимост най-вече. Получаваме къси глави, честа смяна на главното действащо лице, флашбеци на различни герои, отношения отвъд професионалната линия и подобни. Представете си нещо като Армагедон в книжен вариант, като вместо астероид-убиец сложете астероид-извънземен кораб и ще получите доста добра представа за очакващото ви. Във вече споменатата по-горе новина споделих опасенията си, че Небесна сянка бие на проамериканска пропаганда твърде очевидно. Това Е така, но за щастие “съперниците” на US екипажа от руско-индийски-бразилски произход се оказват готина сбирщина и международното мерене на пишки отстъпва на заден план след началото на книгата. Като минус мога да изтъкна и déjà vu героите, с които сякаш се сблъсквам по няколко пъти в годината. Луда глава – бивш пилот, атлетични руси американки с феноменален ум и разбира се, командир със семейни проблеми, който обаче притежава желязно хладнокръвие, поставя мисията на първо място и едва ли има нужда да изброявам повече. Стандартно до болка, ама нали филм ще се прави, дай да го даваме по всички канонични клишета.

Сюжетът е преразказан на задната корица и няма да получите нещо повече от това в самата книга. Американците с „Венчър“ и коалицията с „Брахма“ се състезават кой ще кацне пръв на някакъв скаляк, който ще мине близо до Земята. Естествено, първите печелят, въпреки еднодневната преднина на руснаци, индийци и бразилци (които ще наричам отсега нататък РИБи). След кацанията и сплотени от инцидент, екипажите на Зак Стюърт и Тадж започват да играят заедно в изследването на мистериозното тяло, което се оказва извънземен кораб с неизвестна цел. Контролните центрове в Хюстън и Бангалор кипят от действие, дузини умни глави мислят как хем да научат възможно най-много, хем да върнат астронавтите живи, хем да потулят събитията от обществеността. Трудна задача, както се разбира от извадките из разни форуми и блогове, които са цитирани в началото на главите и всъщност доста добре описват психологията на интернет масите. Веднага започват да валят теории, конспирации и игрички между НАСА, Белия дом и кой ли още не по властовите линии. В същото време американци и РИБи смело нахлуват в Светая Светих на извънземните и стартират неколстотинстранично надлъгване “тия за да ни погалят или за да ни смачкат са дошли”. За целите на повествованието са използвани и типични левашки похвати –  даден персонаж върши нещо безумно, просто за да стигнат нещата от точка А до точка Б.

Но стига жлъч, време е да кажа нещо позитивно! На практика. Небесна сянка е мейнстрийм времегубка и като такава изпълнява добре основната си функция – да забавлява. Предполагам никой няма да цвили от кеф на предвиден от корицата сюжетен обрат или да се възхищава на нечий удивителен характер, но пък бързото темпо и непрекъснатия поток от събития са хубав бонус. Втори такъв е издържаната научна част, която придава нужния реализъм на творбата, без да изхвърча в другия край на скалата и да ви кара да си поръчате скромните томчета на Стивън Хокинг, докато псувате двеста и петдесетата непозната дума в текста. Краят е колеблив, но по-скоро в положителна степен, отваряйки някои интригуващи вратички за следващите книги от трилогията. Очаквам ги с умерен оптимизъм.