Когато мъртвите се пробудят

Когато мъртвите се пробудят всъщност е роман за живите, социален коментар, прикрит с почти невидим слой хорър. Между страниците му няма да откриете орди зомбита, които щурмуват укрепени супермаркети. Нито пък задъхани екшън сцени, в които група оцелели се измъкват на косъм от поредния сблъсък с неживите. Тук чудовищата са истински, единствените, които някога са съществували – хора.

Четейки Когато мъртвите се пробудят, в главата ми непрекъснато се въртяха еретичните мисли колко много прилича Линдквист на двама мои любими писатели – Стивън Кинг и Сергей Лукяненко. Не стилистично, макар че и там могат да бъдат открити доста сходства, а в усета си за заобикалящия ги свят, в начина, по който използват свръхестественото само като инструмент за дисекция на човешкото общество. И тримата се интересуват повече от психологията на съгражданите си шведи, американци и руснаци, отколкото от щъкащите из книгите им вампири, възкръснали мъртви и друга паранормална фауна. И тримата използват изключително своят собствен опит за охарактеризация на героите си – Кинг и неговите дежурни писатели в главните роли, Лукяненко и непрекъснатите душевни лутания на Различните от Патрулите (руснакът има степен по психотерапия), Линдквист, който използва комедиант (в Когато мъртвите се събудят) и илюзионист (в непреведената у нас Harbour) – занимания, с които самият той се е изхранвал дълги години.

Сюжетът на книгата е пределно простичък – всички починали през последните два месеца в Стокхолм възкръсват. За щастие, след това не се втурват в търсене на мозъци, а сякаш опитват да намерят обратен път към загубения си живот. Събитието сковава Швеция, научните и духовни среди са разтърсени и повечето глави в романа започват с медийни материали, интервюта с теолози, учени и политици. Въпреки че Линдквист обръща внимание на отзвука в обществото и сблъсъка между правителство и роднините на възкръсналите, фокусът пада по-скоро върху съдбите на три семейства, които трябва да се справят първо със загубата, а след това със завръщането на свои близки.

Ще намерите предостатъчно въпроси за 320 страници. Правилни въпроси. Дали за щастие или съжаление, търсенето на отговори е оставено на читателя. Авторовото отношение към случващото се е незабележимо, като на безименен, безстрастен разказвач. Повествованието е бързо, лишено от тежки езикови конструкции, изпъстрено с модерен жаргон. Всичко излишно е премахнато, думичките са оформени в блестящо наточена проза, която не кръжи около проблема, а реже право в сърцевината му. А той е? Рухването на мита за смъртта, за нейната неизбежност и невъзвратимост.

Силно препоръчвам Когато мъртвите се пробудят, която е интересна дори само с нестандартния си подход към, да признаем, вече поомръзналите неживи. А отвъд тази идея са прекрасният, изчистен език на Йон Айвиде Линдквист и интелигентният анализ на съвременното общество и съвременното семейство като негова основна градивна единица.