Половин война Разбито море #3

Завършекът на трилогията за Разбито море се оказа неочаквано свеж, до степен да се запитам дали пък Абъркромби не е имал чудесна представа как ще завърши историята му, а всичко преди финала е било натъкмявано в последствие.

Романът добре е комбинирал епичния сблъсък между Върховния крал на Разбитото море и крехката коалиция около Гетланд, малка доза приключенстване, доволно количество властови боричкания, интриги и обрати, и окончателното разкритие какво е било това Разкъсване на Бог и кои са били тия елфи. Последното беше добре подсказано в предните книги и развръзката едва ли би изненадала внимателния читател, но е хубаво, когато писателите се стараят да затварят по подходящ начин отворените си линии.

Продължена е традицията от Полукрал и Половин свят главните герои да се сменят, но историята да продължава своя ход. В първа книга проследихме сакатия принц Ярви, втората ни запозна с Трън Бату и Бранд, а тук основните персонажи са трима – Скара, принцесата на Тровенланд, Кол, чиракът на Ярви, и Рейт, мечоносецът на Гром-гил-Гром. Разбира се, срещаме се и с редица стари познайници като крал Удил, кралица Лейтлин, „магьосницата“ Скифър, ковачката Рин и кой ли още не. За щастие, Абъркромби е решил да не се оплита в сложни връзки и макар гледната точка между троицата да се сменя, те бързо се събират на едно място и всяка от посветените им глави бута сюжета напред.

Както подобава на епилог, в Половин война залозите са особено високи, армиите са особено големи, а лъжите и предателствата са особено смъртоносни. Романът не ме шашна със своите завои, но и не мисля, че това е била целта му. Абъркромби обожава да разсъждава върху войната като феномен, върху последствията от личните избори, върху дефинициите за добро и зло на сурови места със сурови хора, а Половин война не прави изключение. Авторът очевидно е прегърнал идеята за непрекъснатия цикъл от насилие, отмъщение и ново насилие, който едновременно храни световете му с кръв, ала в крайна сметка е ужасяващ и на практика – безсмислен. Героите му в някакъв момент достигат до прозрение за своето участие в този цикъл, ала винаги твърде късно, винаги след като са дали своя дан и още веднъж са завъртели колелото.

Самите романи на писателя са метамофора на цялото това движение в кръг и често приключват там където са започнали. Подобно на безкрайна игра шах, в която всяка загубена пешка се замества от друга, падат царе и на мястото им стъпват нови царе, жертват се офицери, но на дъската магически се появяват други. Уж различни позиции, но все същите фигури и все същата игра. Половин война е краят на разказ, в който и ние, и част от героите се питат – промени ли се наистина светът? Заслужаваше ли си цялото това страдание и смърт?

Отговорът вероятно е „не“, но пък той рядко е друг, а когато получим срещу инвестицията си от време надъхващ екшън, остроумен диалог и малко философстване – е, фентъзи феновете обикновено оставаме доволни. Половин война се справя напълно със задачата си да стои добре и самостоятелно, и като финал на трилогията Разбито море. Романът дори надскочи леко личните ми очаквания, така че мога само да благодаря на Джо Абъркромби и да стискам палци за следващата си среща с неговото творчество. А то, между другото, ще бъде нова трилогия и продължение на Първият закон, чието начало очакваме през следващата година.