Gentleman Jole and the Red Queen

В новата книга от сагата за Воркосиган Лоис Бюджолд е решила да се върне към корените на поредицата и така две десетилетия след Бараяр и три десетилетия след За честта на Вор главен герой отново е Корделия Воркосиган. От друга страна обаче романът напомня като идея и структура на някои от по-късните книги от поредицата, най-вече Цивилна кампания, защото екшън няма, а основното е любовната история между главните герои. Като изтъкнат фен на Корделия бях много радостен, когато предстоящото излизане на романа беше обявено в началото на годинатa, но имах и леки опасения, понеже последните книги на авторката (Криожега и Сделката на капитан Ворпатрил) бяха доста разочароващи. След като Gentleman Jole and the Red Queen излезе (засега само в електронен ARC вариант на сайта на издателство Баен, официалната премиера е на 4 февруари 2016 г.), тези опасения за съжаление се оказаха оправдани. Новият роман е много далеч от класата на Бараяр и отстъпва сериозно дори на първия роман на Бюджолд За честта на Вор.

Ако досега не сте чели книги от сагата за Воркосиган, определено препоръчвам да не започвате с тази. Води се самостоятелен роман, но ако вече не знаете какво се е случило с Корделия, Арал и Майлс в предишните романи, често ще има да се чудите за какво говорят или мислят героите. А и другите книги от поредицата са далеч по-качествени по мое скромно мнение. Сюжетът на романа, доколкото го има, е фокусиран върху Корделия Воркосиган и новия герой адмирал Оливър Джоул (всъщност той е споменат 2 пъти в предишни романи, но съвсем мимоходом), командващ имперската флота на Сергияр, където Корделия е вицекралица. Джоул е имал дългогодишна любовна връзка с Арал Воркосиган със знанието и съгласието на Корделия, прераснала в полиаморна връзка между тримата, в която Арал е бил централната фигура. Това е останало в тайна от всички около тях (без Илян, естествено), дори от Майлс – PR проблемите и скандалите биха били неизбежни, ако подобно нещо стане публично известно в общество като бараярското. Смъртта на Арал е много болезнена за Корделия и Джоул и интимната връзка между тях бива временно прекъсната. Gentleman Jole and the Red Queen започва три години след тази смърт, когато и двамата вече са преодолели шока и са готови да започнат нов етап от живота си. Корделия решава да се възползва от замразените оплодени яйцеклетки, които те с Арал са съхранили преди години, и да осъществи плана си да отгледа 6 дъщери (да, 6, без майтап – бейбиманията в поредицата взе да излиза от контрол). Биотехнологиите, утробните репликатори и предвидливостта на Арал позволяват на Корделия да даде на Джоул опцията също да има деца от Арал и на него му предстои да вземе трудното решение дали да се възползва от нея. Корделия и Джоул също така възобновяват своята любовна връзка, вече в доста по-конвенционална форма без Арал.

Дълбоко се съмнявам Бюджолд да е била планирала полиаморната връзка между Арал, Корделия и Джоул преди десетилетия, когато последният се появява за кратко в Игрите на Вор, и всичко това изглежда като отявлен реткон. Ако не друго, то любопиткото Майлс все някак трябваше да се е докопал до тази информация през всичките тези години, а и връзката между Арал и Корделия винаги ми е изглеждала като такава, в която няма абсолютно никаква нужда от трети човек, но това не е особен проблем за мен. Проблем е обаче, че в романа не става почти нищо освен описаното в предишния абзац, а 90% от него се случва в първата глава. Останалото е една лежерна и спокойна любовна история, в която липсват дори наченки на каквато и да е драма или конфликт. Джоул поне трябва да вземе сериозното решение дали да приеме предложението на Корделия да има свои деца, а по-късно му се налага и да реши да се дали да се възползва от отлична възможност за напредък в кариерата, която ще го раздели от Корделия. При Корделия обаче няма нищо такова – тя е взела главните решения за живота си в близко бъдеще преди началото на романа, а именно да има дъщери и да се оттегли от поста вицекралица след няколко години. До края не е изправена пред нито една сериозна дилема или решение от какъвто и да е род освен това дали да има любовна връзка с Джоул. Това е още по-жалко, имайки предвид, че поне за мен най-силната страна на Бюджолд е описването на ситуации, в които героите трябва да взимат трудни решения и да живеят с последиците от тях. Впечатляващите способности на Корделия за решаване на проблеми и справяне с тежки ситуации остават неоползотворени. Дори появата на Майлс не успява да разсее лежерната атмосфера и да доведе до някаква драма или нещо по-интригуващо в сюжетно отношение.

Всичко това нямаше да е чак такъв проблем, ако любовната история беше достатъчно интересна или в романа имаше повече качествен хумор, но и по двата параграфа нещата са доста далеч от най-доброто, на което е способна Бюджолд. Няма спор, че Корделия определено си е заслужила да изживее спокойно втората част от живота си след бурната си младост. Този неин спокоен живот обаче е доста скучноват за читателя не само поради спомените лежерност и липса на конфликт, но и поради отделянето на много внимание на неща, които спокойно можеха да бъдат пропуснати. Същата история можеше да е разказана в новела от 100-120 страници и да е доста по-качествена и стегната. Друг проблем е, че Джоул е от онези уравновесени, спокойни, добронамерени и здравомислещи хора без психологически проблеми, които са страхотни приятели или колеги в реалния живот, обаче като литературни герои не са особено интересни, ако не са поставени в някаква по-нестандартна ситуация, каквато тук липсва. Второстепенните герои също са доста бледи и не се запомнят с нищо.

След всичките критики е време за малко позитивизъм – гледната точка на Корделия, както и в предишните книги за нея, продължава да е все така освежаваща със своя прагматизъм, здравомислие и непоносимост към глупостта във всичките ѝ форми. Бюджолд има умението да направи така, че и най-баналните ситуации да не са тотално скучни и благодарение на това дори този безсюжетен и безконфликтен роман се чете бързо и е на моменти увлекателен. Плюс е и това, че двамата герои са на възраст доста над типичната за главни герои в романтична история (Джоул е на 50 години, Корделия на 76, което за бетанка е все едно 45 за нас), особено такива, които изживяват романтична връзка, и мирогледът им отразява това и показва зрялост и улегналост. Но като цяло романът беше сериозно разочарование за мен и потвърди мнението ми, че Бюджолд взе да се отегчава от Воркосиган вселената и е по-добре да се насочи към други проекти.