Анна в рокля от кръв

Анна в рокля от кръв не е типичен ужас, какъвто можете да очаквате при вида на призрачната корица и загадъчното заглавие. Това е книга от онова особено подразделение на литературата, което служи за запознаване на подрастващите читатели (a.k.a young-adult) с определени жанрове и стилове. В това отношение романът на Кендар Блейк върши чудесна работа. Въпреки първоначалния ми скептицизъм, всъщност книгата се оказа нелоша история с добро темпо, постоянен екшън и дори няколко изненадващи обрата.

Тезеус Касио Лоуд (който авторката през повечето време милостиво нарича Кас) е потомствен ловец и убиец на разбеснели се призраци, който на крехката възраст от 17 години смело следва бащиния завет и със завидна решителност и методичност праща неумрелите в небитието. Нещо като младите Сам и Дийн Уинчестър от Supernatural, но с някои тънки разлики. Например наличието на съвсем жива майка-вещица, която по някаква необяснима причина е напълно ок с това единственото ѝ дете да се бута из най-страшните и прокълнати места и да се сражава с кръвожадни призраци, въпреки че баща му е бил разкъсан именно от такъв.

Ако оставим на страна този странен факт, всъщност Кас и майка му са доста поносимо семейство, като за огромна радост на читателя не се карат, не драматизират и изобщо нещата между тях вървят доста гладко, въпреки странното ежедневие.

Водени от слуховете за изключително известен и опасен призрак на младо момиче, който убива всеки прекрачил прага на къщата ѝ, двамата герои се озовават в градчето Тъндър Бей. Докато прави проучването си за призрака, Кас успява да създаде приятели и врагове в новото училище и така да въвлече още няколко действащи лица, които ще подготвят фабулата за героичните моменти оттук нататък.

След като започва същинското действие на книгата, няколко неща се открояват. Първото е, че за огромна моя радост романът ловко избягва капана, в който падат повечето книги за млади читатели, а именно да избутат на втори план действието, за да се занимават с драматичните любовни терзания на двама (или повече) тинейджъри. Определено се забелязват нотки на романтика, но са в необходимите граници и съвсем не обсебват самото повествование. Точка в полза на Блейк. Друго отличително нещо е, че монолозите на Кас, от чиято гледна точка върви историята, са често остроумни и ненатоварващи, а това е добро основание той да ви стане симпатичен. Намират се и доста препратки към попкултурата и съвременното общество, което прави книгата свежа и актуална.

Действието е изключително динамично, има екшън, обрати и дори няколко сцени, които напомнят, че книгата все пак претендира да бъде ужас (човек никога не може да има твърде много трупове около себе си, като опре до призраци). Особено към края става доста по-наситено с мрачна атмосфера и това допринася активно за общо-взето доброто впечатление, с което останах. Ако обаче трябва да спомена слабите страни, то те са стандартните за този тип литература. Няма особена дълбочина на образите, мотивацията на героите доста често е пълна мистерия, тук-таме се спъваме в клишета като черни капещи свещи, възрастен наставник с огромна библиотека, наследствен нож със странни сили и прочее. Въпреки това героите успяват да бъдат симпатични и все пак пораждат желание да научиш съдбата им, дори да надзърнеш във втората част на романа (Кралица на кошмара, който излезе през юни тази година), ако ти остане известно време за губене.

Анна в рокля от кръв се оказа точно каквото очаквах и дори малко повече. Не изненадва, но и не разочарова с нищо, тъй като съумява да поднесе сравнително увлекателна история, без претенции за литературен шедьовър. Със сигурност пасва на young-adult аудиторията, и да кажем няма да изгуби безвъзвратно няколко часа от живота ви, за които да съжалявате, особено ако сте почитатели на подобни леки романчета.