Вълшебствата на Амбремер Париж на чудесата #1

Тук се подреждат декорите на един Париж, който почти никога не е съществувал.

Пиер Певел спечели симпатиите на екипа ни, дори преди да имаме удоволствието да го интервюираме за списанието и да се уверим на живо колко интересен и лъчезарен събеседник е.

Първите му творби, с които става известен у нас, са приключенските романи от поредицата Остриетата на кардинала, отличаващи се с бързо действие, духовитост и лек, четивен стил. Впоследствие на родния пазар се появиха книгите от поредицата Върховното кралство, едно далеч по-зряло и мрачно фентъзи, което оценихме високо.

За почитателите на френския фантаст в края на миналата година Изток – Запад преведоха първата книга от трилогията Париж на чудесата, носеща магичното заглавие Вълшебствата на Амбремер. Тук е моментът да призная, че тайно се надявах това произведение да е стилово по-близко до Върховното кралство отколкото до Остриетата на кардинала, но се оказа тъкмо обратното. Това не е изненадващо, тъй като парижката трилогия е писана малко преди Остриетата и бизо десетилетие преди Кралството, в периода, който самият Певел определя като по-ранен, отпреди авторът да събере смелост за създаването на собствен свят, а все още предпочита да ползва основите на вече съществуващ такъв.

Арена на събитията във Вълшебствата на Амбремер отново е Париж, но вече от времето на Бел епок. Както в Остриетата на кардинала и тук имаме за основа реалния град и история за фон, дори съществуващи личности, като лорд Дънсейни, се мяркат от време навреме, но обстановката е разкрасена щедро с магически същества. И като казвам щедро, изобщо не преувеличавам. Певел създава цяла менажерия от чудни създания – гаргойли, крилати котки, магьосници, елфи, феи, кошмари и какво ли не още. Солидното им присъствие е обяснено с откритото за хората кралство на феите, с които Франция официално поддържа отношения. В този алтернативен Париж магьосниците често са джентълмени и уважавани благородници, а ярък техен представител е Луи Денизар Иполит Грифон, почетен член на Сапфиреното общество и един от главните герои на историята.

А тя започва, когато в сложните дипломатически отношения между хора и феи настават сътресения, причинени от изчезването на важни предмети и мистериозната смърт на магьосници. Луи се оказва бързо въвлечен в разследването на мистерията. Налага му се да балансира между руски мафиоти, не-толкова-бившата си съпруга-магьосница, полицията на Париж и кралицата на феите. Това не е лека задача и основна част от действието на книгата засяга именно различните начини за справяне със ситуацията, които Луи използва, докато балансира между всички играчи на сцената.

Самият сюжет и история далеч не са някакъв връх в оригиналността, факт, който няма как да пропуснем. Героите са не особено сложни, доста са шаблонни на моменти, а развръзката е предвидима. Това, което спасява книгата, е страхотно увлекателният стил на Певел и чарът на главния му герой.

Луи Денизар Иполит Грифон, наричан на кратко Грифон, е наистина много приятен персонаж. Едновременно уверен и решителен, но спокоен и остроумен, самоуверен без да е надут и интелигентен без да е натрапващ, той моментално става симпатичен на читателя и спомага историята да се чете леко.

Изобщо в цялото повествование се усеща един особен благороднически тон. Не само Луи е изтънчен и премерен. Женските образи са фини и красиви, отношенията между положителните герои се основават не само на добро възпитание, а и на школуван изказ и безупречни маниери. Като добавим приказните описания и солидната доза вълшебни същества, може да заключим, че Пиер Певел съумява да създаде уютна атмосфера на магичност, която неусетно пренася през книгата и те потапя в розов, приказен облак, който те оставя с наивна усмивка и бърза забрава на прочетеното.

Вълшебствата на Амбремер е много приятна, лека книжка, която няма претенции отвъд това да ви разкаже приказна история. Лично аз очаквах малко повече, но съм оптимист за следващите части и се надявам първата книга просто да поставя условията за една добра трилогия и това да оправдава лежерните тон и история.