Извисяване

Извисяване е едно от последните публикувани неща на Стивън Кинг и самият той твърди, че новелата е своеобразно продължение на Кутията на Гуенди. Действието отново се развива в Касъл Рок, а историята по-скоро добавя още едно парченце към пъзела необикновени случки, които сполетяват мистичния град, отколкото да е пряко продължение на Кутията.

Книгата ни среща със Скот Кери – разведен уебдизайнер, който развива мистериозно… нека го наречем заболяване, изразяващо се в странни промени в теглото му. Оказва се, че с всеки изминал ден Скот губи килограми, но без това да се отразява на външния му вид. С времето става ясно, че аномалиите не са само спрямо личното му тегло, а и с всичко, което влезе в контакт с него*.

Макар завръзката на новелата да е изградена основно около този феномен, важно място има и историята на съседките на Скот – Миси и Дирдри – хомосексуална двойка, която се опитва да развие бизнеса си в малкото градче, пълно с предразсъдъци.

Кинг преплита двете истории и успява убедително да ни представи тревогите на Скот за това какво ще се случи, когато теглото му достигне нула. Може би именно за да изпълни със смисъл малкото си оставащо време, главният герой решава да направи всичко възможно да помогне на двете жени да бъдат приети от консервативното общество на Касъл Рок. Това решение обуславя действието през остатъка от книгата. В един момент четящият усеща как фокусът вече не е върху аномалията на Скот, а изцяло върху борбата му да промени мисленето на хората и обществото.

Новелата е интригуваща и хаплива по редица наболели политически и социални проблеми, като последното изглежда все повече задава тематиките в книгите на Кинг. Има редица препратки и открити коментари към управлението на Тръмп, както и към често срещани проблеми в САЩ, например с пренебрежителното отношение на жителите на Касъл Рок към Миси и Дирдри. Кралят просто използва заболяването на Скот, за да покаже своята гледна точка по въпроса „Колко много може да промени един човек“ и успява да го направи убедително.

Както в много други произведения на Кинг, и тук имаме осезаемо присъствие на Града, в който се развива действието. Касъл Рок е не просто арена за сюжетните сблъсъци, а силен играч, разполагащ с огромния ресурс да въздигне или смачка останалите пионки в играта. Това превръща Извисяване в изключително човешка история, която разказва за сблъсъка на индивида и обществото и как едното влияе на другото. Същевременно цялостното усещане от книгата е за спокойствие, добронамереност (вероятно защото наблюдаваме всичко през погледа на Скот) и пълна липса на мрачен, космически ужас.

Един от големите плюсове на новелата е нейната стегнатост. Историята на Скот е разказана точно в толкова страници, колкото са ѝ необходими и в нито един момент читателят не остава с впечатление, че действието препуска или пък, че е излишно протяжно. Ритъмът на повествованието е постоянен, умерен и се спира само на важните за историята неща. И въпреки малкия обем има видими промени в персонажите – лекаря на Скот, съпругата на лекаря, двете съседки и изобщо цялото градче, всичко претърпява развитие с впечатляваща за малкия брой страници лекота. Това превръща Извисяване в нещо като етюд от живота на Касъл Рок – малък прозорец, през който да надникнем в странностите на града.

Хорър елементът, с който е известен Кинг, не намира място тук. Историята няма за цел да вдъхне страх, а да посее надежда. Надежда, че винаги има какво да се направи, за да се променят нещата към по-добро, и че неизвестното не винаги е ужасяващо – понякога носи покой и примирение.

Харесах Извисяване, защото е добре разказана, човешка история, която не би намерила място в пантеона на великите, разтърсващи творби на Краля, но носи своя малък чар и искра човечност, която често се губи в по-мащабните произведения. Тук няма голямо зло или страшно чудовище. Единственото свръхестествено е една аномалия, осигурила начален тласък на действието и мотив за благородни цели, които не са помпозни и крещящи, а напротив – скромни и променящи живота само на няколко души.

Дайте шанс на Извисяване, ако търсите нещо увлекателно, което не натрапва идеите си и не цели да промени из основи представите ви за литература. Книгата се чете леко и бързо, а определението „приятна“ ѝ подхожда заради усещането, което носи. Изборът ѝ за приближаващите празници би бил съвсем удачен.