Dead Silence

В края на миналата година сравнително младото издателство Tordotcom (и да, това е буквално името на издателя, не уебсайт) се раздели на две части, пренасяйки ужасите в самостоятелен импринт на име Tor Nightfire. Оттогава насам те публикуват както по-стари заглавия с изчерпан тираж като Certain Dark Things на Силвия Морено-Гарсия и Hex на Томас Олд Хювелт, така и нови произведения. Dead Silence е от втората група.

Действието се развива около век и половина в бъдещето. Както в повечето модерни фантастики Земята е корпоративна дистопия на фона на екологичен колапс. Но това не е особено важно за Клеър Ковалик, защото тя иска да живее в космоса. По възможност сама. Миналото ѝ е изпълнено с травма и тази травма е причината тя да страни от други хора. Уви, работата ѝ като капитан на кораб, който поддържа комуникационната система на периферията на вътрешната слънчева система, е на път да приключи завинаги. Единственото бъдеще, което Клеър може да очаква, е да работи в офисите на корпорацията, която я е отгледала и която сега отнема шанса ѝ да живее като отшелник в космоса.

По време на последната проверка на мрежата, корабът ѝ се натъква на „Аврора“ – луксозен крузър, чието изчезване преди двайсет години е загробило космическия туризъм. Парите, които петимата членове на екипажа на Клеър ще направят от това откритие, ще им позволят да живеят в охолство до края на дните си, така че те решават да отидат на борда на „Аврора“. Но мистерията на изчезналия кораб е много по-злокобна от конспиративните теории за извънземни и политически интриги и Клеър бързо осъзнава, че може би е подписала смъртната присъда на екипажа си.

Dead Silence не е шокиращо произведение, което разбива нормите на призрачния ужас. Вместо това Барнс си е поставила за цел да разкаже класическата история в нов сетинг и да я разкаже добре. Още в самото начало на романа срещаме Клеър, след като се е върнала на Земята сама и с разбъркани и липсващи спомени за събитията на „Аврора“. Повествованието се движи напред-назад между събитията на мъртвия кораб и разпита ѝ от корпоративните агенти, изпратени да прикрият скандала. Но това, че книгата не срива стереотипите на жанра, не означава, че е предвидима. Интригата за случилото се на борда на „Аврора“ и за предстоящата роля на Клеър ще ви държи в напрежение до самия край.

Най-приятният елемент на романа е скоростта, с която се развива действието. Атмосферата е нещо много важно както за ужаса като цяло, така и конкретно за истории, които разчитат на рисковете на живот в космоса. Барнс дава време на историята си да диша и да изгради тази атмосфера, но никога повече, отколкото е необходимо. Мистерията на „Аврора“ и начините, по които тя е обвързана с миналото на Клеър, се развива бързо и дава път на нови загадки, които кулминират в последната четвърт от романа.

Въпросното минало на Клеър допринася както за параноята на повествованието, така и за изграждането на изненадващо сложен и интересен образ на жена, която някога е преживяла неимоверно голяма травма и в резултат винаги се съмнява в собствените си сетива и реалността около себе си, както и в способността си да се грижи за други хора. Изненадващо Барнс не преувеличава несигурността ѝ – в моментите, в които Клеър би следвало да е уверена в действията си, тя съумява да го постигне, което я изважда от контекста на „постоянна жертва“ и я превръща в реалистичен и интересен образ. Останалите герои в книгата са по-малко развити, но всеки има собствена идентичност и създава усещането за автентичност, вместо за картонена фабрика на реплики, които да движат сюжета.

Dead Silence е рядък пример за история, която си поставя за цел не да преоткрие колелото, а да съчетае добре познати и обичани елементи по възможно най-добрия и компетентен начин. И честно казано, аз винаги съм фен на подобни проекти, когато са успешни. Разбира се, за някои читатели книгата може да се окаже предвидима на места, особено ако сте ценители на този поджанр. Но мисля, че качеството на писане и атмосферата на романа си заслужават да им дадете шанс.