Децата на нощта

Блестящи вампири, вампири без отражение, вампири, бягащи от чесън и разпятия, вампири превръщащи се в прилепи, вампири с дневници, вампири със свръхестествени сили, вампири в тайни организации, влюбени вампири, жестоки вампири – видели сме всичко. Тогава защо да четем новата книга на Дан Симънс?

Децата на нощта всъщност е нова само за нашия пазар. Първото издание е отпечатано през 1992 година, но едва сега се появи на български език. Макар вълната на вампирите отдавна да се е отдръпнала, идеята за кръвопийци в постсъветска Румъния привлече вниманието ми.

Действието се развива след падането на режима на Чаушеску. Американският хематолог Кейт Нойман, дошла в Румъния, за да окаже помощ на тамошните лекари, попада на изоставено бебе, което страда от изключително рядко заболяване. Диагностицирането на заболяването се оказва трудно, какво остава за лечението, затова тя решава да го осинови и да му осигури по-добри грижи в Съединените щати. Връщайки се вкъщи, Кейт разбира, че това дете може би е ключът към лекуването на заболявания като СПИН и рак. Бебето обаче е отвлечено и Кейт отново се връща в Румъния, за да се изправи срещу тайния род на стригоите и да си върне детето, с помощта на отец Майк О’Рурк.

Ако вече сте се настроили за типичния образ на вампира, със свръхестествените му способности да контролира хората, да преминава през различни метаморфози и да се крие от слънцето, то нека ви спра тук и ви кажа, че тия вампири са си съвсем човеци. Кървавите им прояви се дължат на генетична мутация и един скрит орган, а не толкова на някакво фантастично проклятие. Всъщност вампирите са едни подземни фигури, които извършват своите машинации в сянка, търгуват с информация, контролират хората чрез пари и бродят из румънските земи с черни мерцедеси.

Симънс е бил далеч от идеята, че ще пише отново за вампири, след като през 1989 година излиза романът му Лешояди. Във въведението на Децата на нощта споделя, че повторната му заигравка с образа на вампира се случва, след като разбира за съдбата на румънските сираци. Тогава написва разказа Всички рожби на Дракула, но решава, че историята е по-подходяща за роман, който обединява истината около сиропиталищата и митовете около Дракула.

Първата част* разказва за отношението към тези отритнати от обществото деца, нетрадиционните медицински техники и търговията със сирачета. И ужасът не се създава толкова от някакво фантастично същество, а е породен от истинската същност на хората – чудовищата са помежду ни.

Вампирите ми се сториха изключително интересни. Румънският стригой в черен костюм, возещ се в черен мерцедес, миришещ на чесън и изпълняващ тъмните поръчения на своя шеф, е достатъчно добра метафора за онези мутренски фигури, излазили след края на комунизма не само в Румъния, но и тук в България. Това не е образът на Стокъровия Дракула, нищо блестящата диско-топка на Стефани Майър, а е съвсем различна интерпретация върху едно от най-известните фантастични същества. Симънс се е справил със задачата да представи вампира като нещо любопитно, а не като клише. 

Сериозната му подготовка за романа помага той да звучи изключително реалистично въпреки фантастичните елементи. Симънс заминава на място, за да види със собствените си очи локациите и ситуациите, описани после в книгата. Личи си и подготовката в събирането на исторически факти зад образа на Влад Цепеш. Не са една или две сцените, в които докторите говорят на медицински език относно откритията си около вируса на румънското бебе. Последните обаче могат да бъдат тежки и тромави за четене. Признавам усилието на Симънс да създаде възможно най-достоверно звучащи образи, но лично за мен това бяха най-бавните части, на които отделях най-много време да прочета и осмисля.

Във всеки случай не се настройвайте, че ще четете нещо с размаха на Хиперион. Да, Децата на нощта е доста по-постна като усещане, но все пак е добре издържана сюжетно, с действие с прилично темпо, което ти оставя достатъчно време да опознаеш героите. И в крайна сметка личното ми удовлетворение е достатъчно голямо, за да ви я препоръчам. Естествено, само в случай че ви се чете за вампири, които не са точно вампири, в постсъветска Румъния, която все още изглежда толкова съветска.