Cemetery Boys

Cemetery Boys беше събитие на Young Adult пазара. Кръстосването на различни проблемни категории в приключенска опаковка за млади читатели превърна дебюта на Ейдън Томас в книга, която моментално продаде първия си тираж* и се намести в къде що има бестселър списъци. Разбира се, комерсиалният успех не е задължително мярка за качество. Нека видим какъв е случаят тук.

Ядриел е тийнейджър, израснал в изолиран анклав на мексикански некроманти в покрайнините на Лос Анджелис. Децата на негова възраст обикновено минават през ритуал, в който богинята на Смъртта ги дарява с магически сили. Момичетата получават способността да лекуват, използвайки кръвта на животни. Момчетата придобиват умението да призовават или прогонват духовете на мъртвите, за да им позволят да намерят покой. Но старейшините отказват да позволят на Ядриел да застане пред статуята на богинята.

Защото Ядриел е транс. И семейството му не вярва, че той е в състояние да получи магията на мъжете. Да бъде brujo, вместо bruja. В навечерието на Dia de Muertos – мексиканският Ден на мъртвите, в който духовете на прадедите могат да се върнат в света на смъртните, за да са със семействата си – той решава да премине през ритуала без позволение и се промъква в църквата, за да го изпълни.

Но броени секунди след като богинята го дарява с магията си, братовчед му умира. Целият анклав усеща смъртта, но никой не може да намери тялото, за да изпрати духа му в отвъдното, откъдето той да може да се върне по време на Dia de Muertos. Ядриел решава да докаже на семейството си, че е достоен за силата, която е получил, призовавайки духа на братовчед си. Вместо него обаче, той се оказва въвлечен в смъртта на напълно различно момче. Хулиан Диас, ученик от същото училище, в което Ядриел ходи. Напълно обикновен, ако и леко бунтовен младеж, който си няма и представа от магия и духове. Но Хулиан също иска да разбере как е умрял. И Ядриел има броени дни да му помогне да разкрие истината и да го изпрати в отвъдното, преди да изгуби шанса си да бъде признат за brujo от целия анклав по време на Dia de Muertos.

Която задача става още по-сложна, когато той осъзнава, че изпитва нещо повече от дълг към Хулиан.

Cemetery Boys е интерсекционална история. Главният герой е транс, гей и латино. Нещо повече, Ейдън Томас – самият той транс – съумява много елегантно да демонстрира колко трудна е идентификацията на Ядриел, предвид че трябва да го постигне на английски, който е безполов език*. Но всеки път, когато някой роднина откаже да използва правилния род, това е като шамар. А когато го назовават с мъртвото му име*, читателят изпитва агонията и отчуждението на тийнейджър, който съзнава, че има шанс никога да не бъде приет от семейството си.

Но романът не фокусира само върху транс-драмата или романса между Ядриел и духа на Хулиан. В основата си историята на Cemetery Boys е мистерия, при това с не едно, а няколко отделни убийства. Тук обаче идва и единственият наистина видим дефект на книгата – всичко е ужасно предвидимо. В писателския бранш съществува мъдростта, че винаги можеш да се върнеш в последствие и да добавиш намеците за предстоящи разкрития по време на редакция. Уви, Ейдън Томас е трябвало да премахне малко от тях, защото абсолютно всеки обрат е видим някъде петдесетина страници преди читателят да иска да знае за него.

Това обаче е изненадващо преодолим недостатък. Обезоръжаващата човечност на Ядриел и Хулиан, разкошно изградените взаимоотношения, както помежду им, така и с останалите герои, и цялостната атмосфера правят Cemetery Boys наистина прекрасно четиво. Разбира се, това е книга за малко по-млади читатели, но по никакъв начин не бих казал, че ще е скучна или инфантилна за възрастни. Аз лично я прочетох с огромна наслада и бих я препоръчал на всеки, който иска да се потопи в различна култура, изпълнена с магия, древни традиции и в крайна сметка искрена топлота.