Catfishing on CatNet

През 2015 г. Наоми Критцър нашумя с разказа си “Cat Pictures Please”, в който изкуствен интелект, новосъбудил се нейде в сървърите на Google, разказваше за опитите си тайно да помага на хората, както и за най-голямото си удоволствие на този свят, а именно снимките на котки. Лек, хитроумен и топъл текст, впоследствие награден с Хюго и Локус, номиниран за Небюла. Четири години по-късно Критцър публикува роман за юноши, който стъпва върху същата концепция – Catfishing on CatNet, а преди няколко месеца излезе и неговото продължение – Chaos on CatNet. Като читател без почти никакъв опит в съвременната YA литература, оцених много първия роман. Интересни и правдоподобни тийнейдж герои, интрига, странен нов свят, изключителна четивност – всичко, което бих очаквал от такова четиво.

Действието се развива в САЩ от близкото бъдеще. Автономните автомобили са около четвърт от всички коли на пътя. Немалко от предметите в училищата биват преподавани от роботи – не непременно защото те са по-добри в това, просто са по-евтини от човешкия труд. Дроновете са все по-масово използвани, потоците от лични данни през Интернет също са нараснали значително. Но всъщност светът си е до голяма степен същият, хората продължават да се борят със същите проблеми. В началото на романа главната героиня, Стеф, се премества в поредното си ново училище и в поредния си нов дом в поредния малък град. Тя и майка ѝ са прекарали кажи-речи целия си живот в кратки престои и бягства от щат към щат. Майката на Стеф е убедена, че бившият ѝ съпруг с маниакални наклонности е винаги по петите им, а самата Стеф не е толкова сигурна – нито в това, нито в психическото здраве на единствения родител, когото познава. Единствените приятели на Стеф са членовете на CatNet – нещо средно между форум и сървър с множество чат стаи, в които потребителите споделят неща за себе си и качват снимки на любимите си животни. Най-тачените снимки са разбира се тези с котки, тъй като тайният администратор зад CatNet е всъщност изкуственият интелект CheshireCat.

Ню Кобург се оказва различен от всички останали градчета, през които Стеф е преминала досега. Там тя за пръв път среща приятели в истинския живот, което от своя страна води до забавна поредица от случки, включваща робота-инструктор в часа по сексуално образование. Романът превключва между гледната точка на Стеф и тази на CheshireCat, а помежду тях им са пръснати чатове между потребителите в любимата чат стая на Стеф – нейния т.нар. clowder (думата означава ‘група от котки’). Тези три различни формата допринасят много за увлекателността на сюжета, като всеки един от тях разкрива различни подробности за света и за героите. През гледната точка на ИИ този свят изглежда като вселена от данни, но и като ребус от етични решения, които машинното съзнание трябва да реши, за да помага на хората и в крайна сметка да заслужи приятелството им. В чатовете пък се запознаваме с различните проблеми, страхове и мечти на децата, които ги използват като втори дом – симпатична банда от тийнейджъри, някои от които гей, други non-binary, трети бедни, четвърти гийкове, и т.н. Гледната точка на Стеф пък показва физическия свят, който хем е съвсем разпознаваем, хем е станал малко по-странен както технологично, така и политически (така например, поляризацията между консерватизъм и либерални ценноси само се е задълбочила с времето).

В Catfishing on CatNet (почти) липсва епична история, включваща спасяването на света. Завръзката е динамична и изпълнена с напрежение, но всичко си остава най-вече фокусирано върху емоционалния свят на героите – човешките, но и този на ИИ. Процесът на (само)разкриване на идентичността на ChesireCat е доста мил, особено предвид очевидните паралели с come out-ването на децата в книгата. Без да претендира за някаква кой знае каква философска дълбочина, романът всъщност казва смислени неща за естеството на това да бъдеш човек и да бъдеш наистина признат като човек от останалите – разширявайки по този начин понятието не само по посока машинния разум, но и по отношение на това какво смятаме за “нормално” в нашето собствено общество. “Интелигентността е да знаеш, че Франкенщайн е създателят, а не чудовището. Мъдростта е да знаеш, че Франкенщайн всъщност е чудовището”, казва една от героините.

На фона на всичко това, се случват хаквания на роботи, гонки с коли, осиновяване на котки и нощно снимане на еноти. Тийнейджърите и изкуственият интелект са до един много приятни герои, а речта им може и да не е твърде правдоподобна, но въпреки това поддържа илюзията, че това наистина са деца, опитващи се да оцелеят в още по-нечестния и наситен с информация свят на бъдещето. Catfishing on CatNet е изключително уютно четиво, съвсем непретенциозно, но и далеч не лишено от ценни мисли. Определено препоръчвам, ако ви се чете нещо леко и малко по-нестандартно.