Cage of Souls

Ейдриън Чайковски е автор, известен основно с фентъзи поредицата си Сянката на Умелите, но през последните няколко години пише основно в научнофантастичния жанр. И го прави много успешно – няколко негови творби станаха доста популярни на англоезичния пазар и спечелиха престижни награди във Великобритания.

Cage of Souls е един от малкото му романи, които не са част от поредица и е представител на поджанра „Умираща Земя“*. Действието се развива в далечното бъдеще. Слънцето е увеличило значително размерите си и силата на лъченията си. Това, както и деградацията на околната среда и множеството войни, водени през хилядолетията, са направили почти целия свят напълно необитаем за хората. В пустините и джунглите, ограждащи последния човешки град Шадрапар, гъмжи от непознати за нас и много опасни същества. Най-впечатляващите и опасни от тях са живеещите в пустините Macathar – огромни разумни членестоноги, напълно неразбираеми за човечеството, което те третират с безразличие. В самия Шадрапар признаците на упадък са навсякъде. По-голямата част от населението му живее в мизерия, но представителите на елита продължават да имат достъп до все още незабравените напълно технологии за генно инженерство.

Романът е във формата на мемоар от първо лице на главния герой Стефан Адвани, който започва повествованието си като затворник на кораб, транспортиращ го към страховит плаващ затвор, разположен в езеро дълбоко в джунглите. Изгледите му за дългосрочно оцеляване там са минимални. Той е добре образован наследник на обедняло аристократично семейство без особена физически способности или умения на престъпник, а всички затворници са с доживотни присъди. Една от силните страни на романа е, че авторът е успял да опише изключително добре атмосферата и порядките в този затвор.

Повествованието прескача напред и назад във времето няколко пъти и това се случва точно след като ни бъде показано някое от ключовите събития в живота на главния герой. Така след като сме видели как се справя през  първите си седмици в затвора, постепенно научаваме и защо е попаднал там. Структурата работи добре и поддържа интереса на читателя. А и по този начин не се налага да четем 200-300 страници поред какво се случва в депресиращата атмосфера на затвора, което би направило романа прекалено мрачен. За избягването на това спомага и точната доза качествен хумор, който разведрява някои от най-тежките моменти.

В течение на романа главният герой се среща с голям брой необичайни и ярки личности, които опознава добре – дуелисти, гениални философи и дори масови убийци. Понякога историята му минава през смели и героични постъпки, но по-често Стефан се стреми да избегне конфликтите и опасностите. Макар да успява да оцелее в немалко трудни моменти, това не се дължи на някакви негови умели действия или хитри идеи, а основно на чист късмет. Като цяло героите нямат кой знае каква дълбочина, но за сметка на това са запомнящи се и нестандартни личности. Сред тях са и двама от най-страховитите злодеи, на които съм попадал от доста време насам.

В някои отношения Cage of Souls доста напомня на творбите от Златния век на фантастиката.  Сюжетът е изпълнен с приключения и обрати, действието се развива в много далечното бъдеще, антагонистите са 100% злодеи без никакви положителни страни. Някои от героите дори притежават псионични способности, които са почти идентични с тези, които преди 70-80 години Джон У. Кемпбъл настоятелно вкарва в публикуваните от него творби на класиците на жанра. Но в други отношения романът е съвсем модерен – например главният герой определено не е особено компетентен или героично настроен. Освен това прозата е впечатляваща, няколко от основните персонажи са жени, екологичната тематика е сериозно застъпена, а финалът е далеч от стандартен хепиенд. Това го прави добър избор, ако търсите нещо, даващо класическо усещане, но без да е прекалено остаряло.

Cage of Souls не предлага нещо особено ново за жанра, но е много увлекателен и компетентно написан роман с интересен свят и поглъщаща атмосфера. Неговите шестстотин страници се изчитат бързо и съдържат достатъчно обрати, драматични моменти и запомнящи се герои, за да задържат интереса ви. Това бе първия роман на Чайковски, който прочетох, но определено няма да е последният.