Broken Stars: Contemporary Chinese Science Fiction in Translation

Знаете ли какво е Великия Файъруол (The Great Firewall)? Това е система от технологични и юридически мерки, предприети от китайското правителство, за да ограничат достъпа до определени части на интернет в Китай. А знаете ли какво е Китайската Лагуна? Не, не е географско понятие. Това е всичко, което „расте“ в интернет пространството на Китай. Казват му лагуна, защото в китайския интернет има живот и той много прилича на живота в морето (интернета отвъд „стената“), но развива уникални свои мутации, които му позволяват да бъде по-ефективен в Лагуната. Именно затова, когато до мен достигна новината за втора антология с китайска фантастика, нямаше как тя да не погъделичка любопитството и изследователския ми дух. Така подхванах и прочетох Broken Stars: Contemporary Chinese Science Fiction in Translation – антология на съставителя Ken Liu, за да видя що за живот вирее в китайската фантастична лагуна.

Обичам да чета сборници с разкази. Обикновено са достатъчно кратки за някоя обедна почивка, няма нужда да се старая да помня много различни герои, а в същото време всеки разказ е в състояние да представи своя уникална идея и да я развие по интересен начин. Затова съм прочел немалко антологии и съм си изградил мнение как по принцип работят те. Обикновено съдържанието е разнообразно: рядко попадам на сборник, в който наистина добри разкази да не стоят рамо до рамо с крайна посредственост и Broken Stars не прави изключение. Тук обаче и добрите, и посредствените, бяха мутирали в Китайската лагуна.

Някои от разказите вече ми бяха познати, „но по друг начин“, както се казва за вица. Логично, имайки предвид, че те са мутирали представители на живота в морето. Сетих се и къде съм ги виждал, основно в библиотеката на баба ми –  сборниците със съветски фантастични разкази, излизали през 70-те. Няма сега да обсъждам общото между Съветския съюз и съвременната Китайска Народна Демократична Република, но тези разкази не ми харесаха. Имах чувството, че или са откраднати, или хората са достигнали до едни и същи заключения, вървейки по много сходни пътеки. Това, което ме движеше напред, беше любопитството ми относно това дали те ще успеят да преодолеят нивото на добро ученическо есе на тема фантастика. Повечето не успяха. Към средата на сборника обаче честотата на този тип разкази намаля и започна да се формира ядро от интересни и екзотични за мен произведения.

Модерен Шанхай – с футуристичната си визия градът веднага извиква асоциации с фантастиката

Първата група разкази, която ми направи впечатление, бяха тези, които вече нарекох „опит за ученическо есе“. Не искам да гадая за причините, но някои от тях са учудващо наивни, представят елементарни разсъждения и за съжаление не са малко. The New Year Train от Hao Jingfang е типичен представител на въпросните. Идеята зад този разказ е толкова проста и елементарна, че чак боли, а в допълнение поуката е написана в прав текст и прилича на разсъжденията на четвъртокласник по съответната тема. The Brain Box от Regina Kanyu Wang страда от същите проблеми – простички разсъждения за простички истини и нищо особено като литература. Друг подобен пример е Moonlight от Liu Cixin, буквално идентичен с Може ли да се обади Нина? на Иля Варшавски от онези стари съветски сборници, за които ви говорех. И не, идеята му нито е уникална, нито особено добре представена, а опитите за хумор не помагат.

В друга група бих сложил историите, които поне не извеждат поуката в прав текст и се поставят в граничната зона между ученическите есета и по-добрите произведения. The Restaurant at the End of the Universe: Laba Porridge от Anna Wu, Under a Dangling Sky от Cheng Jingbo, Submarines от Han Songса все гранични разкази, в чиято сърцевина има нелоша идея, която обаче стои някак недовършено или пък твърде прозрачно.  The First Emperor’s Games от Ma Boyong беше интересен, но, както беше написал и Ken Liu в бележките си под линия – за пълното му разбиране е необходимо читателят да е наясно с жаргонните изрази на китайските геймъри и да е в течение на китайските интернет форуми. Аз, понеже не отговарям на тези условия, като че ли не успях да проникна отвъд всички пластове на текста.

Baoshu – псеводним на Li Jun – автор и критик на съвременна китайска фантастика, един от представените в антологията.

Salinger and the Koreans от Han Song е алегорична критика на комунизма и ни занимава с разсъждения за цензурата и обществения филтър и за последиците при сблъсъка с реалността. Критика на режима, поднесена по интересен начин, е и What Has Passed Shall in Kinder Light Appear от Baoshu. Към този разказ всъщност имам особени чувства – той започна като типичен представител на есетата в сборника, но придоби много сериозна дълбочина. В крайна сметка се оказа интересна критика на китайската политика и общество и своеобразна молитва да не повтаряме грешките от миналото си. Общо взето той беше повратната точка, след която чувствата ми към сборника се промениха.

Един от по-интересните примери, за който съставителят твърди, че бил типичен представител на определен в Китай поджанр, е  The Snow of Jinyang от Zhang Ran.  Разказът се занимава с пътуване във времето тип Един янки в двора на Крал Артур. Макар да не си падам по такава фантастика, тук има някои доста интересни идеи за приложението на модерни технологии в средновековен сетинг и смея да твърдя, че ако леко засили хумористичния си елемент, разказът би заслужил сериозна положителна оценка.

Стигаме и до разказите, които бих определил като „почти перфектни“. Те представят интересни идеи и докато някои от тях се занимават с типични фантастични проблеми, други разсъждават от гледна точка на екзотичните за българския читател източни философии. Reflection от Gu Shi беше нестандартно структуриран и изследва взаимоотношенията между науката и гадателството. Goodnight, Melancholy от Xia Jia пък ни занимава с въпроса докъде се простират границите на съзнанието и интелекта. Темата за отношението между мислещите машини и човек ни изважда от Китайската лагуна и си служи с включването на Алън Тюринг в сюжета. Китайската гледна точка на изследванията на Тюринг и житейските проблеми, които той споделя в наратива, ми се сториха прелюбопитни. A History of Future Illnesses от Chen Qiufan също пресича китайските граници и по оригинален и донякъде гротесков начин критикува модерната култура и социалистическото общество без да ни занимава с чисто източни проблеми.

За финал оставям трите разказа, които ме впечатлиха най-силно в цялата антология:

Съставителят Ken Liu е носител на наградата Хюго и отдавнашен популяризатор на китайската фантастика в англоезичния свят

Broken Stars от Tang Fei – „Флагманският“ разказ беше и първият, който наистина влезе под кожата ми. Мек хорър с неочакван край, който представя взаимоотношенията между учениците в китайските училища. Тази част от културата им е добре развита в разказа, а фантастичният му елемент също е на ниво и определено успя да ме изненада.

Coming of the Light от Chen Qiufan разсъждава за будизма и за света през призмата на човек, живял в двадесет и първи век. Историята е за приложение, което защитава снимките от обработка, и е любопитна алегория за човек, който е продукт на обработка от обществото. Едновременно с това Coming of the Light ни занимава с основните философии на будизма и за това как трябва да вникнем в дълбочината на предметите, за да открием истинското им естество и какви рискове крие това. Предлага ни модерна и фантастична трактовка защо това е опасно и какви последици имат действията ни. Разказът първо конструира, а после деконструира идеята за будистката нирвана. Също като предишния, и тук е много любопитно да се наблюдава картината на китайското общество и отношението му към религията, към корпоративния кариеризъм и към това как двете се допълват.

The Robot Who Liked to Tell Tall Tales от Fei Dao е едно истинско сюрреалистично бижу. Този разказ е толкова многопластов, че дори не мога да обобщя темите, с които се занимава, и е може би най-доброто, което антологията на Ken Liu предлага. Странна приказка за император, неговия син, времето, смъртта и още много други неща, която е в състояние да ни представи толкова смисъл, колкото можем да изведем от нея. Като допълнение предлага екзотично и изключително вълнуващо потопяне в сюрреализма, изграден от китайски автор. Много от мотивите присъстват и при западните му колеги, но практически целият символизъм е различен и типично китайски.

В края на сборника Ken Liu ни е подготвил и нещо в допълнение – представени са няколко събрани есета за развитието на фантастичния жанр в Китай. Те може би не биха пробудили любопитството на всеки, но да открия как се е развило фентъзи и фантастичното общество там и как този жанр е преживял културната революция, беше просвещаващо за мен. Есетата до голяма степен обясняват и защо лагуната на китайските автори е толкова специфична и как се е образувала.

В крайна сметка впечатленията ми от този сборник са положителни, но пък аз обичам да забравям лошото и да помня доброто. Без да познавам китайската литература в детайли, още по-малко пък китайската фантастика, за мен пътуването бе интересно. Букетът от аромати, подготвен от Ken Liu, изглежда едновременно наситен и разнообразен. Ако темата ви е заинтригувала, препоръчвам и вие да обърнете внимание на Broken Stars: Contemporary Chinese Science Fiction in Translation.