Слепоглед

Брилянтно разсъждение върху съзнанието и Аз-а. Това е Слепоглед. Звучи префърцунено, предвид неопределимостта на самата дума съзнание, ала „роман за първия контакт“ е пределно плитко описание на творбата на Питър Уотс. Така че ще го оставя така, непохватен опит да обхвана многоликия образ на Слепоглед.

Годината е 2082-ра. 65 536 звезди изгарят за секунди в земната атмосфера. Изгарят с писък, засечен по всяка радио честота. Звездите са сонди, извънземни пратеници, които правят снимка на всеки квадратен метър земна площ и изпращат информацията към неизвестен слушател, преди да пламнат и окървавят изгревите в ръждива, желязна пепел. Щастлива случайност позволява на хората да засекат сигнал от Пояса на Кюйпер (пространството, започващо от орбитата на Нептун и стигащо на около 55 астрономически единици от Слънцето). Изпратени са три вълни разузнавачи, а ние, читателите, ставаме свидетели на съдбата на Третата Вълна – корабът Тезей и петчленния му екипаж.

Юка Сарасти – вампир, лидер на борда на Тезей. Представител на изчезнал и впоследствие съживен подвид на homo sapiens. Същество, чиито аналитични възможности и интелект превъзхождат в десетки пъти тези на всички останали членове на екипажа. Събрани заедно.

Аманда Бейтс – представител на вече почти ненужната военна клика. На практика – пацифист, който осъзнава минорната си роля на спусък за бойноботите под нейно командване.

Айзък Спиндъл – биолог, натоварен  със задачата да изучава извънземните, стига те въобще да попадат в определението живи.

Бригадата – четири съзнания в едно тяло, ъпгрейдвана и контролирана шизофрения, която влиза в ролята на лингвист, преводач, контактъор с извънземните.

Сири Кийтън – нашият славен разказвач и главен герой, жаргонавт, синтезист или по-простичко – наблюдател, чиято задача е да съзерцава максимално безпристрастно и с минимална намеса хода на мисията и да докладва видяното.

Пояснявам, че описанието на петимата протагонисти е жестоко осакатено, но едва ли ще мога да нарисувам пълнокръвна картина на тезеевия екипаж с наличния си речник, дори ако те бяха замръзнали в пространството. А те не са – динамиката в групата е зашеметяваща и често прилича повече на война, отколкото на сътрудничество в името на обща цел. Сблъсъкът с Роршах, извънземният еквивалент на Тезей, довежда тези личности до самия ръб, че и отвъд. Демоничните форми, убийствената, параноична, сякаш излязла от ада вътрешност на чуждия конструкт, тайнствените му обитатели и неясните им мотиви превръщат срещата на Роршах и Тезей в напрегната игра на котка и мишка, която хората едва ли могат да спечелят.

Романът разглежда огромно количество философски и/или научни постановки, проблеми, експерименти и хипотези, като започнем от парадоксa на Ферми, продължим с теория на игрите, обърнем сериозно внимание на Китайската стая, минем покрай котката на Шрьодингер и се загубим из купищата синдроми в медицината или психологията.

Подобно на повечето твърди фантастики, читателят-лаик в дисциплини като физика, химия или биология ще се спъва в текста, както го направих и аз. Непознатите думички са като водопад, а бележките под линия заемат голяма част от книжното тяло на романа (благодаря на преводач и редактор за добрата им работа). Уотс рядко предлага помощ във възприемането на Слепоглед и началото ме удави почти до степен да зарежа книгата. Е, спокойно мога да кажа, че усилието си заслужаваше и не съм бил толкова възхитен от фантастика от Илион на Дан Симънс досега.

Плюсове:

+ Оригинално разсъждение върху Първия контакт.

+ Майсторски представени теории от почти всички научни сфери.

+ Взаимоотношенията между хора и извънземни, и между членовете на Тезей са главозамайващи.

Минуси:

– Трудна за възприемане без подходяща подготовка, началото е особено трънливо.

Слепоглед беше трудна за мен книга и без съмнение съм пропуснал доста от вложените сред пластовете й идеи, препратки и внушения, ала я препоръщам горещо на всеки, който търси нещо повече от неангажираща литературна дъвка. Романът изисква пълно внимание и се отблагодарява подобаващо за него.