Blacktongue Thief

Това лято Кристофър Булмън издаде новото си фентъзи – The Blakctongue Thief. Възможно е авторът да звучи познато на англоезичните читатели. Американецът има зад себе си вече десетина книги, които са все в хорър жанра. Моят личен фаворит сред тях e Between Two Fires, която все още не сме видели на български език. Липсата на негови книги в превод на български език е сериозен пропуск за родния пазар на хорър. Булман определено има какво да ни разкаже.

The Blacktongue Thief обаче не е хорър. В него даже няма съществени хорър елементи. По-скоро бих казал, че от текста си личи бекграундът на автора, но с изключение на няколко по-скоро странни сцени в цялата книга няма нищо страшно. Действието се развива в средновековен свят, който напомня по един много хлъзгав начин за Европа. Някои от препратките към съществували европейски кралства са очевидни, други са само загатнати. Доста е очевидно например коя е държавата Испантия (хората в нея обичат да пият вино и имат инфанта), докато описанията на Холт и Галатия съдържат препратки, които не са толкова директни (макар че главният герой галатиец се казва Кинч На Шаннак и е от поробено кралство, което хич не иска да остава поробено). Въпреки това сетингът по никакъв начин не може да бъде обвинен в адаптиране на европейската история с елфи и демони или с Ктхулу. Авторът е изградил един оригинален свят и за мен беше освежаващо да видя най-сетне фантастични раси, измислени с повече въображение.

Историята на сетинга допринася за свежестта и служи приятно като рамка на повествованието. Преди време в този свят се появили гоблини, обаче работата е там, че това не били обичайните гоблини, чиито глави обикновено  се търкалят изпод елфическите мечове. Тези напомняли по-скоро на гоблините от Принцесата и гоблинът на Джордж Макдоналд и носели със себе си чувството за нещо безкрайно чуждо. Не толкова зло, нито дори особено пакостливо, а по-скоро много по-различно от човешкото. Контактът на хората с гоблините от този сетинг бих оприличил на срещата със странни извънземни в някоя от по-леките фантастики. Тези гоблини имат нечетен брой пръсти, плават на криви кораби, отглеждат гъби в телата на пленниците си и са водили няколко войни с хората, в които са използвали всякакви неприятни тактики от съвременната доктрина на тоталната война. Първоначално гоблините били победени от човешките рицари. След като открили, че не могат да се мерят с тях, успели да унищожат всички коне по света чрез заразна чума. В следващата война успели да избият до крак изпратените срещу тях човешки армии. За да оцелеят, на човешките кралства им се наложило да започнат да въоръжават жените си.

Една такава жена е в основата на всички неприятности, които се случват на главния герой Кинч На Шаннак. Преди да я срещне, той е крадец, затънал в дългове към гилдията си. Има си също така дълъг черен език, както е характерно за неговия народ. Когато в началото на книгата Кинч На Шаннак решава да обере самотна пътуваща рицарка, животът му се обръща наопаки. Това не е неочаквано дори за него, но въпреки това той го прави. Както казва за себе си в началото на повествованието: I had a bad feeling about our potential victim, and not just because she walked like nobody was going to hurt her, and not just because ravens were shouting in the trees. I had studied magic, you see, just a little, and this traveler had some. I wasn’t sure what kind, but I felt it like a chill or that charge in the air before a storm that raises gooseflesh*. Рицарката се оказва испантката Галва. Тя е тръгнала на трудно пътуване с мистериозна задача, която ние не научаваме почти до самия край на приключението. През цялата книга Кинч На Шаннак се опитва да стигне заедно с Галва до финалната ѝ цел, а на пътя им застават извънредно много препятствия. Черният хумор на крадеца с черен език е техен неизменен спътник.

По време на пътуването пред читателя се разкриват по много приятен начин идеите на автора за света му. Той сам по себе си изглежда като нещо, пръкнало се от края на хорър история. Всички живеят мизерните си животи в ужасни условия, затънали в кал и тероризирани от всякакви естествени и свръхестествени ужаси. Пътят на Кинч На Шаннак ни показва разнообразните жители на този странен свят. По своята оригиналност повествованието съперничи на фантасмагориите на Джак Ванс и неговата Умираща Земя. Рядко в днешно време може да се намери нещо толкова необичайно и приятно пасващо на мястото си.

The Blacktongue Thief е забележително попадение сред съвременното фентъзи. В днешни времена, когато жанрът започва да бъде все по-силно доминиран от четива за млади читатели, романът е глътка свеж въздух, която успява да съчетае Вансовата оригиналност на сетинга си с приятно чувство за хумор и грабващо повествование. Ако ви е писнало от фентъзи с елфи, джуджета и орки, или даже от такова с вампири, немъртви и космически ужаси, силно ви препоръчвам The Blacktongue Thief. В това седиментно фентъзи камъче са се напластили приключенството, странността и макабрата. Трудно ще ви е да направите разрез през него, без да откриете поне щипка от от кое да е от тях, неразривно свързано с останалите две.