Батман: Нощният хищник

Батман: Нощният хищник е втората книга от поредицата DC Icons след Жената чудо: Вестител на войната. Романите от тази серия не са свързани сюжетно, а по-скоро идейно – целта е някои от най-популярните герои на DC да се представят по достъпен начин на съвременните тийнейджъри. С „адаптирането“ на Батман се заема авторката Мари Лу, позната на българските читатели най-вече с трилогията Легендата.

Действието в книгата започва през последния месец на Брус Уейн в гимназията. Той е млад милиардер, който все още не е навършил осемнайсет. Ежедневието му се състои в разходки с единствените му двама приятели, тренировки по бойни изкуства, ходене по балове и каране на скъпи коли. Една вечер Брус случайно се включва в преследване на опасен престъпник и извършва няколко закононарушения. За наказание е осъден на общественополезен труд като чистач в клиника „Аркъм“. Още от първия си ден там попада на мистериозна млада жена, която според полицията е сред членовете на опасната престъпна групировка Нощните хищници. Богатият младеж мигновено е привлечен от тази мълчалива непозната и за да разгадае тайните ѝ, се забърква в опасна схема.

Макар това да не си личи от резюмето, Батман: Нощният хищник всъщност има потенциал и началото на романа е интересно. Стилът на Мари Лу също не е лош – текстът върви леко, има добър баланс между описания и действие, диалозите са прилични. На някои места Лу прави особено интригуващи опити да инжектира съвремие в историите за Батман и Готъм. Сред първите няколко глави имаше две много интересни страници, в които се обсъждаше как е възможно институция като „Аркъм“ да съществува в съвременния свят, при всичките директиви за правата на затворниците и предписания за условията в клиниките за душевно здраве. Въпросът беше разгледан по сериозен и убедителен начин, но за жалост разсъждения от този тип са по-скоро изключение.

Най-големият проблем на Батман: Нощният хищник е това, че книгата изобщо не е за Батман. Нито за Брус Уейн. Нито за другите популярни персонажи, които присъстват в някаква степен в сюжета, като Алфред, Харви Дент и комисар Гордън. Главният герой е девойка на име Мадлен Уолъс, специално измислена от Мари Лу за романа.

Всичко се върти около Мадлен. Тя е не просто главният, а практически единственият персонаж в целия роман. Само тя има история, характер и развитие. Всички останали мислят за нея, говорят за нея, извършват определени действия заради нея. Другите герои не просто са използвани лошо – те практически не са използвани. Ще дам пример – в началото на романа става ясно, че най-добрите приятели на Брус са кроткият Харви Дент и момиче на име Даян. Тъй като Харви е известен с това, че е изгубил половината си лице и е превъртял, а Даян е напълно ново име, което не присъства в историите за зрелите години на Батман, беше логично да допусна, че в някой момент, може би при финалната кулминация, Харви ще загуби половината си лице, а Даян ще умре. Но и с двамата не се случва абсолютно нищо. Нито в началото на книгата, нито в средата, нито в края. Брус Уейн чат-пат си мисли как те са му много близки и как са най-важните хора в живота му, но тези разсъждения никога не водят до нищо.

Самият Брус също не е пълнокръвен персонаж, той е просто гледната точка, през която читателят опознава Мадлен. В началото изглежда интересен, дори се замислих колко е уместно точно този герой да е тийнейджър – неговата постоянна навъсеност и невъзможността му да преодолее загубата на родителите си са доста по-подходящи за тийнейджър, отколкото за зрял човек на трийсет и няколко. Но Мери Лу не изпитва дори минимален интерес към Брус, затова и не влага никакви усилия в развиването на персонажа му. И макар романът да се казва Батман, името „Батман“ не е споменато в книгата дори веднъж. Това не е история за това как Брус решава да се заеме със закрилата на гражданите на Готъм. Това е история за това как една магнетична престъпничка прави драматични избори и върти всички на пръстите си.

Иначе Мадлен е сравнително сполучлив образ, като в началото е действително интригуваща. Сцените, в които тя и Брус си говорят през стъклото/решетките, ми напомниха за някои от най-въздействащите моменти от втори сезон на Наричана още, когато различни персонажи говореха с магнетичната затворничка Ирина Деревко. Но в крайна сметка, с развитието на историята става ясно коя и каква е Мадлен, и за съжаление образът ѝ се оказва твърде елементарен и плосък.

Емоциите, които предизвика у мен главната героиня, в голяма степен съответстват на усещанията ми от цялостния прочит на романа. В първата половина ми беше наистина интересно и започвах всяка следваща глава с трепет. Но в един момент този ентусиазъм се изчерпа – стана ми много скучно да чета книгата и подозирам, че на самата Мери Лу ѝ е било скучно да я пише. Личи си, че авторката има потенциал, но тази история просто не е нейната.

Българското издание е общо взето прилично. Преводът в повечето случаи е уместен, с няколко груби изключения. Изглежда преводачът Богдан Русев съзнателно не иска в българския език да се използва звателен падеж (вокатив) и превежда всички обръщения така, сякаш не са обръщения. Най-болезнено е с думата detective, която Брус често използва като обръщение към детектив Дрейкон – в книгата на нито едно място не е написано „детективе“, затова оставаме с множество реплики като „Благодаря ви, детектив„, „Добър ден, детектив“ и „Здравейте, детектив„. На гръбчето на корицата има хубава емблема с текстче „DC Icons“, което е чудесно, но другите две книги от поредицата – Жената-чудо и Жената-котка нямат такава емблема и тесните страни на кориците им изглеждат по съвсем различен начин. Тоест ако си ги подредите в библиотеката, няма да приличат на поредица. Но родните книгоиздатели явно са решили, че персонажите са достатъчно популярни и романите ще се продадат дори без работата по тях да е изпипана.

Като цяло Батман: Нощният хищник е сравнително приятна книга, която доскучава след средата. Съвсем спокойно можете да я пропуснете. Ако изпитвате интерес към Батман, определено има десетки или дори стотици на брой по-качествени истории с него. Дори не е нужно да четете романа, ако сте хвърлили око на следващата книга от поредицата – Жената-котка, тъй като двете не са свързани по никакъв начин.