Аркадия

Аркадия заслужава да бъде прочетен дори само заради експеримента с формата и структурата на текста. Романът е прекрасно замислен и по-важно, внимателно изпълнен. Не искам да си представям колко труд е хвърлен по преплитането на историите в Аркадия, а още повече не искам да си представям колко болезнено щеше да катастрофира произведението в ръцете на някой по-небрежен писател.

Независимо от личното отношение към темите и сюжета в романа, които напълно естествено не могат да допаднат на всички, трябва да се признае именно феноменалната прецизност на Иън Пиърс, изградил близък до съвършенството наратив в няколко непрекъснато сменящи се времеви линии и гледни точки.

На английски можете да получите книгата под формата на приложение (уви, към момента достъпно само за iOS потребителите) и според мнозина именно това е най-правилният начин тя да бъде „изживяна“. Приложението ви дава възможност да избирате между различните сюжетни разклонения и да прескачате свободно между тях, плюс разни глезотии като карти, малко допълнителни глави и други подобни.

Аз още живея в мезозоя и предпочитам мъртвите дървета пред нулите и единиците, така че се задоволих с приятното издание с твърди корици на Orange books. Тоест, не знам какво съм изпуснал, но мога да ви уверя, че романът работи безпроблемно и в класическия си вариант – самият Пиърс пояснява, че приложението е замислено само да подпомага възприемането, а не да измества вниманието върху себе си.

След тази дълга встъпителна част е време да спомена и за какво все пак става въпрос в Аркадия. Ами, за стъписващо много неща, всъщност – в различните разкази ще откриете елементи на приключенския роман, шпионския трилър, типичната младежка история за израстването, научнофантастичния роман и най-вече занимаващите се с пътуване във времето и паралелни вселени негови представители, и още, и още.

Действието ни подхвърля между Англия в годините на Студената война, островна лаборатория в нетолкова далечно, дистопично бъдеще, и Антеруолд, свят на хармония и светлина, в който най-важни фигури са Разказвачите, ревностни пазители на историята и преданията.

Гледните точки ще ни запознаят с Хенри Литън, оксфордски преподавател и пенсиониран шпионин, Роузи, будно и любопитно момиче, което се натъква на чудо в мазето на професора, Анджела, гениален и може би луд учен, която прави разтърсващо откритие, Хенари и Джей, Разказвач и неговия ученик в Антеруолд, Джак Мур, проницателен охранител в лабораторията на остров Мъл, плюс още няколко персонажи, които дори във второстепенните си роли са неразделна част от пъзела на Аркадия.

Иън Пиърс непрекъснато си играе с очакванията на читателя и макар че относително скоро се ориентирах в обстановката, по-сериозно предизвикателство се оказа откриването на начало и край, родител и рожба. Дали разказите оформят реалността или реалността дава храна на разказите? Създателите на светове, били те въображаеми, богове ли са там и кога едно такова място се откъсва от влиянието на своя отец и започва да живее независимо от него? Някои герои в Аркадия разсъждават върху тези въпроси и същото правим и ние, докато опитваме да навържем късчетата информация в своя собствена мисловна нишка. Романът е по същество и коментар на писателския процес, на вълшебното съзидание, на всички онези творци, които са признавали, че в даден момент техните герои и светове са поемали по пътища, непредвидени от самите автори.

Езикът на Пиърс се отличава с непринудена лиричност и приятен ритъм, но не трябва да очаквате от него фойерверки. Същото се отнася и за сюжета, който по-скоро загатва необятни възможности вместо да ги привежда в реално действие. Това донякъде се диктува от така или иначе комплексната същност на Аркадия, който би се превръщал във все по-голям ад с добавянето на допълнителни детайли и разклонения.

Препоръчвам романа на Иън Пиърс като спокойно откъсване от обичайните за фентъзито и фантастиката грандиозни конфликти и ефекти, които са заменени от интелигентно приключение за възрастни и поглед навътре, а не навън.