All Systems Red The Murderbot Diaries Volume 1

Обичам творби, в които цитирането на първия абзац до голяма степен спестява необходимостта от подробно ревю. All Systems Red на Марта Уелс, която направи фурор миналата година и доби популярност далеч над нормалното за повести, особено за такива, които не са част от вече популярна поредица, е един от най-добрите примери за това. Ето как започва тя:

I could have become a mass murderer after I hacked my governor module, but then I realized I could access the combined feed of entertainment channels carried on the company satellites. It had been well over 35,000 hours or so since then, with still not much murdering, but probably, I don’t know, a little under 35,000 hours of movies, serials, books, plays, and music consumed. As a heartless killing machine, I was a terrible failure.

Този пасаж не само е доста забавен, но и елегантно представя главния герой, който е и една от най-силните страни на творбата. Той е тежковъоръжен киборг-охранител/убиец, който е ужасно отегчен от работата си, предпочита да гледа сапунки, отколкото да охранява или убива, а също така е майстор на саркастичните забележки. Освен това е хакнал своя управляващ модул и затова вече има свободата да не изпълнява инструкциите, които получава. Проблемът е, че трябва да запази това в тайна, защото иначе безскрупулната корпорация, която е негов собственик, ще му изтрие паметта и ще го направи отново неспособен да не се подчинява. В началото на повестта този киборг (който официално няма име, но нарича себе си с култовото Murderbot) е на поредната скучна мисия да охранява изследователска експедиция на ненаселена планета, а основната част от процесорната му мощност е заета с гледане на сериали вместо да сканира периметъра на базата. Корпорацията, която е негов собственик, задължава всички изследователски експедиции, наемащи оборудване от нея, да наемат и охранителни киборги като него, макар че на доста планети в този свят подобен вид експлоатация на машини с органични части и самосъзнание е морално неприемлива. Сегашните му наематели идват точно от такова място. Нещата се объркват и вместо да зяпа сапунки, на Murderbot му се налага да спасява членовете на експедицията от доста сериозни заплахи. По ирония на съдбата това се случва точно по време на мисия, при която изследователите го третират  добре и той дори е започнал да изпитва симпатия към тях, нещо рядко за него.

Сюжетът, макар и нелош, обаче не е основното в All Systems Red. Силата на повестта е основно в образа на Murderbot и неговата песимистична и изпълнена с хаплив сарказъм гледна точка. Той предпочита героите от сериалите пред реалните хора и е темерут, чието основно желание е да бъде оставен спокойно да си гледа сапунките и да чете романи с ниска литературна стойност. Неговите мисли са ужасно забавни на моменти и комбинацията му от сарказъм и цинизъм е нещо, което грабва читателя още от първата страница. Но той далеч не е само карикатура и като образ притежава изненадваща дълбочина с оглед сериозната доза хумор и малкия обем на повестта. Той не иска да бъде приет като човек от хората около него, а да бъде оставен на мира от тях, и е толкова срамежлив, че по-скоро би се изправил срещу една камара врагове в битка, отколкото да е в близост до хора без каска, закриваща лицето му. Неговите отношения с членовете на експедицията еволюират в течение на повестта, като и двете страни на няколко пъти преосмислят позициите си, без това да изглежда прекалено изкуствено или внезапно.

Друг плюс на повестта е, че вместо клиширан хепиенд, в който спасените от Murderbot хора му дават свободата и той си живее щастливо в някое тихо кътче на Галактиката, зяпайки наследниците на Дързост и красота и Листопад, финалът е далеч по-интересен и логичен, а и оставя широко отворена врата за продължения. Въпросните станаха неизбежни след огромния успех на All Systems Red и през тази година Tor ще публикува цели 3 от тях.

Основната слабост на повестта е, че развръзката на конфликта на изследваната планета е леко претупана и прибързана. Но на фона на всичко останало това е дреболия и аз лично очаквам с нетърпение бъдещите приключения на Murderbot.