Всеки начинаещ автор, ако има малко акъл в главата си, знае, че не е достатъчно да четеш много, за да развиеш писателски умения. От писателски програми на университетско ниво, през един куп книги за писането, та до проста аналитична мисъл и структурен анализ, докато четеш литературата, която обичаш, методите човек да се научи как да превръща думите в литература са много, разнообразни и работещи по различни начини за различните хора. Но какво ако можеше да хванеш утвърден, може би дори любим твой писател, и да му поискаш помощ? Може би да му дадеш ръкописа си или да му зададеш въпроси за писането?

Това е лукс, който, уви, почти никой, освен близките приятели на тези хора, няма. НО слава богу, по света има автори, достатъчно наясно с това колко е трудно да се пробие в писателския бранш, които още помнят собствения си тежък път по този стръмен хълм и искат да допринесат за това следващото поколение да бъде малко по-добре подготвено от тях. Един пример за такива автори е екипът от водещи на подкаста Writing Excuses. Вече четиринадесет сезона те пускат ежеседмични епизоди от по 15-20 минути на конкретна тема и, с помощта на гостуващи автори, агенти, редактори и други професионалисти в сферата на литературата, я обсъждат и разкриват собствените си навици, похвати и знание. Всеки епизод завършва със задача за слушателя – някакво литературно упражнение, свързано или с писането на нещо ново, или с преработването на вече съществуващ текст.

Кои са тези хора? Първоначално – три мормонски момчета, срещнали се в писателска група за критики. Току-що проходилите във фантастичния жанр Брандън Сандерсън, дългогодишният му приятел Дан Уелс и комиксовият художник Хауърд Тейлър. В последствие, и след няколко брилянтни гостувания в ранни епизоди, към триото се присъединява и Мери Робинет Ковал, и това става финалната версия на ядрото на подкаста за следващите вече почти десет години*. Извън този квартет, в последните няколко сезона има и въртяща се група от гост-водещи, които се редуват в продължение на целия сезон. Причината е както все по-големият успех на Брандън (който е основният двигател на подкаста) и Мери Робинет, който не им позволява да участват във всеки епизод, така и желанието им да дадат платформа на различни гласове, които имат достатъчно интересен поглед върху писателската професия, за да си струва да участват в продължение на цяла година, а не само като гости в един епизод (при все че повечето от тях са гостували, преди да се включат).

Авторите на Writing Excuses

Брандън Сандерсън няма нужда от представяне за публиката на ShadowDance. Писали сме за повечето му книги (макар и срамно да не сме покрили Young Adult творчеството му), интервюирали сме го, любим го и го тачим. Но като създател и главен двигател на Writing Excuses, Сандерсън получи още повече уважение от мен, защото той не просто създава план за цели сезони напред, но и организира всички тези безумно заети хора (включително и себе си) да се съберат на едно място, за да запишат всички епизоди с тяхно участие накуп. Което е огромна работа, и той я върши с единствената цел да помогне (безплатно, държа да отбележа) на начинаещи автори.

Дан Уелс не е издаван на български и кариерата му в САЩ не може да се мери с тази на Сандерсън, което не значи, че не заслужава внимание, особено заради лекциите си за The Seven Point Story Structure. Първоначално убеден, че ще пише епично фентъзи, той се проваля отново и отново, без да постигне успех, докато един ден не решава да се пробва в друг жанр – ужаса. Изненадващо, дебютният му роман I Am Not a Serial Killer постига немалък успех (и ако има интерес, бих писал ревю за него) и започва поредица от към момента шест книги, разделени в две трилогии, чийто главен герой Джон Клийвър е тийнейджър, диагностициран с клинична социопатия, който е обсебен от идеята за серийни убийци, но всячески се стреми да избягва рискови фактори, които биха превърнали него самия в такъв. Което е проблем, когато в малкото ти градче се появяват реални чудовища, които разчленяват хора по улиците.

Хауърд Тейлър е автор на един от най-старите уеб-комикси в историята на Интернет – Schlock Mercenary. Сатирична военна космическа фантастика, която вече над десетилетие трупа фенове с ежедневните си кратки панели. Тейлър рисува и пише комикса сам, но е допринасял и за други гийк проекти, например рисувайки карти от играта Munchkin или пишейки истории в света на Pathfinder. Не съм запознат с творчеството му, а както ще видите (доста по-) надолу, не съм му и особено голям фен като личност, но той определено допринася за подкаста и знае за какво говори.

Мери Робинет Ковал е носила много шапки през живота си. От почти професионална цигулкова кариера, та до напълно професионална кариера като театрален кукловод, тя е известен и уважаван четец на аудиокниги, била е за кратко президент на организацията The Science Fiction and Fantasy Writers of America*, която организира наградите Небюла, и в добавка е уважаван автор с немалко престижни награди, и току-що спечели Небюла и Локус за романа си The Calculating Stars, за който сме писали в списанието. Тя е нахакана южнячка, способна да доминира всеки разговор, но винаги знае кога това е нужно и кога не е, и присъствието й в подкаста го подобрява тройно във всеки епизод с нейно участие. Освен това е готина на живо.

Какви са темите в Writing Excuses? Абсолютно всякакви. Ако вече не е станало ясно, фокусът на този подкаст са фантастиката и фентъзито; всички автори и повечето гости работят в тези жанрове. НО това не означава, че темите на епизодите са само фантастични. Много от тях са универсални, като например количеството и типа предварителна подготовка и трупане на информация, преди да започнеш да пишеш, разликата между използване на предварителен план (outline) и измислянето в действие (discovery)*. Някои, за сметка на това, са напълно специфични за жанра, например какви са добрите подходи за описване на извънземна гледна точка, или реализъм на космически битки, или множеството теми за изграждането на магически системи и използването им като скелет на добре разказана история.

Разбира се, когато група автори ти приказват за това как да вършиш нещо, човек има нужда понякога не само от казване, но и от показване. Writing Excuses съдържа епизоди, наречени „Project in depth“, които – макар и редки – са страхотен прозорец в творческия процес на тези хора, и си струва слушането, ОСОБЕНО (и най-вече) ако сте чели завършената форма на тези произведения. За мен например беше страхотно интересно да слушам Дан, Хауърд и Мери да разпарчетосват новелата на Брандън Sixth of the Dusk (която можете да прочетете в Arcanum Unbounded) и той да пренарежда структурата й, докато тя не се превърне в завършеното произведение, което съм чел. За хората, на които такива процеси са интересни, бих препоръчал сборника Shadows Beneath: The Writing Excuses Anthology, където освен въпросната новела, можете да намерите и по едно произведение от всеки от другите трима автори, както в сурова, така и в завършената им форма, заедно с бележки по процеса.

Outline VS Discovery

Споменавал съм тези концепции и преди, но тук му е мястото за повторение. Тъй като това е едно от най-базовите разделения в писателската професия, реших да му ударя едно бързо каре, понеже е полезна терминология, толкова стандартна, че много хора я използват без обяснение. Уви, нямам представа по какъв начин са преведени тези изрази на български, или дори дали има утвърден превод (самото разделение между двете, а и говоренето изобщо за каквито и да било писателски стратегии като тези, почти не съществува в България, положение колкото тъжно, толкова и неизненадващо – бел. ред.), така че ще ги обясня максимално просто.

Outline – Това е метод на писане, при който авторът измисля целия скелет на историята, описвайки всички важни моменти в нея, след което започва да пише самото произведение по тези параметри. Някои автори се придържат стриктно към плана, който са написали, други са склонни да го променят в действие. Сложни истории с множество персонажи и сюжетни линии най-често са написани по този начин, по простата причина, че предварителният план помага да се избегне тотален хаос.

Discovery – Противоположният метод е писането на инстинкт. Авторът има идея, измислил е някакво начало, в общия случай и край, знае горе-долу как иска да стигне от едното до другото, и в процеса на писане „открива“ историята. Този тип писане често използва множество чернови, тъй като е много по-малко структуриран и авторът трябва да уеднакви елементи отпреди и след появяването на дадена идея, или да поправи проблеми, които нещо ново е създало без да забележи. Такива автори понякога са наричани „Pantsers“ от английския израз „to fly by the seat of your pants“, който означава да правиш нещо без план и предварителна мисъл.

Истината е, че двата процеса имат своите плюсове и минуси и често изборът на подход зависи много повече от това как работи твоят мозък, а не от рационално взето решение. Аз самият имам огромни проблеми с изграждането на планове, но определено виждам колко ми помагат, когато успея. Използването на план носи по-стабилна структура и сигурност, но откривателството е по-плодотворно за вдъхновение и импровизация. Всеки похват може да се подобри, ако използва елементи от противоположния.

Съответно, много автори живеят някъде по средата. Например планират внимателно героите и света си, но после „откриват“ историята, която се случва с тези герои в този свят (това е например подходът на Сандерсън). Различните произведения също могат да изискват различен подход. Мащабният фентъзи епос има доста по-голяма полза от стриктен план, отколкото кратката фантастична книга, базирана на конкретна идея. Това са безкрайно общи примери, но концепцията за Outline и Discovery е нещо, което неминуемо ще срещнете, ако търсите информация за писането на английски език.

В средата на всеки епизод на Writing Excuses има кратко прекъсване за препоръка. В първите няколко сезона това е по-скоро „рекламна пауза“, защото тогава подкастът е бил спонсориран от Audible бранда на Amazon, и при все че авторите разбира се препоръчват единствено книги – стари или нови – които наистина харесват, те са ограничени само до тези, налични на аудиокнига в тази услуга. С времето финансирането на сайта се премества от спонсорство към Patreon* и с премахването на ограниченията водещите започват да препоръчват не само книги, но и комикси, други подкастове, че дори и YouTube канали.

По-важен обаче е финалът на всеки епизод, където получаваме по една задача за писане. Това е и едно от най-хубавите неща в подкаста, защото колкото и да е полезно човек да слуша и да попива познание, фактът, че в края на всяка тема имаш конкретно „домашно“, е невероятно мотивиращ. Първоначално авторите просто даваха произволни задачи, но с времето – и с все по-сериозното професионализиране както на Writing Excuses като подкаст, така и на хората, стоящи зад него – фокусът стана все по-точен и в настоящите сезони задачите винаги са конкретно и директно свързани с темата на съответния епизод, като понякога дори се връщат към предишни задачи от предходни епизоди в същия сезон. В добавка, веднъж годишно водещите организират майсторски клас с интензивни лекции, работа по лично творчество и директна комуникация с тях, като последните няколко години той се случва по времето на круиз с кораб. За съжаление, цените са доста високи, но за нас простосмъртните остава подкастът.

Което ме води и до времевата линия на въпросния. Брандън Сандерсън директно препоръчва новите слушатели да започнат с десети сезон. Лично аз не съм съгласен, защото в първите девет сезона е пълно с интересни и качествени теми. Но причината за тази препоръка е, че с десети сезон Writing Excuses се преустрои от „за какво ни се говори тази седмица?“ във фокусиран майсторски клас, който в продължение на цяла година разглежда един конкртен аспект от писането във всичките му възможни аспекти*. Дори в тези сезони обаче има място за самостоятелни епизоди на случайна тематика.

Тематичните сезони на Writing Excuses

Както казах, всеки сезон от десети нататък има тема, която водещите разглеждат в продължение на цяла година. Тези теми са общи и глобални, поради което и дават материал за толкова много епизоди, и винаги си заслужава да бъдат слушани в реда на излизането на епизоди, защото с течение на годината темата еволюира, подхващат се нови аспекти, които надграждат предходните.

Season 10: Майсторски клас за написване на история. Тук темата не е съвсем изведена, но концепцията е проста – сезонът започва с генерирането на идеи, продължава с последващите стъпки и свършва с това как да продадеш написаното и как да продължиш със следващия си проект. Разбира се, това е огромна тема, която на практика обхваща целия спектър на писателската професия, но при все това лекциите си заслужават, а задачите в края на всеки епизод следват предходната, помагайки на слушателя реално да напише нещо в рамките на сезона и да го изведе от началото до края на процеса.

Season 11: The Elemental Genres. Прекрасен сезон, фокусиращ върху жанра не като маркетингова или идейна сфера, а като писателски елемент. Например употребата на „обирджийска“ структура (като Бандата на Оушън) в основата на Мъглороден, при все че книгата е епично фентъзи. Или нуждата да познаваш разликата между „мистерия“ и „трилър“, за да разбираш как да подаваш информация на героите си и как да решиш дали читателят трябва да знае тази информация преди тях. Темата е много интересна и дава нова перспектива върху това какво е жанр и как може да се комбинира с други жанрове в рамките на дадена история.

Season 12: Structure. Този сезон фокусира върху неща като избора на гледна точка, писане на предварителни планове, употребата на езика и други такива. Писането не на концептуално, а на практическо ниво. Няма нужда да обяснявам повече, темата е ясна, както и ползата от нея.

Season 13: Character. Изграждане на персонажи, употреба на герои и злодеи и връзката помежду им. Герои-огледала, чиято роля е да помагат на дадени качества на протагониста да изпъкват. Разликата между „главна гледна точка“, „герой“ и „протагонист“. Разликата между герои, които израстват в процеса на историята, и тези, които не го правят, за да могат да повлияят на други герои. Този сезон разглежда персонажите, които пишем, от всякакви различни ъгли, целите, които различните типове герои могат да изпълняват, и прочее супер интересни теми.

Season 14: Worldbuilding. Името си казва всичко. Настоящият сезон е посветен на изграждането на светове и всички възможни проблеми, свързани с това. От нивото на географска точност, която авторът търси, през използването на нетипични локации, та до планети с един-единствен тип среда или планети, където всички обитатели са еднакви. Сезонът е едва в средата си, но вече мога да кажа, че е един от най-добрите въобще.

Друга причина да започнете отначало, вместо от десети сезон, е това, че иначе ще пропуснете очарователното забърсване под килима на неудобни теми и най-вече автори. Брандън, Дан и Хауърд са мормони, които или живеят, или в някакъв централен и основополагащ период от живота си са живяли в Юта. Какво означава това? Патологична любов към Орсън Скот Кард, разбира се! Но тъй като с времето Кард се превърна в побъркан ретрограден психопат, е изключително забавно да се наблюдава как споменаванията за неговите съвети, писателски работилници и творчество малко по малко изчезват и в съвременната епоха на Writing Excuses той не се споменава никога. Друг такъв забавен пример е Лари Корея, познат на българския читател ако не с творчеството си (което не съм чел, но по всичко изглежда, че е доволно посредствено), то може би с участието си в скандала с „тъжните кученца“. Тъй като навремето е бил личен приятел на един от водещите на подкаста, той се появява в множество епизоди от ранните сезони, но след безумната му излагация с наградите Хюго участието му секва завинаги.

Което всъщност е и едно от най-хубавите неща на Writing Excuses (не липсата на Орсън Скот Кард и Лари Корея, макар че не ме боли сърцето от нея) – ясното съзнание на водещите, че светът се променя и че ако искат да имат дълга и успешна кариера, те трябва да са достатъчно гъвкави, за да намират своето място в него. В крайна сметка, трима от тях са мормони, а това е религия, чиито последователи не изповядват „ей така, между другото“. Но в подкаста няма дори минимална следа от фанатизъм, закостенялост или опит за индоктринация. Точно обратното – авторите канят гости от всякакви полове, раси, религия, сексуална ориентация или идентичност, и видимо правят всичко възможно, за да поканят колкото се може повече хора – както професионалистите в подкаста, така и слушателите – на масата при себе си.

„What Writers Get Wrong“, „Writing the Other“ и други теми за различието

Авторите на подкаста съзнават, че в постоянно изменящия се свят, в който живеем, много писатели ще се сблъскат с концепции, идеи и персонажи, които не само не познават от личен опит, но чиято погрешна трактовка може да бъде обидна или проблемна за достатъчно читатели, че да нарани шансовете ти за издаване. Нещо повече, никой не може да има всички преживявания и рано или късно ще се сблсъка с нещо, което е напълно нормално и тривиално за други хора, но за него е напълно непознато. Поради това те се стремят да показват различни гледни точки, канейки гости с уникален опит. Извън спорадичните епизоди по тези теми в по-ранните години, в последните два сезона има серия съпътстващи самостоятелни епизоди, посветени на това.

Season 13: What Writers Get Wrong. В тази поредица гостите коментират най-различни неща, от професии до социално положение или ориентация. Музикално продуциране, улични графити, гей-персонажи, бременност и майчинство, ежедневието на млади латино жени… Темите са много и разнообрази, но всяка предлага гледна точка, която е много вероятно голяма част от слушателите да нямат. Безкрайно интересно е да слушаш хора със специфичен произход или професия да коментират творбите, в които те са представени качествено, или начините, по които други творби се провалят.

Season 14: Writing the Other. Базирано върху името на книгата Writing the Other: A Practical Approach на авторката Nisi Shawl, темата в този сезон е фокусирана повече върху расова, религиозна, полова или сексуална идентичност, и по-малко върху общи концепции като професии и социални преживявания. Т.е. тази година внимание се отдава основно на проблемните динамики между различните малцинства и мнозинства в САЩ. И ако това ви звучи като нещо, което не ви касае, препоръчвам да не прескачате тези епизоди, защото те все така носят универсални перспективи, които биха разширили персонажния репертоар на всеки автор.

Разбира се, това не означава, че Writing Excuses е лишен от проблеми. На първо място, за българския слушател, който иска да подобри уменията си, но целта му е да пише на родния си език и да публикува един ден в родната си страна, част от съветите просто няма да имат отношение към реалността, в която се намира. Авторите в подкаста са англоговорящи и когато говорят за употреба на езика, този език е английският. Също така, всичко, което казват за процеса и бизнеса на книгоиздаването, е пряко свързано със САЩ и съответно няма никаква стойност за един български автор. Тези теми не са прекалено голям процент от епизодите, но съм длъжен да предупредя, че някои от тях просто няма да ви свършат работа, ако нямате намерение да пишете на английски и да се опитвате да се публикувате в Америка.

Друг „проблем“* е егото на тези хора. Сега, нека не се лъжем, писателският бранш изисква определено ниво на високо самочувствие, или минимнум способността да го симулираш. Схващането, че имаш достатъчно да кажеш на света, че да му искаш пари, за да ти чете творчеството, си е форма на гордост, която винаги ще се прояви в някакви моменти, и Writing Excuses не е изключение. Всеки автор – от базовите водещи до сезонните или епизодични гости – използва нон-стоп собственото си творчество за пример, когато обсъжда каквато и да е тема. Ще ви убие ли кефа или разбирането на полемиката, ако не сте чели въпросното? Твърдо не. Но понякога определено може да дойде в повече, особено когато идва от по-слабо известните автори. И трябва да призная, че това да сте чели поне по малко от всеки от тези автори ще помогне да разбирате позициите им малко по-добре. Четенето на фантастика, фентъзи и хорър, естествено, е най-добрият тип домашна работа, но все пак съм длъжен да предупредя.

Последният, и уви най-голям проблем, е Хауърд Тейлър. Не съм чел Schlock Mercenary и едва ли някога ще го прочета, но дори ако изключим потенциалното качество на въпросния комикс, Тейлър е просто невероятно досаден пуяк, който винаги приказва по-дълго, отколкото трябва, навлиза в повече детайли за собствените си идеи в собствената си вселена, отколкото на някой му пука да слуша, И НАПЪЛНО НЕИРОНИЧНО ГОВОРИ С „HW“!!! Уви, не мога да го ненавиждам истински, защото насред дразнещите му маниери и говор и твърде многото приказки всъщност винаги има качествена информация и интересни размишления върху писането. Но предупреждавам, че ако имате сходен праг на поносимост с моя, вероятно рано или късно ще започне да ви лази по нервите.

Независимо от тези неща обаче, Writing Excuses си остава едно от най-мотивиращите и информативни неща, които съм имал удоволствието да намеря в търсенето си на информация за писателската професия. Ако сте сериозни в желанието си да станете по-добри писатели, а не искате просто да си видите името на корицата на книга (защото самиздатът е също толкова опция тук, колкото и в САЩ), този подкаст е абсолютно великолепен източник на знание, вдъхновение и не на последно място – прозорец към живота на хората, постигнали реален успех в жанровете, които обичаме, и които дават напълно безрезервно времето и знанието си, за да може следващото поколение млади писатели да има основа, на която да стъпи. Което дори само по себе си е абсолютно безценно.

This has been Writing Excuses. You’re out of excuses, now go write!