Преди почти две години ShadowDance публикува избрана подборка от бележките на Робърт Джордан по Колелото на времето. Предвид огромния им обем продължението на този материал се оказа неизбежно.

И така, завръщам се към мисията си да хвърля светлина над тайните на Джордан и да зарадвам верните фенове с нова порция неотговорени от поредицата въпроси! Надявам се, че избраните теми ще ви заинтригуват и ще задоволят любопитството ви.

Материалът е преработка на публикациите на Terez и Linda Taglieri, а страхотните илюстрации са дело на талантливите художнички Serena Rocca и Sofia Augusto (meeppodraws).

 Следват спойлери за Колелото на времето.

Какво се случва с Моарейн, докато е пленница на Еелфините?

Моарейн Дамодред, автор Serena Rocca

След като Моарейн попада в света на Еелфините в края на Небесният огън, ѝ се стоварват доста неприятни неща, които са ни „спестени“. Еелфините я връзват и започват да ровичкат из съзнанието ѝ. Тяхната намеса извиква повторното изживяване на различни събития от миналото, поднесени под формата на свръхреалистични сънища. Те целят да предизвикат у нея силни емоции – без значение дали любов, омраза или страх, тъй като именно това е „храната“ на тези създания. Когато емоциите започват да избледняват след няколко повторения на спомена, за да ги изострят отново, Еелфините променят събитията – на бавни стъпки, за да не загуби чувството своята сила.

Като пример е посочена сцената в Нова пролет с Лан, когато Моарейн е изхвърленa в езерото. Първият път е показан реалният спомен, а след промените Лан става по-груб към Моарейн и дори започва да я бие. Моарейн е толкова шокирана, че не може да прелее, Лан прави любов с нея, след това я изнасилва, а накрая тя го убива.

Чрез всевъзможни, често невероятни сценарии, Еелфините извършват промени, които протичат достатъчно дълго, че да усилят максимално емоциите. Макар да не могат да добавят спомени на неща, които не съществуват действително в паметта на Моарейн (например да я накарат да си спомни човек, когото никога не е виждала), те имат силата свободно да пренареждат всичко в ума ѝ. Например тя може да си „спомни“ как майка ѝ организира и извършва убийството на баща ѝ, макар че всъщност майка ѝ умира още докато Моарейн е дете, баща ѝ загива много по-късно в битка, а убийците, уж организирани от майка ѝ, са просто случайна група хора, които Моарейн е забелязала и запомнила по време на пътуванията си.

Моарейн Дамодред, автор Sofia Augusto

Има и периоди, в които Моарейн се връща в съзнание, но разбирането на случващото се допълнително увеличава емоционалния тормоз. Същата процедура се прилага и на Ланфеар, докато Моридин не я „спасява“. Моарейн не знае какво се е случило с Ланфеар. Когато двете минават през вратата на тер-ангреала, тя е в съзнание достатъчно дълго, за да разбере, че и двете се намират в другия свят, както и че вратата е изгоряла. Тя се събужда, левитира във въздуха, загубила способност да говори, а Еелфините ѝ обясняват какво ще правят с нея. Тогава Моридин я посещава, погрешно смятайки я за Ланфеар, и въпреки че тя не го разпознава, веднага усеща колко е опасен. Едва тогава Еелфините използват възможността да го включат в кошмарите ѝ, което отново показва, че те не могат да вграждат в спомените ѝ неизвестни за самата нея елементи.

Една група спомени обаче поражда толкова силни емоции в Моарейн, че няма нужда от подсилване или промяна – спомените за Том. Тя смята, че именно това е запазило разума ѝ и също така е изненадана, че не са изминали години в изтезания. Бележките разкриват, че Моарейн се влюбва в Том Мерилин отчасти поради причина, която тя самата смята за наивна – той я разсмива.

Какво виждат Перин и Мат, когато използват Порталния камък, за да стигнат Томанска глава във „Великият лов“?

Както добре ни е известно, в тази сцена подробно са ни показани всички животи на Ранд – разнообразните нишки, които Шарката може да изплете. Тук бележките на Джордан хвърлят светлина върху това какво преживяват Перин и Мат по време на инцидента.

Перин Айбара, автор Serena Rocca

Перин вижда всички възможни посоки, по които може да поеме животът му – понякога умира млад, понякога стар, понякога в битка, понякога в леглото си. Един детайл обаче никога не се променя – във всеки един живот Перин е свързан с Ранд и битката срещу Сянката. В някои животи се опитва да го избегне, но това винаги се оказва невъзможно; в други контактът с вълците го пречупва и той се превръща в див звяр. Видяното кара Перин да приеме, че е обречен, но също така и орисан да следва Ранд. Макар да се примирява със съдбата си, той все пак изпитва известно негодувание и жадува да се прибере вкъщи, или поне да си намери селце, където да живее спокойно като ковач.

В част от животите, които му биват показани, Мат вижда как предава Ранд по различни начини, но освен това изживява и последиците от действията си. Видяното определено не му харесва. Мат може да е шегаджия, който прави номера и се забавлява на чужд гръб, но никога не го прави от злоба. Въпреки страховете си за Ранд и това, в което той се е превърнал, Мат остава лоялен към приятелите си.

Матрим Каутон, автор Serena Rocca

Какъв е процентът на преливащите мъже и жени сред населението?

В Приказния век между 2 и 3% от населението е умеело да прелива. В продължение на повече от 3000 години Айез Седай изключително ефективно са изкоренявали способността за преливане от генетичния фонд на човечеството. В резултат на опитомяването на мъжете, към момента на развитие на действието по-малко от 1% от населението може да се научи да прелива, а дори по-малко са родени с искрата.

От друга страна, в Сеанчанската империя процентът на жените, способни да преливат, е по-висок от този на континента (над 1,5%), защото не са отстранили сулдам от генетичния фонд, както е станало с мъжете. Джордан е изчислил, че на всеки 100 000 души има 780 потенциални сулдам и 4 или 5дамане; за многомилионното население на Сеанчан той пише, че броят на дамане е в порядъка на 100-200 хиляди жени.

Логаин Аблар, автор Sofia Augusto

Защо сред Родството няма Мраколюбци ?

В бележките си, Робърт Джордан пише, че няма и никога не е имало Мраколюбци в редиците на Родството. Организацията задължително изучава много внимателно всички възможни попълнения и не би приела жени, които са неподходящи, за които има риск да не спазват правилата или чието поведение би могло да привлече нежелано внимание. От друга страна, всички Айез Седай, включително Черната Аджа, намират Родството за безполезен инструмент. То е толкова подценявано, че дори Отстъпниците никога не научили за него.

Какви са пълните въпроси на Ранд и пълните отговори на Аелфините?

I.

Първият въпрос на Ранд е как би могъл да спечели Последната битка и да оцелее (въпреки че знае опасността от задаване на въпроси, засягащи Сянката). Криптираният отговор гласи следното: „За да живееш, трябва да умреш. Северът и изтокът трябва да са едно. Западът и югът да са едно. Двете да са едно.“(Нож от блянове).

Ето го и пълния текст на въпроса и отговора в бележките на Робърт Джордан:

Как мога да изпълня Пророчествата на Дракона и да оцелея?

Западът и югът трябва да са едно, северът и изтокът трябва да са едно. Двете не могат да бъдат едно. Трябва да се изправиш срещу двете като едно. За да живееш, трябва да умреш.

Ранд първоначално тълкува първата част в смисъл, че трябва да завладее всичко. Но когато вижда колко вкопчен в завоеванията си е Сеанчан, той осъзнава, че тази част от отговора означава, че след като Сеанчан държи запада и юга, то той ще държи севера и изтока и те заедно трябва да се справят с Последната битка. Това се свързва с две от Пророчествата на Дракона – за Ранд, свързващ от север на изток и от запад на юг (Корона от мечове), и за Ранд, обвързващ деветте луни, за да му служат (Прероденият дракон), – както и със съня на Мъдрите сънебродници за Ранд, който разкъсва влажните земи на две с меч (Господарят на хаоса). Поради това ново тълкуване на отговора, Ранд убеждава Фортюона да подпише мирен договор, зачитайки техните граници, в замяна на участието на Сеанчан в Последната битка. Тази част от отговора се отнася само за военните действия.

Последното изречение е загадка, чието разкриване отнема доста време на Ранд. Това става с помощта на Мин, вкопчена в най-негативното тълкуване на нейното видение за Аливия – точно както липсата на такт от страна на Мин изнервя Авиенда достатъчно, че Авиенда да обяви на Мъдрите, че наказанията ѝ са ненужни, така и Ранд осъзнава, че видението на Мин може и да не е фатално.

До известна степен Ранд съжалява за следващия въпрос, който задава на Аелфините, тъй като смята, че е могъл да използва по-добре тази възможност. Разбира се, след като вече знае отговора…

II.

Вторият въпрос на Ранд е как да изчисти покварата на сайдин. В отговор получава гатанка, която според философа Херид Фел означава „здрави принципи, както във висшата философия, така и във философията на природата“ (Пътят на кинжала).

Отговорът, както е отбелязан в бележките на Робърт Джордан, е:

Това, което е различно, привлича. Онова, което е еднакво, неутрализира. Нека едното погълне другото.

Ранд разрешава загадката, като използва противоположните сили на сайдин и сайдар, както и Покварата и нейната противоположна сила в Шадар Логот, които се унищожават помежду си.

III.

Последният въпрос на Ранд не е описан в книгите. В бележките на Робърт Джордан е посочено, че въпросът е „Как да унищожа Тъмния?„, а отговорът е: „Какво е било, е, и ще бъде. Изборът е съдбата на твоя вид. Без избор, човечеството е прах.“

Ранд прозира смисъла на този отговор в самия край:

Вече разбирам отговора — прошепна той. — Зададох на Аелфините погрешния въпрос. Съдбата ни е да избираме. Ако нямаш избор, изобщо не си човек. А кукла… (Спомен за светлина)

Ранд е убеден, че унищожението на Тъмния е начин да се премахне злото от Земята, но по-късно осъзнава, че тази идея е погрешна и въпросът му е пропилян:

Разбра, най-сетне, че Тъмния не е врагът. Че никога не е бил. (Спомен за светлина)

Ранд ал’Тор, автор Serena Rocca

Ранд трябва да разреши гатанките и това го забавя. Аелфините може би умишлено са отговоряли  толкова заплетено, със знанието, че закъснението е „част от Шарката“, или това може да е следствие от тяхната нечовешка природа, невъзможността да се изразяват ясно на човешки език. А може би проста са искали хората да се потят с гатанките им!

В ранните си бележки Робърт Джордан обяснява за съдбата и свободната воля:

Тъй като колелото трябва да се върти, мъжете трябва да стареят, а след това да умрат, но тъй като колелото трябва да се върти, те ще се преродят отново. В други векове те могат да бъдат съвсем различни, но във всеки даден век, макар че обстоятелствата им може да бъдат различни, те ще бъдат една и съща личност. Свободната воля означава, че те могат да бъдат мили или злобни, добри или зли. Човек трябва да ръководи поведението си и да поема отговорност за него. Предопределението не работи толкова силно върху отделните хора.

За съжаление, не е известно какви са въпросите на Моарейн и какви отговори е получила от Аелфините.

Черновата

Бележките на Джордан съдържат и първата цялостна чернова, която ни разкрива първоначалната идея за сюжета на Колелото и протообраза на Ранд. Една напълно различна история от това, което в крайна сметка Робърт Джордан публикува.

В определен момент в началото Ранд корабокрушира на брега на Погибел (на този етап от планирането е имало няколко Погибели, разпръснати из цялата земя), която заобиколя една държава и тази държава е напълно изолирана от външния свят. Робърт Джордан по-късно използва тази идея за предлутаирски Сеанчан. Айез Седай управляват градовете-държави в тази страна.

Там Ранд се влюбва в една от дъщерите на местен владетел, която е генерал, извоювала съвсем сама позицията си. Ранд скоро осъзнава, че именно той е Прероденият Дракон. Докато се намира в тази държава, той се бие с Тъмния и така наяве излиза фактът, че е преливащ. Това го принуждава да бяга от всички Айез Седай и да напусне страната. Неговата любима (прото-Тюон) го следва с армията си и му помага да вземе Камъка на Stair (Stair по-късно става Тийр.) Следващата фаза Джордан неясно отбелязва като “време с Морския народ“. 

Първият съюзник на Ранд е кралица Мургейз (в черновата тя нито е кралица на Андор, нито майка на Елейн), с която има кратка връзка. Това кара сина на Мургейз, Галад, да премине на страната на Сянката като Мраколюбец. Ранд има затруднения с Мургейз, които напомнят на проблемите му в Тийр и Кайриен с Даес Дай-мар (Играта на домове).

Ранд, Перин, Мат, Егвийн и Нинив, автор Serena Rocca

В първата чернова е описан камъкът на Stair, както и все още неназованият меч Каландор. Пророчеството твърди, че Драконът ще доведе жени, носещи мечове, за да превземат крепостта, и че ще овладее меча. Някои смятали, че този пасаж се отнася за Девите на копието, но към онзи момент една от Погибелите разделя Stair от Аийлската пустош, а малцина с готовност биха влезли в Погибел.

В този момент тролоци нахлуват от северната Погибел, като върху Ранд е прехвърлена вината за последиците от атаката. Това събитие ще се превърне в нашествието на Сянката по времето на Артур Ястребовото крило.

След катастрофалния си опит да унищожи Шайтан, Ранд е хвърлен в затвора от кралицата на държавата (и  майка на Елейн), където е бил отгледан. Кралицата желае да го убие, но Елейн успява да промени присъдата. За съжаление е принудена да произнесе алтернативна присъда и заповядва Ранд да бъде ослепен с нажежено желязо (неизпълненото видение на Мин) и да бъде пуснат на свобода да се скита като просяк. Това е най-ниската точка за него, когато той смята, че всички, дори Елейн, са го изоставили. По-късно ще си върне зрението.

Следващата фаза е пътуването му с народа на Аийл. Робърт Джордан подробно е описал Айил – външния им вид, издръжливостта им, ролята на клановете и военните общества, Девите, тяхната идентичност като Народ на Дракона (използвано като обида от външни лица), тяхната история в Приказния век (служат на „Джеран Теламон“ вместо на Айез Седай). Всичко това се разглежда в разпознаваеми подробности, дори ги има колоните тер-ангреал (които са описани като „кръг от камъни“), но с една съществена разлика – Аийл наричат себе си Тринадесетте клана, но само дванадесет клана са известни на външни лица. Джордан първоначално е обмислял идеята вождовете на кланове да бъдат принудени да мълчат за събитията, които са видели в тер-ангреала, а Ранд някак да е намерил начин да преодолее тази Принуда. Друга промяна е, че Тигрейн е трябвало да бъде сестра на Мургейз, която, отказвайки нежелан брак с лице на име Марич, организира бягство и отива в Аийлската пустош.

След като се връща от Пустошта, Ранд разбира, че вече има повече привърженици – предимно обикновени хора, но също и няколко Айез Седай. Той отново потегля за сражение с Тъмния.

След битката, Ранд ще се погрижи да изчезне безследно заедно с някои от приятелите си. По този начин ще остави зад себе си друга легенда: че Драконът е легнал да спи, но когато човечеството се нуждае от него, той отново ще се надигне.

Джордан приключва черновата с няколко параграфа за плановете си да вплете митовете за Артур, Тор и др. в история, която да играе ролята на първообраз на тези митове, като същевременно много от митовете в повествованието всъщност ще представляват изкривени истории на събития в реалния свят.

Финалният му параграф е:

Основната идея на историята няма да бъде как фактът става легенда, а по-скоро ще изследва природата на доброто и злото, на свободната воля и задължението, което човекът има към човечеството като цяло, за това защо и как човечеството прави избора да се противопостави на злото и вредата, която можеш да направиш в името на доброто.