whspreadСчупеното Колело:

9. Сърцето на зимата (2000)

10. Кръстопътища по здрач (2003)

11. Нож от блянове (2005)

Заниженото качество, демонстрирано в Пътят на кинжала, достига своя връх (или по-скоро дъно) в последните три книги, писани от Джордан. Четени поотделно, с години разстояние помежду им, те са невъобразими дупки, пълни с въздух, но дори и в кондензирано четене, събитията в тях едва стигат, за да запълнят една книга от първата половина на поредицата. Особено когато човек си даде сметка, че цялото действие в тях се развива почти паралелно (тъй като сюжетните линии са толкова раздути и възпалени, че в един том едва има място за три-четири от тях – Ранд например изцяло отсъства през повечето време); че не сме се сблъсквали с класически елементи като тролоци и мърдраали от вече няколко хиляди страници, че не сме имали адекватна конфронтация между Ранд и… когото и да било… KnifeofDreams_finalЧе минава цяла книга преди някой да забележи, че Сайдин е прочистен! Това са три книги, които смело могат и ТРЯБВА да се четат по диагонал, защото дори диалозите едва си струват времето, което ще изгубиш, за да получиш информацията в тях, а понякога от една реплика до следващата има три страници описание на декора.

Разбира се, тук-таме се наблюдава по някоя и друга значима и интересна сцена, което аз отдавам на факта, че някои сцени са били предварително написани от Джордан. Но основното впечатление е силно негативно. По-лошото е, че тези последни няколко тома са мързеливи. В тях липсват нюансите между различните култури, дори между различните герои. Качествени и интересни персонажи като ветроловките на Морския народ или Айилските Мъдри (или както там бяха преведени) са превърнати в униформени злобни махленки, които безконтролно лаят по всеки, сумтят и фучат и като цяло са пародия на женско поведение. Междувременно всички Айез Седай, които не са главни героини, са безпомощни полови органи, които всеки мачка и размята наляво и надясно както си иска. Атмосферата и балансът на силите и отношениятаcrossroads между героите се срива в аморфна маса от надприказване, възмутени погледи и безсмислено ломотене.

В крайна сметка последните три книги са разочароващ финал на плодотворно творчество, което можеше да постигне много, много повече. Трагизмът е, че независимо дали Брандън Сандерсън се вписва добре в тона на Колелото, или не, той е енергичен автор, който не си губи времето с пълнеж и който изпълва книгите си с действие, и неговият финал – за добро или лошо – ще бъде много по-динамичен и задъхан от всичко, което създателят на поредицата можеше да сътвори в този период от живота си. А и, ако трябва да сме честни, финалните томове, писани от Джордан, също не се вписват в тона на Колелото, не и във важните неща.




EyeOfTheWorldЕпилог:

Колелото на времето се върти и вековете идват и си отиват, оставяйки спомени, които се превръщат в легенда. Легендите заглъхват в мит и дори митът отдавна е забравен, когато породилият го век се върне отново.

Истината е, че независимо какъв е финалът на поредицата (все още не съм го прочел), тези начални думи завинаги ще останат част от живота ми, от детството ми и от любовта ми към фентъзи жанра. Колелото на времето е запленило въображението на толкова много хора, че вероятно може да се състезава с Хари Потър по този показател. Поредицата на Робърт Джордан стои в основата на съвременното фентъзи, и макар и определени елементи от нея да не са на нивото на днешните автори, за времето, в което е написана, тя е феномен в жанра. И дори днес, при все недостатъците си, битката между Преродения Дракон и Сянката е в състояние да ни въвлече във вихъра си. Докато Колелото не се завърти отново и историята не започне от начало.

1 2 3 4