2000 и напред
Твърде малко време е минало, за да може да се прави каквато и да е генерализация за научната фантастика в новия век. Явно е, че през последните петнадесетина години жанрът и пазарът се разраснаха главоломно. Темите от предхождащите десетилетия се рециклират неуморно, далеч не винаги към по-добро, а във все по-усложнените условия на тотална глобализация и рушаща се екология, научната фантастика като че ли е призована да търси отговори. Размиването на границите между жанр и литературен мейнстрийм водят до интересни постмодерни хибриди и съвсем нови поджанрове. В същото време като че ли технологиите стават по-радикални от фантастите, докато последните задъхано се опитват да се нагодят към един наистина огромен пазар, готов да смила и подава идеи и образи към всички, дори към хората, които не четат.
Спектър (Сергей Лукяненко, 2002)
 |
Dr. Horrible
Спектър трябваше да влезе, защото е страхотна космическа опера, представя множество атрактивни култури (чиито различия са не просто увлекателно разказани, но и смислово обусловени), чете се на един дъх и освен това е може би най-стройният роман на Лукяненко – автор с голяма популярност както на световния, така и на българския пазар. |
Пълноземие (Николай Теллалов, 2002)
 |
Killua
Третата книга от цикъла за Дракончето е динамична, интересна, чете се на един дъх, а удоволствието да се радваш на родния си език на роман за родна София (а не за Ню Йорк или Лондон) не може да се сравни с нищо! |
Илион (Дан Симънс, 2003)
 |
Morwen
Изключително интелигентно написана история, в която на фона на едно футуристично общество се разиграват събитията от Илиадата и нищо не е точно това, което изглежда. |
Ordo Malleus
Взривното начало на дуалогия, в която Троянската война се води на Марс, гръцките богове са свръхчовеци, а роботи рецитират сонетите на Шекспир. |
Пътят (Кормак Маккарти, 2006)
 |
Jen
Написана тихо, без ескалиращи емоции, с минимум препинателни знаци, почти шепнешком, все едно и един излишен стон може да отвори поредната бездна в погребаната под сгур земя, Пътят е сред най-мощно въздействащите трактовки върху прастарата и преексплоатирана тема за света, от който катастрофата тъкмо се е надигнала, и за човечеството, което се превърнало във враг на човечеството. |
Ordo Malleus
Тъжна разходка на баща и син сред изпепелените от незнаен катаклизъм земи и литература, която забива юмрук в гърлото, пълни очите със сълзи и те кара да се затичаш към любимия човек и да го прегърнеш силно, неистово, просто защото го има. |
Игрите на глада (Сюзън Колинс, 2008)
 |
Dr. Horrible
Игрите на глада трябваше да влезе, защото, макар да е роман за по-юношеска аудитория, успява да каже важни неща и да пречупи значими бариери, с които редица от „зрелите“ заглавия изпитват затруднения: от една страна имаме пълно обръщане на половите роли – рационална и хладнокръвна главна героиня, която ловува и оцелява в тежки условия, съпроводена от емоционален, състрадателен мъжки персонаж, който пече хлябове и торти и е напълно безполезен в битка; от друга страна имаме брилянтен мета-коментар за young adult жанра, където главната героинята, независимо от личните си желания, трябва да влезе в центъра на страстна и драматична любовна история, защото това търси публиката; и макар Сюзън Колинс да не е най-добрият стилист и езикът ѝ да е сравнително постен, самият сюжет е действително качествен, историята е силна, а наративът на Катнис е сред най-добрите, които една женска героиня може да получи в този жанр. |
Момиче на пружина (Паоло Бачигалупи, 2009)
 |
Dr. Horrible
Момиче на пружина трябваше да влезе, защото е един от най-грабващите научно-фантастични романи от последните години и успява да съчетае интригуващи концепции, ярки персонажи и вълнуващ сюжет в страхотна екологична приказка. |
Ghibli
Плашещо реален вариант на бъдещето, едновременно потискащ и носещ удоволствие роман, написан с размах на въображението и с интересен език. |
Claymore
Eкологичен роман, който сочи с пръст, но освен това предлага и алтернативна перспектива към съсипания свят и използва необичаен за жанра плътно обрисуван източноазиатски мизансцен, пълен с шарени персонажи, самобитни технологичен жаргон и ежедневен език, както и изключително забавни фантастични концепции |
Островитяни (Кристофър Прийст, 2011)
 |
Jen
Заплетена криминална история, маскирана като туристически пътеводител на един невъзможен за картографиране архипелаг; фантастика; магически реализъм; постмодерна литература, която преразпределя реалностите и фикциите; книга-пъзел без ръководство за употреба; роман; антироман: Островитяни е всичко това и същевременно съвсем, съвсем не е това. |
Левиатан се пробужда (Джеймс С. А. Кори, 2011)
 |
Ordo Malleus
От твърде дългия си сън бе пробуден Левиатанът, наречен „космическа опера“, а в търбухът му се плацикат интересни персонажи, мащабен сюжет, страхотен екшън и прекрасни детективски мотиви. |
Войната на Калибан (Джеймс С. А. Кори, 2012)
 |
Matrim
Открит урок как се пише епична космическа опера без да е необходимо действието да напуска Слънчевата система. Плюс два от най-оригиналните женски персонажи в жанра. |
Анихилация (Джеф Вандермиър, 2014)
 |
Trip
Възвишеното, по Лонгин, във всичките му оттенъци на красивото и страховитото, най-после надрасва Дънсани и Лъвкрафт, в роман, който се родее колкото с техните притчови разходки из капсулирани приказни пространства – вълшебни хълмове и обладани от вселенско зло руини, докато отвъд тях кипи чутовна метафизика, – толкова и с творбите на Стругацки и Джеймс Балард, заредени с ироничния поглед на съвремието към явления, които вечно аха-аха си намират обяснението. Повествование от първо лице, хем безстрастно, хем сякаш отронено насред смазващ захлас, унищожително ефективно. |
Claymore
Защото е един от малкото романи на екологична тематика, които съм чел, които не се задоволяват с имплицитно сочене с пръст, и е единствената книга в последните две години, от която са ме побили тръпки; заради тоновете атмосфера и das Unheimliche, които смазват възприятието с налягането си; заради чудесните описания на неопетнена от човека природа в цялата й свирепа красота; и заради трансцендентния, синестетичен финал. |
Мерси за статията и чудесна подборка (excluding a particular hunger games book), сега ако пуснете подобна за фентъзи поредиците много ще ви обичам 😀
И без да соча с пръст, но благодарение на Claymore най-после проверих в интернет какво значат думите мизансцен и das Unheimliche и се чувствам допълнително обогатен. 🙂
Отново страхотна статия!!! На мен лично тук ми липсват само Серж Брюсоло и Сомоса. Но все пак, класациите са си субективно нещо. 😉 Продължавайте да ни радвате с нови интересни материали!!!
Ох… пак ще се чете цял месец…
(Което пък вие четете като „БРАВО!!!“. :D)
Martix, радвам се че интелектуалниченето ми се е харесало и е помогнало поне на един човек 😀 Иначе за източника на das Unheimliche като термин при Фройд, прочети Пясъчният човек на немския романтик Е. Т. А. Хофман, интересен разказ е.
Devoted, всъщност знам че Интери по принцип е чела Железният цирк, но пък не го беше включила в класацията си.
Железен карнавал е превода на български. И ти препоръчвам и на теб да го прочетеш – няма да съжаляваш.
Браво на вас! Подобни класации винаги много ме радват, не на последно място, защото откривам неща, които не съм чел, а очевидно си заслужават. Е, не всичко в класацията бих подредил така, както и на някои автори други книги са ми по- симпатични, но пък това си е субективно мой вкус. Страхотна и много работа сте свършили!
Емо, благодаря ти за „Повече от човешки“. В български превод някои от тия аспекти не се усещат – но ми стига да знам, че и някой друг, някъде, ги е усетил…
@Кал: Не се учудвам, че не се усещат – неформалният и/или своеобразен регистър и глас са отколешна Ахилесова пета за преводачите ни, а Стърджън много разчита точно на тези неща.
Страхотна статия. Свалям шапка.