70-те
Новата вълна изчерпва творческата си енергия постепенно в началото на 70-те. Този период бележи едно плавно завръщане към научната тематика и ентусиазма от космическото и непознатото. Автори като Айзък Азимов и Хайнлайн, останали изолирани в предходното десетилетие, се завръщат на литературната сцена с по-зрели произведения, повлияни и от критикуваната от тях като недостатъчно фантастична нова вълна. За Азимов това е романът Самите богове, който се откроява сред останалите му произведения именно с дълбочината на духовните изследвания и силно човешкия поглед върху научната тематика. Периодът е едновременно характеризиран както от автори като Роджър Зелазни и Робърт Силвърбърг, които успяват да възпроизведат разнообразните изразни средства на предното десетилетие в новия контекст на плавно завръщане към корените, така и от такива като Лари Нивън, които възраждат увлечението по по-твърдата начуна фантастика и възраждат възхищението и оптимизма за научни открития и изследване на нови територии от необятното. Същевременно Джо Халдеман разработва сериозно жанра на военната фантастика, който придобива широка популярност в по-късни години, а автори като Филип Дик и Урсула Ле Гуин продължават да си играят със социалната и психологическата идентичност в по-зрелите си произведения от периода.
Пръстенов свят (Лари Нивън, 1970)
 |
Roamer
Класически приключенски роман за двеста годишен човек, интелигентен тигроподобен дзвер и двуврат страхлив телепат, които изследват нещо като планета, нещо като резерват, нещо като невъобразимо голяма космическа станция, докато се опознават един друг и опознават и абсолютно различните култури, от които идват… абе, да, с две думи класически приключенски роман. |
Конгрес по футурология (Станислав Лем, 1971)
 |
Demandred
Безкрайно забавен и в същото време депресиращ роман, изпълнен с куп идеи, които си остават оригинални и свежи дори 40 години след издаването му, в който Лем демонстрира впечатляващата си креативност в измислянето на нови думи и изрази. |
Claymore
Не съм чел тази книга от 2011, но все още помня първия досег с изключително мрачната, но и остроумна сатира на Лем, пълна с думи като „блюмби“ (любовни бомби разпръскващи успокояващи химикали) и градяща зловеща картина на бъдещето първо с фалшива joie de vivre, после с отблъскваща гротеска. |
Matrim
Анти-утопията никога не е била едновременно толкова забавна (особено думите, които Лем измисля, и комбинациите им от рода на ТВ програмата „С надуванка на ероциклет“) и толкова смразяваща. |
The Fifth Head of Cerberus (Джийн Улф, 1972)
 |
Moridin
Бисер на финото в научната фантастика, този силно подценяван роман на огромния (във всякакви смисли) Джийн Улф, посветен на идентичността и на комуникацията, би могъл да ви преведе тихо-тихо за ръка през дебрите на препрочитането, осмислянето и възхищението. |
Roland
Задължителен роман, който събира всички качества на Джийн Улф в стегната рамка – феноменален стил, алтернативен сюжет, скрит под повърхността на историята, уникална фантастична атмосфера, създаваща усещане едновременно за далечно бъдеще и дълбока древност, разказвачи, които крият важна информация от читателя. |
Самите богове (Айзък Азимов, 1972)
 |
Moridin
Може би единственият роман на класика Азимов, изпълнен с оголена емоционалност и много силно развити персонажи, Самите богове успява да осъществи един невероятно интензивен първи контакт, в който комуникацията между цивилизациите почти не съществува, но променя надълбоко и двете страни. |
Вечната война (Джо Холдеман, 1974)
 |
Ghibli
Поглед към войната отвътре, ту със смях, ту с издайническа сълза в ъгъла на окото. Няма как да не заобичате главния герой. |
Yan
Хумор, екшън и доста материал за размисъл, особено, ако я четете в комплект със Звездните рейнджъри на Хайнлайн. |
Matrim
Звездните рейнджъри, но за хора, които ползват сивото си вещество. |
Flow My Tears, the Policeman Said (Филип Дик, 1974)
 |
Intery
Защото тук Филип Дик си играе с читателската идея за реалност по удивляващ до степен на възмущение начин по всички канали – постъпките на главния герой, разговорите на третостепенни персонажи и самата структура на романа – така че четейки книгата от един момент нататък да се почувстваш напълно объркан, смутен и слисан. |
The Female Man (Джоана Ръс, 1975)
 |
Armydreamer
Защото днес фантастиката почти е забравила миналото си на истински радикален жанр и затъва все повече в блатото на добре написаната, но нежива среднотия. |
Гейтуей (Фредерик Пол, 1977)
 |
Demandred
Роман с оригинален сюжет и структура, в който има загадъчни кораби и артефакти, създадени от изчезнали извънземни същества, рисковани космически мисии, както и герои, демонстриращи рядко срещана психологическа дълбочина и крайно различни от типичните смели и праволинейно мислещи космически изследователи, типични за жанра. |
Камера помътняла (Филип Дик, 1977)
 |
Jen
Оптиката на Камера помътняла фокусира бавно и целенасочено върху всички разпознаваеми елементи от Филипдиковия канон – мултиплицирани реалности и идентичности, религиозен и наркотичен мистицизъм, психеделия и параноя – и ги монтира за „зрителя“ в донякъде автобиографична, донякъде изфантазирана, донякъде прогнозирана хроника на лудостта на модерното съзнание. |
Armydreamer
Защото добрите фантасти са тези, за чиито бъдещи светове си спомняме, докато се опитваме да осмислим настоящето си, и Дик е най-големият сред тях. |
Random
Роман-леща, през чиито разкривени стъкла върховният реалист на литературата Филип Дик разобличава за пореден път илюзията на реалността, и в същото време показва единствената истинска реалност – безумното, раздробено човешко съзнание, – както на читателя, така и на извънземния зрител, опитващ се да събере парченца смисъл през помътнялото стъкло на наблюдателния инструмент… всъщност рекурсивно рисуваща човека като извънземно сам за себе си, който в опита си да се разбере е едновременно една безнадеждно повредена камера и неук оператор. |
Engine Summer (Джон Кроули, 1979)
 |
Trip
Пасторална пост-апокалиптика, в която разкритието не се случва чрез всепоглъщащ взрив и тем подобните му, а подобно на Пътят неусетно, неразбираемо, но пък за разлика от онзи роман – безкрайно щадящо. Висок, висок хълм в иначе ниския релеф на прозата в жанра, написан изкусно, не в досадния смисъл на декоративна ювелирност, а в структура, отгласи вътре в романа и майсторски вплетена научнофантастичност. |
Мерси за статията и чудесна подборка (excluding a particular hunger games book), сега ако пуснете подобна за фентъзи поредиците много ще ви обичам 😀
И без да соча с пръст, но благодарение на Claymore най-после проверих в интернет какво значат думите мизансцен и das Unheimliche и се чувствам допълнително обогатен. 🙂
Отново страхотна статия!!! На мен лично тук ми липсват само Серж Брюсоло и Сомоса. Но все пак, класациите са си субективно нещо. 😉 Продължавайте да ни радвате с нови интересни материали!!!
Ох… пак ще се чете цял месец…
(Което пък вие четете като „БРАВО!!!“. :D)
Martix, радвам се че интелектуалниченето ми се е харесало и е помогнало поне на един човек 😀 Иначе за източника на das Unheimliche като термин при Фройд, прочети Пясъчният човек на немския романтик Е. Т. А. Хофман, интересен разказ е.
Devoted, всъщност знам че Интери по принцип е чела Железният цирк, но пък не го беше включила в класацията си.
Железен карнавал е превода на български. И ти препоръчвам и на теб да го прочетеш – няма да съжаляваш.
Браво на вас! Подобни класации винаги много ме радват, не на последно място, защото откривам неща, които не съм чел, а очевидно си заслужават. Е, не всичко в класацията бих подредил така, както и на някои автори други книги са ми по- симпатични, но пък това си е субективно мой вкус. Страхотна и много работа сте свършили!
Емо, благодаря ти за „Повече от човешки“. В български превод някои от тия аспекти не се усещат – но ми стига да знам, че и някой друг, някъде, ги е усетил…
@Кал: Не се учудвам, че не се усещат – неформалният и/или своеобразен регистър и глас са отколешна Ахилесова пета за преводачите ни, а Стърджън много разчита точно на тези неща.
Страхотна статия. Свалям шапка.